Решение № 6983 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сигма Голд" ЕООД срещу решение № 42111/16.12.2025 г. по адм. дело № 8338/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-22221424001752-091-001/03.04.2025 г. на ТД на НАП – София, потвърден в оспорената част с решение №644/01.07.2025 г. на директор Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество, за да е налице задължение за ревизираното лице да начисли ДДС, следва възнаграждението по договора за превоз да е уговорено в стока или услуга, което в случая не е изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона според чл. 130, ал. 2 ЗДДС. Представените в хода на ревизията договори, регламентиращи отношенията между ревизираното лице, превозвачите и „ШЕЛ България“ ЕАД, налагат извода, че в случая не е налице бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС. Дори хипотетично да бъде допусната разглежданата хипотеза, при изяснената фактическа обстановка и механизма на ДДС това няма да доведе до негативни последици за бюджета. От събраните доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Видно от клаузите на процесните договори, дружеството не е поемало задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-точно в гориво или за извършване на услуги – платени такси. Както правилно приема решаващият съд при това положение, съгласно сключените рамкови договори, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво и заплатените такси по предоставените „Шел-карти“, като превозвачът се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения. В този смисъл е съдебната практика по дела между същите страни: Решение № 6617/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1520/2024 г., по описа на ВАС, Решение № 6620/30.05.2024 г., постановено по адм.дело № 3371/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 6467/28.05.2024 г., постановено по адм. дело № 305/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 4766/16.04.2024 г., постановено по адм. дело № 11267/2023 г. по описа на ВАС, Решение № 4243/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 9057/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 4940/25.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1510/2022 г. и др. Видно от подписаните с превозвачите рамкови договори за превоз на товари, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача, ползваното гориво по предоставените за ползване Шел-карти, като превозвача се задължава да възстанови на възложителя изплатените суми своевременно съгласно посоченото в договора. В случай на забава от страна на превозвача за възстановяване на сумите, възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения на превозвача. Договорите, регламентиращи отношенията между ревизираното лице, превозвачите и „Шел България“ ЕАД, налагат извода, че в случая не е налице хипотезата на бартер по смисъла на чл.130 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава /чл. 130, ал. 1 от ЗДДС/. В ал. 2 на чл. 130 от ЗДДС е уредено, че данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Следователно, за да е налице задължение за ревизираното лице да начисли ДДС, следва възнаграждението по договора за превоз да е уговорено в стока или услуга, което в случая не е така. От събраните по делото доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Видно от клаузите на процесните договори, дружеството не е поемало задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-конкретно в гориво или за извършване на услуги – платени такси. Не е осъществена и доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС от страна на ревизираното лице към дружествата – превозвачи, тъй като такава не е договорена и не извършена от РЛ, който не притежава и лиценз за доставка или търговия с гориво. Не може да се приеме, че е налице и предоставяне на услуга от страна на „Сигма Голд" ЕООД към превозвачите във връзка с заплащане на пътни и други такси. Както се посочи по-горе, съгласно сключените рамкови договори, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача, ползваното гориво по предоставените „Шел-карти“, като превозвача се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 3 309 евро и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,