Решение № 6094 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк.М. Василева, срещу решение 244 от 15.12.2023 г., постановено по адм. дело 285/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което по жалба на Г. В. А. от гр.Бобов дол е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22001022005524-091-001 от 09.05.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториални дирекции (ТД) на НАП София и Бургас, потвърден с решение 991 от 14.07.2023г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установените допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 48, ал.2 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периодите 2020 и 2021г. в размер общо на 447 лв. главници и 86,46лв. лихви, както и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) общо в размер на 3 036лв. главница и лихви и НАП е осъдена да заплати 650лв. разноски. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно административният съд отменил установените публични задължения само защото нямало основание за извършване на ревизията по особения ред поради наличие на укрити приходи. Установено било в ревизионното производство, че ревизираното лице по занятие купувало велосипеди от лица, установени във Великобритания и продавало закупените стоки като реализирало облагаеми доходи. Самото ревизирано лице не оспорвало нито осъществяваната от него търговска дейност, нито размера на реализираните доходи от тази дейност, който декларирал. С РА е установен различен размер на разходите за 2020г.(от декларираните от РЛ) и данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ била определена като от размера на декларираните доходи (който не е спорен) за всяка от ревизираните години се извади съответно установения при ревизията размер на разходите за 2020г., декларирания нулев размер на разходите за 2021г. и съответно размера на дължимите от РЛ ЗОВ за всяка година. Задълженията за внасяне са определени като са взети предвид декларираните и внесени от РЛ части от установените с РА задължения за данък. По отношение на установените задължения за ЗОВ, въпреки липсата на подадена декларация обр.6 за самоосигуряващо се лице и упражняваната от лицето трудова дейност, съдът е отменил РА и в тази част без всякакво основание. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъдят разноски за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба Г. В. А., чрез адв.Р.Петрова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура на Република България, дава заключение, че жалбата е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество е основателна поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, с който на жалбоподателя са установени посочените размери публични задължения. По делото не е било спорно, че в процесните периоди г-н А. е осъществявал електронна търговия, като закупувал велосипеди и части за тях от лица, установени във Великобритания и после продавал стоките с посредничеството на Еконт експрес ООД като получавал продажната цена чрез наложен платеж за изпратените от него куриерски пратки. За 2020г. и за 2021г. общата стойност на сумите, получени от тези продажби била съответно 33 500лв. и 480лв. Органите по приходите не признали целия размер на декларираните от лицето разходи за 2020г., след като го поканили да оправдае с документи декларирания разход за този данъчен период и вместо с документи лицето дало обяснения, че размерът на разхода му е 80 % от сумите, получени при продажбата на стоките чрез наложен платеж. Разходите за 2021г. били декларирани от РЛ в нулев размер, а лицето не подало годишни декларации обр.6 за самоосигуряващо се лице. С РА данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ са определени като от размера на декларираните доходи (който не е спорен) за всяка от ревизираните години се извади съответно установения при ревизията размер на разходите за 2020г.(според обясненията на РЛ), декларирания нулев размер на разходите за 2021г. и съответно размера на дължимите от РЛ ЗОВ за всяка година. Задълженията за внасяне са определени като са взети предвид декларираните и внесени от РЛ части от установените с РА задължения за данък. За да отмени изцяло РА, първоинстанционният съд е приел, че доколкото нямало основание за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, РА е незаконосъобразен само на това основание. Решението е неправилно. Независимо, че не е било налице основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК - наличие на укрити приходи или доходи, за извършване на ревизията по особения ред (което е признато и от ДДОДОП в потвърждаващото РА решение), данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е определена въз основа на декларациите и твърденията на самото ревизирано лице и по правилото на чл.48, ал.2 от материалния закон, като за 2020г. органите по приходите са признали размер на разходите без никаква документална обоснованост само по заявлението на РЛ и в тази част РА е потвърден единствено поради забраната за влошаване на положението на обжалващия (reformatio in peius). При това, при липса на всякакви мотиви по съществото на оспорването, освен за издаването на РА от компетентни органи, съдът е отменил РА. В частта на установените ЗОВ съдът напълно е игнорирал липсата на подадена декларация обр.6 за за самоосигуряващо се лице и не е обсъждал изобщо има ли РЛ това качество, както са приели органите по приходите. С други думи, в този случай, дори да се приеме, че извършването на ревизията по реда на чл.122 и сл. ДОПК е в нарушение на процесуалните правила, това нарушение не е съществено, защото на практика данъчната основа за облагане и основата за определяне на ЗОВ не са установени по аналогия. Цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на ВАС решава окончателно съвсем различни случаи. При пълната липса на мотиви по съществото на оспорването, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва като съд по същество да се произнесе дали има основание за установените с РА публични задължения. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски за тази инстанция чл.226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение