Решение № 4218 от 20.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Областна дирекция /ОД/ София град на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, чрез юрк. Велева, против Решение 4343 от 28.06.2022 г. по адм. дело 293/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/06/1/0/02124/3/01/04/01 от 23.11.2020 г., издаден от Директора на ОД София град на Държавен фонд Земеделие и са присъдени разноски в полза на Я. Георгиева. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са подробни доводи, че липсата на точно изпълнение на бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, както и увеличаване на икономически размер на стопанството спрямо първоначалния размер най-малко с левовата равностойност на 4 000 евро не се субсумира в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Твърди, че поради липсата на основания за налагане на финансова корекция, на основания чл. 27, ал. 7 ЗУСЕСИФ законосъобразно е издаден процесния АУПДВ. Настоява за отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответната страна Я. Георгиева в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/06/1/0/02124/3/01/04/01 от 23.11.2020 г., издаден от Директора на ОД София град на Държавен фонд Земеделие ", с който на Я. Георгиева е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895.00 /четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет/ лева. От фактическа страна съдът е приел, че между ДФ "Земеделие" и Я. Георгиева е сключен Договор 23/06/1/0/02124 от 18.01.2016 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 4 " Развитие на стопанства и предприятия " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като предмет на бизнес плана е отглеждане на малини и картофи на определена площ, като първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 48 895 лева, предоставяща се на два етапа. Договорено е, че 50% от помощта се изплаща в срок от 2 месеца от подписване на договора, а останалите 50% след заявка за второ плащане окомплектована с всички необходими документи и след извършена проверка на място за изпълнение на бизнес плана. След подадена заявка и извършена проверка на място с Решение от 04.07.2019 г. на Директора на ОД София град на ДФЗ, с което Я. Георгиева е изплатена финансова помощ в размер на 24 447, 50 след като е установено, че на 6 терена са засадени малини общо с площ 3,2657 ха и на 1 терен са засадени картофи с размер 0,2 ха. Извършени са проверки на място след плащане, в периодите 16.10.2019 г. -18.10.2019 г., и 18.06.2020 г.- 19.06.2020 г. от служители на ДФЗ, като е констатирано, че заложената от бенефициера гъстота на насажденията не е спазена. Срещу тази констатация от страна на бенефициера е подадено възражение, че същата не отговаря на истината. В резултат на извършените проверки на 22.07.2020 г. е изпратено писмо на Я. Георгиева от Директора на ОД София град на ДФЗ, с което е била уведомена, че е открито производство по издаване на АУПДВ и има право на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като при необходимост следва да приложи доказателства към тях. В цитираното писмо подробно са посочени данните по неизпълнението на бизнес- плана. В срока, посочен в писмото, Я. Георгиева е представила писмено възражение и доказателства. При тази фактическа обстановка на 23.11.2020 г. е издаден процесния АУПДВ, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в пълен размер на получените плащания по Договор от 18.01.2016 г. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Я. Георгиева процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Приел е обаче, че обжалваният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като съгласно чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП в случая е следвало да се проведе производството по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, а не производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. Горният извод е изведен въз основа на обстоятелството, че като основание за вземането от страна на Държавен фонд "Земеделие" се твърди неизпълнение от страна на оспорващия търговец на показателите по одобрения бизнес-план по Договор 23/06/1/0/02124 от 18.01.2016 г. При тези основни мотиви съдът е отменил процесния АУПДВ. Постановеното решение е правилно. Според настоящия съдебен състав неправилно връщането на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и неправилно е посочено от административния орган материалноправното основание за дължимостта на сумите. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 23.11.2020 г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ. Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП с Писмо от 22.07.2020 г. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, вече ЗУСЕФСУ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Правния спор в случая е дали заложените в бизнес плана показатели за гъстота на засаждане на насажденията са индикатори за изпълнение на одобрения проект. В случая приложими са мотивите на решение 13796/06.11.2020 г. по адм. д. 12488/2019 г. на седмо отделение, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. В конкретния случай това е неизпълнение на заложената в одобрения бизнес план за периода гъстота на малиновите насаждения. Както е отбелязано и в самия АУПДВ съгласно заложеното от бенефициера в бизнес плана / в т. 1.1 съм ІV. Производствена програма на земеделско стопанство/, гъстотата на засаждане на малиновите насаждения е определена да бъде 600 броя растения в декар, която според административния орган не е спазена. В този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. За яснота на изложеното следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г. /. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В този смисъл е и непротиворечивата практика на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение, изразена например в Решение 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6374/2021 г., I о., Решение 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 5175/2021 г., I о., Решение 226 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 5176/2021 г., I о., Решение 665 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6163/2021 г., VIII о., Решение 13 от 4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 4302/2021 г., VIII о. и др. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски следва да се присъдят на ответника в касационната инстанция съобразно представения списък и доказателства в претендирания размер от 4 650 лева адвокатско възнаграждение за представителство пред касационна инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение