Решение № 10491 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2015 г.

Решение № 10491 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-град срещу решение № 5888 от 7.10.2015 г., постановено по административно дело № 6443/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменено решение № РО 383/5.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № 900517/29 от 14.04.2015 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, и преписката е върната на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-град за издаване на административен акт в 14-дневен срок при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по касация - А. П. Д. от гр. С., действащ чрез процесуалния си представител адв. Даскалова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се потвърди като правилно. Участващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - С.-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. А. П. Д. е получавал наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване като учащ - студент по специалност "право" в Софийски университет "Св. К. О.". Пенсията е била изплащана въз основа на уверения, издадени от секретар на юридическия факултет на цитираното висше училище, отразяващи качеството му на учащ. Според удостоверение № 69/1.04.2015 г., издадено от декана на юридическия факултет на Софийски университет "Св. К. О." в отговор на писмо от 23.03.2015 г. на дирекция "Пенсии" на ТП на НОИ - С.-град, А. Добчев се е дипломирал на втора държавна сесия по учебен план на випуска на 17.02.2015 г., с протокол № 002 от същата дата. Цитираното фактическо основание е възприето като предпоставка за прекратяване на правото на наследствена пенсия на Добчев. С разпореждане № 900517/29 от 14.04.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване осигурителното плащане е прекратено на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Със заповед № СД 03 170/23.03.2015 г. на министъра на правосъдието на основание чл. 297, ал. 1 от ЗСВ Добчев е разпределен за стажант-юрист в Софийски градски съд за срок от 6 месеца, считано от датата на постъпването. На 1.04.2015 г. лицето е встъпило в длъжност. При тези данни с процесното разпореждане от 14.04.2015 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсионният орган е прекратил наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждането е атакувано от А. Д. пред директора на ТП на НОИ - С.-град. П. осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № РО 383/05.06.2015 г., директорът на ТП на НОИ - С.-град не е уважил сезиралата го жалба, като се е позовал на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. С постановеното решение Административен съд - С.-град е уважил жалбата до него, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на приложимия материален закон. Законосъобразно съдът е приел, че в срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО се включва и задължителният шестмесечен стаж, който дипломираните юристи са длъжни да положат съгласно специалния закон - чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Подзаконовите норми на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС, които дефинират учащите се лица и изключват от срока на обучението им задължителният стаж след дипломиране, не са съобразени с нормите от по-висока степен. В този смисъл в мотивите на съдебното решение е цитирана безпротиворечива съдебна практика. Решението на Административен съд - С. -град, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. В хода на съдебно-административното производство пред Софийския градски административен съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС. В чл. 82, ал. 1 от КСО (в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст; децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 (КСО). В чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета от Министерския съвет на основание чл. 106 от КСО, е посочено кои лица се считат за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО. С ал. 4 на чл. 34 от НПОС (нова, приета с ПМС № 47/6.03.2014 г., обн. ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.), е регламентирано, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Неправилно е възприел административния орган, че в срока на обучение по специалността "право" не се включва и срока на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Срокът на обучение по специалността "Право" не приключва с успешното полагане на държавните изпити. В този контекст административният орган не е анализирал и разрешил правилно основният спорен въпрос - кога обучението на студентите по право следва да се счита за завършило и дали същите следва да се считат за учащи по време на задължителния стаж като стажант-юристи. Тълкуванието, направено от Министерския съвет с новата ал. 4 на чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според което лицата, които полагат стаж след дипломирането си, не се считат за учащи, по отношение на стажант-юристите не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 5, ал. 1 от АПК, тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт, а именно на нормите от глава ХIV на Закона за съдебната власт. Налице е специален закон - ЗСВ, като в него е уредена процедурата за успешно придобиване на юридическа професия, включващо академично образование, завършващо с държавен изпит и практическият стаж след успешното полагане на държавния изпит, при тълкуване на чиито разпоредби съобразно изискването на чл. 46, ал. 1 от ЗНА се налага безпротиворечив извод, че стажант-юристите имат статут на учащи лица. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. Правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общите случаи това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. За упражняването на юридическа професия обаче законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в съответното висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, както и при адвокат и нотариус, което обучение приключва с полагането на държавен изпит в Министерство на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието (съгласно чл. 297, ал. 3, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 3 от ЗСВ). На лицата, които са издържали този изпит, се издава удостоверение за юридическа правоспособност от министъра на правосъдието и едва тогава юристите имат право да упражняват юридическа професия, което налага извод, че с полагането на този задължителен държавен изпит след стажа приключва обучението по специалността "право". Допълнителен аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 294, ал. 2 и чл. 297, ал. 2 от ЗСВ. Съгласно първата норма през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановените от тях актове, а съгласно втората - по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. Тези законови норми са в подкрепа на извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т.е. те продължават да учат и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Неоснователно е позоваването на касатора на това, че в чл. 34, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж не е предвидено изключение за лицата, завършили специалност "Право", полагащи стажа след дипломирането си. Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт. До полагане на държавния практико-теоретичен изпит след задължителния стаж дипломираните студенти-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат валидно да упражняват професията си, следователно продължават обучението си, продължават да учат и имат право да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО (ако отговарят на другите условия по тази норма, което в случая е безспорно) през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешното полагане на изпита за правоспособност. Целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студенти винаги е получаването на правоспособност да се упражнява съответната професия. За упражняването на юридическа професия законодателят е поставил задължителното изискване юристът да притежава удостоверение за правоспособност, като завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност едва след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит след това (чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт). По време на задължителния неплатен предварителен практико-теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове - т.е. със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "право", следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и съответно стажът се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, не следва да бъде кредитирана. В случая пенсионният орган в нарушение на приложимия закон е наредил прекратяване на получаваната от А. Д. наследствена пенсия. Като не е констатирал това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО и е приложил неотносимата за казуса разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС в противоречие на чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 от АПК, а не е съобразил също относимата в случая разпоредба на чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (нормативен акт от по-висока степен), с която ал. 4 от чл. З4 на НПОС влиза в противоречие, директорът на ТП на НОИ - С. град също е издал незаконосъобразен акт. Предвид изложеното Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,