Решение № 9315 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2012 г.

Решение № 9315 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 553/02.03.2012 г. по адм. дело № 3438/2011 г. на Административен съд-Варна, с което е отменено Решение му № 3408-7/22,23,29.06.2011 г. за одобряване на ПУП-ПУР за кк"Чайка", гр. Варна, в частта за имот с идентификатор 10135.2572.16 и преписката е изпратена на адм. орган за ново произнасяне. В касационната жалба се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответните страни "САМИ-77" ЕООД гр. Варна и Калоян Великов Кирилов оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР е одобрен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУТ и незаконосъобразно в него не е предвидено, че отнетата част от 134 кв. м. или 13,1% от площта на имота ще се обезщети по реда на чл. 205 и сл. ЗУТ, както и не съдържа решение на комисията по чл. 210 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е приел, че правното основание за одобряването на ПУП-ПУР е чл. 16, ал. 7, въпреки че изрично не е посочено в решението на ОС-Варна. Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните / към улицата/ регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25% от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-ал. 6 от закона. Затова липсата на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за пазарната стойност на остатъка от поземления имот не е незаконосъобразност на решението за одобряване на ПУР и не е основание за отмяната му, както неправилно приема първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че ПУР в оспорената част е съобразен със съществуващата улична мрежа, класификацията на проектната улична мрежа, техническите характеристики съгласно Наредба № 2/2004 г. за ППКТСУТ, съществуващото застрояване, съществуващата и бъдеща подземна инфраструктура, съществуващите геозащитни съоръжения. При конкретното техническо задание не е възможен друг план, който да засяга по-малко имота. Оспореният план е законосъобразен, отговаря на изискванията за икономичност/ чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/, затова оспорването му следва да се отхвърли. При този изход на делото разноските са в тежест на ответниците и следва в полза на касатора да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, за което е направено искане в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,