Решение № 1823 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14170/2018 г.

Решение № 1823 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14170/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на Т. Аврионов от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 12989/30.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8920/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 1164/9.06.2016 г. по адм. д. № 527/2015 г. на Административен съд - Пловдив. Искането се позовава на новооткрито доказателство за придобит стаж за периода от 3.10.1989 г до 31.12.1990 г – Обр. УП-30 № 374/31.12.1990 г, издадено на молителя от Окръжна Дирекция "Музика", гр. Пазарджик към Комитет за култура. Твърди се, че спора е решен при непълнота на доказателствата и тъй като новооткрития Обр. УП-30 е от съществено значение за правилното решаване на спора по делото, се иска отмяна на решението на касационната инстанция и връщане на делото за произнасяне по същество. Сочат се и доводи за неправилност на решението. Ответникът управител на Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез юрк. Йорданова, ангажира становище за неоснователност за искането за отмяна. Върховният административен съд петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240 АПК, а разгледано по същество -неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение № 12989/30.10.2017 г. по адм. д. № 8920/2016 г. на ВАС, шесто отделение е оставено в сила решение № 1164/9.06.2016 г. по адм. д. № 527/2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на Т. Аврионов срещу решение № 61/24.10.2014 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 94 Т1-503-4/3.07.2014 г. на ръководителя на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Централно управление на НОИ – отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено заявление от 17.05.2012 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Новото доказателство, на което се позовава молителя съставляват Обр. УП-30 № 374/31.12.1990 г, издадено от Окръжна Дирекция "Музика", гр. Пазарджик към Комитет за култура за придобит стаж за периода от 3.10.1989 г до 31.12.1990 г. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т. 1, чл. 239 АПК се явява неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство., т. е. да не е налице процесуална пасивност на страната, позоваваща се на т. 1, чл. 239 АПК. Освен това "новооткритите" документи следва да установяват факт /факти/, които са относими и релевантни за спора, т. е. били са твърдяни в хода на производството, но не са могли да бъдат доказани по надлежния ред, въпреки проявена процесуалната активност на страната. Представеното към искането за отмяна доказателство не попада в тази категория по следните съображения: Касае се за документ /Обр. УП-30 № 374/31.12.1990 г/, удостоверяващ осигурителен стаж на заявителя за отпускане на лична пенсия, който освен, че се издава лично на него, сочи на факт, който безспорно е бил известен на Т. Аврионов, но на този факт не се позовава нито заявлението, с което е сезиран административният орган, нито пък в оспорването пред двете съдебни инстанции са наведени доводи в тази насока. Липсват каквито и да било твърдения за придобит стаж за периода от 3.10.1989 г до 31.12.1990 г към Окръжна Дирекция "Музика", гр. Пазарджик. Следователно представеното УП-30 № 374/31.12.1990 г не покрива хипотезата на т. 1, чл. 239 АПК, тъй като не съставлява доказателство за факт, който да е бил в предмета на съдебния контрол за законосъобразност на отказа на ръководителя на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Централно управление на НОИ, материализиран в разпореждане № 94 Т1-503-4/3.07.2014 г. Производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ, поради което е недопустимо в него да се преодолява непълнотата на доказателствата, допусната в съдебната и административна фази на производството. Дори и да се приеме, че искането за отмяна е основателно, то представеното УП-30 № 374/31.12.1990 г не би било от "съществено значение" по смисъла на т. 1, чл. 239 АПК, тъй като предмета на оспорване пред съдебните инстанции касае категорията труд на Аврионов и то за осигурителния му стаж в периода 1.01.1991 г. до 31.08.1997 г., т. е. за период, който не обхваща визираният такъв в представеното в настоящето производство УП-30 № 374/31.12.1990 г. Последното е относимо към периода от 3.10.1989 г до 31.12.1990 г. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав