Решение № 192 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 115/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение15.04.2010 г.докладчик Борислав Ангелов
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 460 по описа за 2009 г. на Шуменски окръжен съд и ИЗМЕНЯВЯ постановеното по него решение № 142 от 16.11.2009 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на И. Д. Ц. наказание от три години лишаване от свобода на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи и по съвкупност с наказанията по нохд № 222/2009 г. на ШРС и по нохд № 915/2009 г. също на ШРС. ОСТАВЯ решението в останалата част в сила. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 192 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 115/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения И. Д. Ц., за възобновяване на внохд № 460/2009 г. на Шуменски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 142 от 16.11.2009 г. и връщане на делото за ново разглеждане или наказанието се намали. В искането за възобновяване на делото се твърди, че първоинстанционният съд е нарушил правото му на защита, защото е даден ход на делото, въпреки негово искане за назначаване на служебен защитник. С оглед на предмета на престъплението, който е възстановен случаят е маловажен. Увеличеното от въззивната инстанция наказанието е прекомерно завишено и поради това несправедливо. Искането на осъдения Ц. е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, или наказанието се намали. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за възобновяване на делото. Наказанието не е явно несправедливо. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 1* от 07.07.2009 г. по нохд № 1891/2008 г., Шуменски районен съд е признал подс. И. Д. Ц. за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. На основание чл. 25, вр. с чл. 23 НК е определено общо наказание с така наложеното наказание и наказанията по нохд № 222/09 г. на ШРС и нохд № 915/09 г. на ШРС в размер на една година лишаване от свобода при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие закрит тип. Също по правилата на съвкупността е определено общо наказание по нохд № 824/08 г., нохд № 321/06 г., нохд № 1613/05 г., нохд № 1598/06 г. и нохд № 1395/06 г. всички на ШРС в размер на осем месеца лишаване от свобода, към което е присъединено и наказание глоба в размер на 500.00 лв. наложена по нохд № 321/05 г. на ШРС. С решение № 142 от 16.11.2009 г. по внохд № 460/09 г., Шуменски окръжен съд по протест на прокурора е изменил присъдата, като е увеличил наказанието на една година лишаване от свобода на три години лишаване от свобода, което да изтърпи и по съвкупност от наказанията по посочените дела. В останалата част присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Както е приел и въззивният съд не е нарушено правото на защита на осъдения Ц. при разглеждане на делото пред първата инстанция. В тази насока в мотивите на решението на л. 4 са изложени подробни съображение, които се споделят от касационния състав и не се налага да бъдат повтаряни. Защитата не е била задължителна и е осигурен от съда достатъчно дълъг срок за упълномощи защитник, или да поиска да бъде назначен служебен. Деянието не е маловажен случай, защото не покрива критериите посочени в чл. 93, т. 9 НК, с оглед предишните осъждания за престъпления против собствеността. Изложените в жалбата обстоятелства за сравнително ниска стойност на предмета на престъплението, който е възстановен на собственика, дават основание да се приеме, че наложеното наказание от три години лишаване от свобода, за извършената от него кражба на сумата от 207.00 лв. е явно несправедливо. Това налага да бъде намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи и по съвкупност с наказанията по нохд № 222/09 г. на ШРС и по нохд № 915/09 г. на ШРС. С това наказание също могат да бъдат изпълнени целите визирани в чл. 36 НК. В този смисъл следва да се измени решението по реда възобновяването. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,