Решение № 446 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2008 г.

Решение № 446 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Н., Н. П. Н., С. Н. Б.,Ю. Н. П. и Л. Н. К. Георгиева от АК Пловдив срещу решение на Софийски градски съд от 29.06.2007 г. по в. гр. д. № 2311/2000 г., с което е оставено в сила решение от 21.03.2000 г. по гр. д. № 5032/1996 г. на Софийски районен съд. Предявен от жалбоподателите установителен иск за признаване правата им на собственост срещу С. о. и МРРБ по реституционния ЗВСОНИ спрямо имоти, бивша собственост на наследодателите им Ж. В. Н.,В. П. Н. и Дафина А. Ч., е бил отхвърлен изцяло поради недоказани предпоставки за възстановяване на собствеността по този закон. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Неправилно е приложен материалния закон и касаторите считат, че са установили предпоставките за възстановяване на собствеността, настъпила по силата на закона. Ответниците по касационната жалба не са заявили становище. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, III г.о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави в сила решението на Софийски районен съд, съгласно което претенциите за реституция върху три недвижими имота в гр. С. са отхвърлени, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че реституционния ЗВСОНИ възстановява ex lege(по силата на нормата) отчуждена или отнета без законово основание собственост тогава, когато държавата е обективирала завземането им по реда на изброените в чл. 1 и чл. 2 на ЗВСОНИ закони. Извън хипотезите на реституционния закон е бил завзет първият от претендираните имоти, бивша нива с площ от 2,500 кв. м.в кв. Дървеница гр. С., отчужден по силата на Указ № 29/10.12.1943 г. за нуждите на М. на войната на Царство България По отношение на втория от претендираните имоти - парцели IV и V от кв.3 по плана на с. О. от 1912 г. с обща площ 1109 кв. м., описан в нот. акт № 218, т. ХVII от 1912 г. като закупен от наследодателката Ж. В. Н. и според експертизата на вещото лице С., идентичен с отразения имот пл. № 7 от кв. 103 (нов 128) по кад. план на м. "М", въззивният съд е приел констатациите на техническата експертиза за проведено мероприятие по благоустройствен закон. По план, одобрен със заповед № 376/01.09.1976 г., този имот попада в парцел****, отреден за училище. Мероприятието по плана е изпълнено, но фактически извън оградата на училището (макар според действащия план да е училищен двор), попада една площ от 500 кв. м., частично застроена с временна постройка-магазин и свободна, не оградена площ за достъп до него, оформяща ъгъла между улиците "Г" и "Т". За този имот, посочен едновременно в т. 2 и т. 4 на исковата молба, съдът е възприел изводите на експертизата за идентичност с описаните като отчуждени до размера на 1 / 3 ид. част от наследодателя В парцели VIII и IХ от кв. 102 "М" съгласно решение от 27.09.1954 г. на комисията по ЗОЕГПНС. Въпреки наличието на тази положителна предпоставка въззивният съд е изтъкнал липсата на друго условие, позволяващо реалната реституция да прояви действието си, а именно наличието на реализирано обществено мероприятие, предвидено по благоустройствен закон. Този решаващ извод на въззивния съд също е правилен. Не може да се приеме съществуването на имота до размерите, в които е отчужден като незастроен, щом съгласно действащия план същият изцяло представлява училищен двор. Обстоятелство, че е допуснато част от този двор, без основание или временно да се ползва за търговска цел, не създава за ищците възможност да се позовават на хипотеза, в която предвиденото в чл. 1, ал. 1, предл. последно, както и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ условие да е налице за обозначената част, макар по площ същата да би отговаряла на технически изисквания за образуванена самостоятелен парцел **** В тази част оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни . Неоснователен е поддържания от касаторите довод, че ако държавата е завзела една трета ид. част от имота по реда на ЗОЕГПНС, то е следвало да бъде направен извод за отнемане без основание в останалата част, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Констатираните от вещото лице обстоятелства косвено сочат на друг извод, а именно, че до реализирането на благоустройственото мероприятие по плана от 1972 г., процесната площ е съставлявала три отделни имота, заведени в разписния списък като собственост на различни физически лица извън кръга на настоящите наследници. Тези обстоятелства не са изяснени, но не са и решаващи с оглед основанието на предявения иск за собственост, почерпано от чл. 1 на ЗВСОНИ при недоказаност на всички кумулативни условия за реституция. Правилно, на следващо място, въззивният съд е приел за недоказана претенцията на ищцата Л за възстановяване на имот, описан в нот. акт № 218т. ХVII от 22.03.1912 г. като парцел **** от същия кв.3 на м. "Л", сега кв. "М", гр. С. Не са ангажирани доказателства за неговото местоположение, идентифициране, нито доказателства за отнемането на имота от държавата, не са установени по отделно и в цялост положителните предпоставки за неговата реституция, което е в тежест на ищцовата страна. При установените по делото обстоятелства и налагащите се във връзка с тях фактически и правни изводи въззивният съд правилно се приел тезата на ищците за неоснователна както по отношение на твърдението им, че се явяват реституирани собственици ex lege, така и по отношение на правните доводи, поддържани и в настоящата касационна жалба. Правоимащите по ЗВСОНИ могат да защитят правото си на собственост по исков ред, доколкото установят активната и пасивната легитимация по иска. Ефектът на реституционната норма настъпва, когато имотът съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден. Предвиждането, че положителното установяване на собственост е обусловено от хипотезите на реституционен закон означава, че трябва да бъдат съобразени промените относно завзетия имот - фактически и правни, с оглед допустимостта за реституиране. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.