Решение № 7405 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16394/2011 г.

Решение № 7405 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16394/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимира Стоилова Спасова - Анастасова, от гр. Кюстендил против решение № 159/07.11.2011 г. по адм. дело № 283/2011 г. на Административен съд - Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 159/07.11.2011 г. по адм. дело № 283/2011 г. Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Красимира Стоянова Спасова - Анастасова срещу решение № РД - 12- 71/09.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № КП - 02 - 1374/08.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с които е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете за периода 11.08.2010 г. - 30.04.2011 г. в размер на 1041,82 лева главница и 84,63 лева лихви. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът обосновано е приел че оспорените актове са постановени от компетентни органи, притежават необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при издавеното им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорният по делото въпрос се отнася до това, дали касаторката има право на обезщетение за отглеждане на малко дете за процесния период (11.08.2010 г. - 30.04.2011 г.), през който детето е било отглеждано от работник-детегледач, нает по програмата "Отново на работа" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Със ЗИД на КСО - в сила от 01.07.2010 г. - са изменени разпоредбите на чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от кодекса, като думите "програма" "в подкрепа на майчинството" се заменят с "програми за подкрепа на майчинството". По този начин програмата "Отново на работа" се третира като тази "В подкрепа на майчинството", поради което е недопустимо изплащане на обезщетение на майката по чл. 54, ал. 1 от КСО от дата, от която безработното лице е започнало работа по сключения с Дирекция "Бюро по труда" трудов договор. Налице е правоизключващ факт по смисъла на чл. 54, ал. 3 от КСО, който води до прекратяване на обезщетението по време на ползвания допълнителен платен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че програмата "Отново на работа" не попада в обхвата на чл. 54, ал. З КСО. По делото е установено, че целта на посочената програма е създаването на условия за плавен преход и връщане на работа на жените след ползване на отпуск поради бременност и раждане или осиновяване, което осигурява възможност за постигане на по-добър баланс между личния и професионалния живот на родителите и качествени грижи за отглеждането на малки деца, и насърчаване на положителните демографски тенденции. Поради това няма съмнение, че програмата "Отново на работа" по своето същество представлява програма в подкрепа на майчинството по смисъла на чл. 54, ал. З КСО, както е приел и съдът. Именно в това е смисълът на разглежданото обезщетение - да компенсира неработещата майка или осиновителка за това, че е лишена от доходите, които би получавала по трудово правоотношение. Неоснователно е касационното възражение, че в случая е от значение източникът на финансиране на програмата "Отново на работа", което е от Европейския социален фонд, а не от ДОО. Законът не прави подобно разграничение за произхода на средствата по отделните програми за подкрепа на майчинството, защото в противен случай би се стигнало до различно отношение спрямо майките, касаещо заплащането на обезщетение в зависимост от програмата. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката или осиновителката през време на нейния допълнителен платен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Последица от прекратяването на този отпуск ще бъде прекратяването и на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ. Отглеждането на малкото дете е събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага труд, за което майките, работещи по трудово правоотношение, ползват отпуските, отразени в КТ и получават обезщетенията, предвидени в чл. 53 КСО. Следователно майката, която физически не се занимава с отглеждането на малкото дете, а е поверила отглеждането му на лице, наето по програма в подкрепа на майчинството, няма право на обезщетение за отглеждането му. Възлагането на грижите за детето на лице, наето по програмата "Отново на работа", предоставя възможност на майката да се завърне на работа така, както това става и по националната програма "В подкрепа на майчинството". С връщането си на работа тя има възможност да реализира и повишава професионалната си квалификация и съответно да възстанови доходите си, чиято липса има за цел да замести изплащането на обезщетение от средствата на ДОО. В този смисъл законодателят е игнорирал произхода на средствата по социалните програми в подкрепа на майчинството като релевантно обстоятелство относно прилагане на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 КСО. От доказателствата по делото е установено, че касаторката не е декларирала новите обстоятелства, свързани с отглеждане на детето й по посочената програма. За това нейно задължение същата е уведомена и с подадената молба-декларация е заявила, че ще уведоми за новонастъпили факти, касаещи прекъсване или изменение на паричното обезщетение. Като е приел законосъобразност на оспореното решение на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение