Решение № 3233 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. К. от гр. Благоевград, чрез процесуален представител адвокат В. Калибацев, против Решение 2625/13.08.2024 г. по адм. дело 762/2024 г. на Административен съд Благоевград, с което съдът е отхвърлил жалбата на И. К. против Решение 2153-01-38/15.05.2024 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Благоевград (ТП на НОИ-Благоевград), с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-01-132/20.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането за отпускане на пенсия, съобразно дадени от съда указания. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Благоевград е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано Прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационното обжалване и правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е основателна Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-01-38/15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, потвърждаващо разпореждане [номер]/2140-01-132/20.03.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Благоевград, с което на И. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма необходимия действителен стаж от 15 години, изискващ се за придобиване право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. От фактическа страна е установено, че на 27.11.2023 г. настоящият касатор е депозирал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като е представил документи за осигурителен стаж, а именно: трудова книжка 1812 от 27.10.1975 г.; трудова книжка 865 от 05.10.1984 г., и военна книжка 254268 от 28.08.1975 г. Пенсионният орган е установил, че към датата на подаване на заявлението, К. има навършена възраст - [възраст] и осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд - 08 години 10 месец 11 дни и положен при условията на трета категория труд - 03 години 07 месеца и 15 дни, т.е. действителният осигурителен стаж на лицето, без превръщане, е 12 години 05 месеца и 26 дни. Не е зачетен осигурителен стаж за К. за следните периоди: от 05.10.1984 г. до 25.01.1985 г. от Телеугоителен комплекс , [населено място]; от 26.01.1985 г. до 30.10.1987 г. от СП БКС , гр. Брезово и от 01.11.1987 г. до 01.10.1988 г. от ИП Строителство, монтажи и сервизи" гр. София. Констатирано е, че по подадени от К. предходни заявления за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж с вх. 2119-01-39/ 14.02.2020 г. и вх. 2113-01-2128/19.09.2022 г. се е налагало уточняване на осигурителния му стаж за периода 05.10.1984 г. - 24.01.1985 г. от Телеугоителен комплекс , [населено място], както и от 26.01.1985 г. до 30.10.1987 г. от СП БКС , гр. Брезово, тъй като за тези периоди лицето има надлежно оформени документи от ,,Агромелиорации Струместа ЕООД, гр.Благоевград и при осигурителя Биострой ЕООД, гр.Благоевград - по Удостоверение обр. УП-3 5/26.02.2020 г., издадено от Агромелиорации Струместа ЕООД- гр. Благоевград на К. е зачетен осигурителен стаж на длъжност технически ръководител за периода от 24.02.1985 г. до 25.07.1986 г. 01 година 05 месеца и 01 ден, а по Удостоверение обр. УП- 3 155-2/24.02.2020 г., издадено от БКС Биострой - Благоевград е зачетен осигурителен стаж на длъжност началник строителен обект по условията на втора категория труд по т. 66и от ПКТП за периода от 07.05.1987 г. до 07.08.1987 г. - 00 години 03 месеца и 00 дни. Пенсионният орган е изискал издаването на удостоверения обр. УП-13 от ТП на НОИ гр. Пловдив за период от 05.10.1984 г. до 24.01.1985 г. от Телеугоителен комплекс , гр. Поповица и за времето от 26.01.1985 г. до 30.10.1987 г. от СП БКС, гр. Брезово. С уведомително писмо изх. 5516-15-297#1 от 16.04.2020 г. отдел Осигурителен архив , гр. Пловдив е информирал ТП на НОИ - Благоевград, че удостоверения за осигурителен стаж и осигурителен доход на И. К. за времето от 05.10.1984 г. до 24.01.1985 г. от Телеугоителен комплекс , [населено място] не могат да бъдат издадени, тъй като липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход за И. К.. С уведомително писмо изх. Ц5516-15-66#1/14.05.2020 г. от Отдел Осигурителен архив при ТП на НОИ - Пловдив е информирал ТП на НОИ Благоевград, че за периода от 26.01.1985 г. до 30.10.1987 г. от осигурителя СП "БКС", гр. Брезово, не могат да бъдат издадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход, тъй като липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход за лицето И. К.. С писмо Ц5506-01-108#1/02.07.2020 г. е изискана проверка от отдел КРДОО при ТП на НОИ - гр. София, за стажа за периода 01.11.1987 г. - 01.10.1988 г. от ИП Строителство, монтажи н сервизи гр. София, поради положени различни подписи и печат при рекапитулацията на стажа в трудовата книжка на К.. Установено е, че фирма Симена поема активите и пасивите на прекратеното предприятие ИП Строителство, монтажи и сервизи гр. София. Общинската фирма Симена е непререгистрирана, а след 31.01.2017 г. заличена. Същата не е предавала разплащателни ведомости в Осигурителен архив , поради което контролните органи на ТП на НОИ - София са в обективна невъзможност да осъществят проверка на осигурителя. Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата като счел, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ Благоевград и разпореждането на пенсионния орган са постановени при правилно приложение на материалния закон. Приел е за безспорно установено обстоятелството, че И. К. не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО и е посочил, че при липсата на редовни документи по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за К. е налице възможност да установи спорния осигурителен стаж по исков ред, съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Решението е неправилно. При постановяване на съдебния акт съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително възраженията на жалбоподателя относно доказателствената сила на трудовата книжка и дали същата е компрометирана. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи по утвърден образец. Непризнатият осигурителен стаж на касатора за периодите: от 05.10.1984 г. до 25.01.1985 г. при Телеугоителен комплекс , [населено място]; от 26.01.1985 г. до 30.10.1987 г. при СП БКС , гр. Брезово и от 01.11.1987 г. до 01.10.1988 г. при ИП Строителство, монтажи и сервизи" гр. София е удостоверен с трудовата книжка на лицето, като всяко съответно вписване е оформено с печат на предприятието и положени в него подписи. Съгласно чл. 347 от КТ (сега отм.), трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В нея се вписва съдържанието по чл. 349 от КТ. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорването му. В хода на първоинстанционното производство такова оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, в частта му, в която са отразени спорните периоди, не е било извършено от административния орган. След като не е проведено оспорване на истинността на документа и книжката не е призната за неистински документ, не може да се направи извод, че записванията в нея не следва да се зачитат при изчисляване на осигурителния стаж на лицето. На следващо място първоинстанционния съд не е обсъдил правните последици от наличието на данни за частично припокриващ се осигурителен стаж на К. при други осигурители. Пенсионният орган е зачел осигурителния стаж на лицето при Агромелиорации Струместа ЕООД - гр. Благоевград за периода от 24.02.1985 г. до 25.07.1986 г. Както бе посочено по-горе, за част от този период в неоспорената по надлежния ред трудова книжка на К. се съдържат данни за положен труд при друго предприятие (СП БКС , гр. Брезово), т.е. находящо се в друго населено място, за периода от 26.01.1985 г. до 30.10.1987 г. Същото се отнася и за данните за зачетен осигурителен стаж за част от същия период (докато е работил в Брезово) при осигурителя БКС Биострой - Благоевград (от 07.05.1987 г. до 07.08.1987г.). Същевременно за непризнатия осигурителен стаж при ИП Строителство, монтажи и сервизи" гр. София е установено, че общинската фирма Симена , поела активите и пасивите на прекратеното предприятие ИП Строителство, монтажи и сервизи гр. София, е непререгистрирана, а след 31.01.2017 г. заличена, като не е предавала разплащателни ведомости в Осигурителен архив , поради което контролните органи на ТП на НОИ - София са били в обективна невъзможност да осъществят проверка на осигурителя. В обжалваното решение съдът не е посочил дали приема, че така установеното отразява единствено състоянието на архива към момента на проверката или, че такива документи не са съществували към датата на оформяне на стажа в трудовата книжка на К.. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и за излагане на мотиви е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Неизлагането на мотиви налагат отмяната на постановения съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да установи фактическата обстановка като идентифицира и изясни спорните по делото факти и обстоятелства, да укаже на страните доказателствената тежест и изложи мотиви по всички правнорелевантни факти относно определяне размера на осигурителния стаж на лицето и реши спора като извърши проверка на атакувания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК, въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,