Решение № 2327 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Бургас, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Д. Желева против решение 1324/09.07.2024 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело 266/2024 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-383-0092593/19.09.2023 г. В касационната жалба са посочени всички основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че продължителността на наложената принудителна административна мярка не е мотивирана. Твърди, че в заповедта са посочени конкретни обстоятелства, послужили като основание за определяне на 30-дневен срок за запечатване на търговския обект. Счита, че съдът неправилно е приложил и решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - Локмада Н-Г ООД, чрез адв. Н. Конарев изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 6338/22.05.2024 г., постановено по адм. дело 22/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е обезсилено предходно решение 364/10.11.2023 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело 348/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с участието на надлежния ответник. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-383-0092593/19.09.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект кафе сладкарница, находящ се в гр. Сливен на ул. Г. С. Раковски 27 за срок от 30 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 1 бр. сутляш и 0.200 кг. баклава на обща стойност 9.10 лева и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при условията на заместване, за неизпълнение на задължението за отчитане на продажбите в търговските обекти по чл.118, ал.1 ЗДДС, което е доказано от събраните по делото доказателства, но в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, в частта относно продължителността на мярката и в противоречие с принципа за пропорционалност съгласно тълкуването му, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Според съда, срокът от 30 дни за който е наложената принудителната административна мярка е явно несъразмерен спрямо целта, за която се издава акта, при конкретните обстоятелства по делото. Определил е изложените мотиви относно продължителността на мярката като пределно общи. Наличието на касова разлика и индиция за системно неползване на касовия апарат извършена предходна проверка на 12.07.2023 г., според съда, не обосновават тежестта на нарушението. Липсват конкретни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца. От представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление 725665-F726975/19.09.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол за наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на Локмада Н-Г ООД за същото нарушение, влязло в сила и платежно нареждане от 25.09.2023 г. за плащане на санкцията, съдът е установил, че налагането на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1, т.1, б. а ЗДДС е кумулирано с налагането на административна санкция на основание чл.185, ал.1 ЗДДС. Поради това и предвид решението на Съда на ЕС по дело С-97/21, според което националната правна уредба по ЗДДС не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на мярката и поради несъответствието й с принципа за пропорционалност. Решението е правилно като краен резултат. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС (ред. ДВ бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС е предвидено, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. По делото е установено, че Локмада Н-Г ООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на 1 бр. сутляш и 0.200 кг. баклава на обща стойност 9.10 лева, осъществена на 05.09.2023 г. Неправилно и в противоречие със съдържанието на оспорената заповед съдът е приел, че за продължителността на мярката не са изложени конкретни мотиви. Заповедта съдържа конкретните обстоятелства, които са послужили за запечатване на търговския обект за максималния предвиден от закона срок от 30 дни и забрана достъпа до него. В случая неотчетената продажба и наличието на разлика между отчетената и фактическата касова наличност не са единствените обстоятелства, с които органът е преценил тежестта на нарушението. В мотивите на заповедта са посочени средно-дневен оборот, декларираните финансови резултати от дейността на задълженото лице за предходните три години, както и наличието на предходно нарушение неиздаване на фискален бон, извършено на 23.07.2023 г., за което е издадено наказателно постановление 714280-F716783/02.08.2023 г. за същото по вид нарушение, влязло в сила на 09.08.2023 г. Последното обстоятелство обаче не е доказано по делото. Не са представени доказателства, че наказателното постановление е влязло в сила на 09.08.2023 г. Налице са доказателства, че постановлението е връчено на 05.08.2023 г., но няма данни да е платено или други доказателства, че е влязло в сила на датата, посочена в заповедта. При липсата на доказателства за влизане в сила на наказателното постановление на 09.08.2023 г., всички доводи на касатора, че продължителността на мярката е определена за повторно нарушение, се явяват неоснователни. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че наложената на Локмада Н-Г ООД принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС е кумулирана с налагането на имуществена санкция по чл.185, ал.1 ЗДДС. Това се установява от представеното по делото влязло в сила наказателно постановление 725665-F726975/19.09.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол за наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на дружеството за същото нарушение и платежно нареждане за заплащането й от 25.09.2023 г. Съгласно тълкуването, дадено в решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21 предвиденото в националния закон кумулиране на санкции е в противоречие с принципа за пропорционалност, поради което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на наложената принудителна мярка. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 200 лева, платено по банков път адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.02.2025 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то съответства на обема на осъществената адвокатска защита, както и на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,