Решение № 7310 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /уточнена с молба от 13.02.2025г., с която е конкретизиран надлежния касационен жалбоподател и са потвърдени извършените процесуални действия/ на Кмета на Община Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. Райнова против Решение 9341 от 20.11.2024г., постановено по адм. дело 1097/2024г. на Административен съд Бургас, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по заявление с вх. 08-00-835-/68/ от 27.05.2024г. и е върнал преписката по заявление вх. 08-00-835-/68/ от 27.05.2024г. за произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на закона. В касационната жалба се сочат основания за неправилност на решението на първата инстанция нарушение на материалния закон и необоснованост всички по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество, с което се отхвърли жалбата подадена от Калдес ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Калдес ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк] [адрес], представлявано от управителя К. Петков чрез адв. М.Овагемова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба като се излагат подробни доводи в тази насока. Иска решението на първата инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е повторна молба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е бил мълчалив отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по заявление с вх. 08-00-835- /68/27.05.2024г. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, е видно, че с решение 46-17/28.08-2018г. на Общински съвет Бургас е одобрен подробен устройствен план пран за улична регулация и изменение на план за улична регулация на кв. 10, кв.11 и кв. 36 по плана на ПЗ Север , гр. Бургас. Със заповед 735 от 19.03.2020г. на кмета на община Бургас е отчужден ПИ с идентификатор 07079.602.488 по КККР на гр. Бургас, находящ се в местност Мадика , целият с площ 338 кв.в., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, собственост на Калдес ЕООД и е определен размер на обезщетение. Заповедта е оспорена пред Административен съд-Бургас, който с решение 443/23.03.2021г. по адм.д. 937/2020 г. е изменил заповедта в частта, с която е определено обезщетението в полза на дружеството, като същото е увеличено, а в останалата й част заповедта е потвърдена. Въз основа на така постановения съдебен акт, административния орган е изпратил писмо с изх. 08-00-835/59/27.04.2021г. до дружеството за предоставяне на банкова сметка за превеждане на сумата. Писмото е получено лично от представителя на дружеството видно от приложената по делото разписка. Със заявление 08-00-835/68/27.05.2024г. дружеството твърди, че са налице предпоставките по чл. 29, ал. 8 от ЗОС за издаване на заповед, с която да се обезсили издадената заповед 735/19.03.2020г. за отчуждаване на притежавания от Калдес ЕООД поземлен имот. По подаденото заявление, кметът на община Бургас не се е произнесъл. По делото е представена оборотна ведомост към 30.06.2024г. и от 28.04.2021г., от които е видно, че сумата определена по заповед, е налична в сметка на община Бургас, представено е и писмо изх. 276 от 10.10.2024г. от изпълнителния директор на Общинска банка АД, в което се посочва, че към 08.10.2024г. Калдес ЕООД не е клиент на банката. Въз основа на така установеното административния съд е приел, че са налице двете предпоставки по чл. 29, ал. 8 от ЗОС, тъй като не се твърди и не е доказано дружеството да е предявило искане за отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 29, ал. 6 от ЗОС. На следващо място не са представени доказателства, че обезщетението, ведно с лихвите е преведено по негова сметка. Съдът не е споделил твърденията на административния орган, че в случаите на непредставяне на банкова сметка, по която да се изплати дължимото обезщетение, следва да се прилага хипотезата на чл. 29, ал.2 от ЗОС. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че уведомяването на дружеството за предоставянето на банкова сметка, по която да се преведе обезщетението е само един от възможните варианти за събиране на информацията. Недоказано е останало твърдението, че дружеството е било информирано, че дължимото обезщетение е преведено по нарочна банкова сметка на община Бургас, поради което е прието, че е изпълнено условието за изплащане на обезщетението, респективно за влизане в сила на заповедта за отчуждаване. На следващо място административния съд е установил, че административиня орган нито твърди, нито представя доказателства дължимото оспорващия обезщетение заедно с лихвите да е изплатено към датата на подаване на заявлението, ведно с лихвите да е изплатено към датата на подаване на заявлението. Задължението за обезсилване на заповедта не е обвързано със спазване на каквито и да е процесуални срокове, а единствено с факта на неизпълнението на обезщетението. При така установеното административния съд е приел, че формираният от кмета на община Бургас мълчалив отказ да разгледа подаденото заявление е незаконосъобразно, поради което мълчаливия отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по заявление с вх. 08-00-835-/68/27.05.2024г. е отменен и е върната преписката по заявлението за произнасяне. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Административният орган има възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже издаване на административния акт. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на административния акт, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ, да изтъкне отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 57, ал. 1 АПК органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. При установената по горе фактическа обстановка по делото, действително административния орган не се е произнесъл по отправеното до него заявление с вх. 08-00-835 - /68/ от 27.05.2024г., но в случая е налице формиран законосъобразен мълчалив отказ. Безспорно е установено, че със заповед 735 от 19.03.2020г. на кмета на община Бургас е отчужден ПИ с идентификатор 07079.602.488 по КККР на гр. Бургас, находящ се в местност Мадика , целият с площ 338 кв.в., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, собственост на Калдес ЕООД и е определен размер на обезщетение. Заповедта е оспорена пред Административен съд-Бургас, който с решение 443/23.03.2021г. по адм.д. 937/2020 г. е изменил заповедта в частта, с която е определено обезщетението в полза на дружеството, като същото е увеличено, а в останалата й част заповедта е потвърдена. Въз основа на така постановения съдебен акт, административния орган е изпратил писмо с изх. 08-00-835/59/27.04.2021г. до дружеството за предоставяне на банкова сметка за превеждане на сумата. Писмото е получено лично от представителя на дружеството видно от приложената по делото разписка. По делото не са представени доказателства, дружеството да е представило банкова сметка с титуляр Каладес ЕООД. Съгласно чл. 29, ал. 3, т. 1 от ЗОС е предвидено, че имотът се смята за отчужден в случаите от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица. В настоящия случай административният орган е изпаднал в невъзможност да изпълни законово вмененото му задължение да изплати по банкова сметка предвидената сума за обезщетение, ведно с лихвата за това, тъй като дружеството не е представило изисканата банкова сметка, с титуляр дружеството, за да може да се завърши административната процедура. В случая основателно е твърдението на касатора, че посочената от дружеството банкова сметка в жалбата до Административен съд Бургас срещу заповед 735 от 19.03.2020г. на кмета на община Бургас не е коректна, тъй като видно от представената жалба /л. 18 от делото/ същата е с титуляр К. Петков, а не с титуляр дружеството собственик на отчуждения поземлен имот, който в случая се явява правоимащо лице. Това твърдение дружеството е изложено и в заявление 08-00-835/68/27.05.2024г., в което се твърди, че са налице предпоставките по чл. 29, ал. 8 от ЗОС за издаване на заповед, с която да се обезсили издадената заповед 735/19.03.2020г. за отчуждаване на притежавания от Калдес ЕООД поземлен имот. В заявлението си дружеството твърди, че още в жалбата си срещу заповед 735/19.03.2020г., правоимащото лице е посочило банкова сметка, по която да му бъде изплатено обезщетението . Следователно в случая не следва да се вмени във вина на административния орган, че в указания срок не е завършил административната процедура, а напротив от представените оборотни ведомости към 30.06.2024г. и към 28.04.2021г., Община Бургас е предвидила средства за обезщетение на дружеството. При така установеното настоящият съдебен състав приема, че доколкото в настоящия случай дружеството не е представило изисканата му с писмо от 27.04.2021г. банкова сметка и процедурата не е завършена, то законосъобразно административния орган не се е произнесъл по депозираното заявление. Въз основа на така установеното следва да се обоснове извод, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 29, ал. 8 от ЗОС, тъй като не са представени доказателства, че дружеството е предявило искане за отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 29, ал. 6 от ЗОС, както и че не са представени доказателства, че на дружеството е изплатено дължимото обезщетение към датата на подаване на заявлението, въз основа на което е обосновал извода, че мълчаливия отказ на кмета на община Бургас по подаденото заявление е незаконосъобразен. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че касационната жалба е недопустима, тъй като с разпореждане 1069 от 23.01.2025г. на председателя на Четвърто отделение на Върховния административен съд касационната жалба е върната на първоинстанционния съд за извършване на прецизна проверка по реда на 213а, ал. 1 от АПК относно спазването на изискването на чл. 212, ал.1, т. 2 вр. чл. 210, ал.1 от АПК касационната жалба е подадена от ненадлежна страна. С разпореждане 1032 от 04.02.2025г. Административен съд Бургас е дадено указание за отстраняване на нередностите. С молба от 13.02.2025г. касационния жалбоподател е депозирал молба, в която е конкретизирано ,че касационната жалба е подадена от Кмета на община Бургас и самата жалба е потвърдена. Следователно установената нередовност е отстранена в указания срок, поради което подадената жалба не е недопустима. Решението е неправилно и необосновано, постановено е при неправилно тълкуване на относимите факти спрямо приложимата правна уредба, поради което се налага отмяната му и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция като подадената от "Калдес" ЕООД жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Затова на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Община Бургас следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 лева. Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 222 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,