Решение № 11735 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4297/2024 г.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Чепеларе, чрез адв. Стамболова, срещу решение 270/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 8/2024 г. на Административен съд - Смолян, с което по оспорване на Й. С. Ч., Д. Г. И. и М. Д. Т. е отменена разпоредбата на чл. 15, т. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Чепеларе, приета с решение 194/30.12.2020 г. на Общински съвет Чепеларе, като е осъдил Общински съвет Чепеларе да заплати на Й. С. Ч., Д. Г. И. и М. Д. Т. разноски по делото в размер на 1060 лв. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд - Смолян е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи, че изменението на оспорената наредба не е в противоречие с чл. 22 от ЗМДТ. В депозирано по делото становище се развиват допълнителни аргументи за недопустимост на жалбата пред първоинстанционния съд. Претендира се уважаване на касационната жалба и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции съгласно приложен списък. Ответниците - Й. С. Ч. и Д. Г. И. в депозиран по делото писмен отговор, оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски съгласно приложен списък. Ответникът - М. Д. Т. не изразява становище по същество на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура на Република България е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решението си Административен съд Смолян е отменил разпоредбата на чл. 15, т. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Чепеларе, приета с решение 194/30.12.2020 г. на Общински съвет Чепеларе, съгласно която размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на: 1. за жилищни и нежилищни имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в размер на 4000 лв. върху данъчната оценка на недвижимия имот. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие на протестираната разпоредба с нормата на чл. 22 от ЗМДТ, тъй като е определен различен размер на данъка в зависимост от собственика данъкоплатец и функционалната употреба на недвижимия имот, а такива разграничения ЗМДТ не съдържа. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото с определение 34/09.01.2024 г., Административен съд Смолян е конституирал страните и директно е пристъпил към изпълнение на задължението си по чл. 188 АПК, без да установи допустимостта на оспорването, с което е сезиран. Преди да пристъпи към съобщаване на оспорването по реда на чл. 188 АПК, съдът е следвало да се произнесе с определение досежно допустимостта на жалбата срещу чл. 15, т. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Чепеларе, с която се определя размера на данъка за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и данъка върху жилищните имоти на предприятията. С оглед факта, че цитираната разпоредба е обжалвана от физически лица, които са представили доказателства, че са собственици на недвижими имоти на територията на общината, съдът е следвало да укаже на страните да ангажират доказателства досежно правния интерес от оспорването на разпоредбата на чл. 15, т. 1 от Наредбата в цялост, тъй като последната касае освен определения данък за жилищни и нежилищни имоти на граждани, така и размера на данъка, определен върху жилищните имоти на предприятията. Едва след изпълнение на това свое задължение, съдът, с оглед на ангажираните доказателства, е следвало да се произнесе по допустимостта на жалбата, съответно да очертае предмета на делото, след което да пристъпи към обявяване по реда на чл. 181, ал. 1 във вр. с чл. 188 АПК. На следващо място в съдебното решение не е изследван процеса на приемане на процесната разпоредба, съответно спазени ли са административнопроизводствените правила, визирани в чл. 77 АПК, чл. 26 и 28 ЗНА във вр. с чл. 80 АПК. Съдът е следвало да установи, при вземането на решение от общинския съвет за изменение на процесната разпоредба, спазено ли е законовото изискване за начина на формиране на волята му, налице ли са мотиви и дали самият проект е станал достояние до засегнатите лица и в рамките на законово определения срок, постъпили ли са предложения и становища, съответно проведени ли са обществени консултации с гражданите и юридическите лица. В случая като не е изпълнил задължението си да укаже на жалбоподателите, че не сочат доказателства за правото на оспорване на цялата разпоредба на чл. 15, т. 1 от Наредбата и като не е извършил проверка на допустимостта на подадената жалба, АС Смолян е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото освен преценка за допустимост, следва да се изследва и процеса на приемане на процесната разпоредба, за да се установи спазени ли са административнопроизводствените правила при изменението на подзаконовия нормативен акт, визирани в чл. 77 АПК, чл. 26 и 28 ЗНА във вр. с чл. 80 АПК. С оглед изхода на спора, новият състав на първоинстанционния съд следва да се произнесе по разноските съобразно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,