Решение № 1345 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2012 г.

Решение № 1345 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Лалка Кирова Матеева от гр. Карлово, срещу решение № 976/27.04.2012 г., постановено по адм. д. № 1144/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Първият жалбоподател претендира отмяна на решението, в частта му, с която е отменена Заповед № РД-18-8 от 11.03.2011 г. и преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне по отношение на границите на имот с идентификатор 68080.501.236, а вторият да се отмени в частта му, с която е отхвърлена жалбата в останалата част и се постанови решение, с което се уважи същата и в посочената част. Ответниците по касационните жалби не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Лалка Кирова Матеева Заповед № РД-18-8 от 11.03.2011 г. на изпълнителния директор по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Сопот, по отношение на границите на имот с идентификатор 68080.501.236, извън общата му граница с имот с идентификатор 68080.501.235, като изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на заповедта. В останалата част отхвърлил жалбата на Лалка Матеева като неоснователна. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта частично е незаконосъобразна по отношение на границата на имот с идентификатор 68080.501.236, извън общата му граница с имот с идентификатор 68080.501.235, тъй като същата не е установена по действуващия кадастрален план към момента на издаването й, поради неспазване на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, редакция към момента на издаването на заповедта /наричана по-долу наредбата/ за приоритетите при установяването на границите на имотите. По жалбата на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър: Решението е правилно. По делото безспорно е установено от доказателствата по делото и изслушаната съдебно-техническа експертиза и допълнението към нея, че кадастралните граници на имот с идентификатор 68080.501.236 не са установени и нанесени по действувалия към момента на издаването на заповедта кадастрален план от 1973 г. в западна и южна посока. При изготвянето на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР за имота административният орган не се е съобразил с приоритетите по чл. 14, ал. 1 от наредбата. Съгласно този текст границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: т. 1 означеното по чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, каквото в случая не е било извършено; т. 2 с оглед съществуващите на място материализирани граници, каквото също не е било налице на западната и южната граница на имота; т. 3 съгласно действуващите кадастрални планове към същия момент и пр. Т. е. в конкретния случай административният орган е следвало да се съобрази с действуващия към момента кадастрален план, одобрен по ЗТСУ (отм.), а границата на имота е съобразена с действуващ регулационен план, по регулационните граници, който е последваща точка от посочения текст на наредбата. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че при установяване на западната и южна граница на имота е следвало да се приложи действуващия кадастрален план, а не регулационния план, поради което заповедта е незаконосъобразна в посочената част. Поради това не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК в отменителната му част и следва решението в същата част да се остави в сила. По жалбата на Лалка Кирова Матеева: Касационната жалба срещу решението в отхвърлителната му част, е неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в частта й, касаеща общата граница на имоти с идентификатори 68080.501.236 и 68080.501.235, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано. Безспорно е установено, че тази граница е нанесена по кадастралната карта по съществуващите на място трайно материализирани граници, представляващи масивна стена на сграда и масивна ограда с височина от 2.20 м, приоритет по установяването им по т. 2 от чл. 14 от наредбата. Спорът за материално право, каквото претендира жалбоподателката пред административния орган може да се установи само с документ, издаден от съответния съд, съгласно чл. 43, ал. 2 от наредбата. Такъв документ не е представен, поради което правилно границата е установена по съществуващите на място масивна стена на сграда и масивна ограда, които са трайно материализирани по смисъла на т. 2.4 от поясненията по приложение № 1 към наредбата. Последващите приоритети по чл. 14 са неприложими, след като е приложима за случая т. 2. С оглед изложеното решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила в обжалваната му част. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК