Решение № 12140 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 653/2014 г.

Решение № 12140 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 653/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 3030 от 28.11.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1104/2013 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № № 1202662/09.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Варна, потвърден с решение № 895/31.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП - град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК - според компетентната териториална дирекция. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - "Корифей" ООД, чрез процесуалните си представители адв. Кирил Няголов в съдебно заседание проведено на 11.11.2014 г. поддържа становище, че началник сектор ревизии на ТД на НАП, офис Разград не би могъл да възлага ревизия на лице с адресна регистрация в гр. Варна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е прогласил за нищожен издаденият на "Корифей" ООД ревизионен акт, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите на ТД на НАП гр. Варна - ИРМ Разград, който не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии на данъчно задължени лица с адрес по чл. 8 от ДОПК в град Варна. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на "Корифей" ООД гр. Варна, определен от териториалния директор на ТД на НАП - Варна със заповед № Д-739/01.06.2011 г., изменена със заповед № Д-931/04.07.2011 г., не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Разград. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приложеното към касационната жалба решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, неправилно съдът е приел, че оправомощаването на Стефанка Димитрова Янкова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Разград по възлагане на ревизии е ограничено по териториален признак от териториалния директор на ТД на НАП - Варна. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - според седалището на ревизираното дружество в гр. Варна. Няма спор и че органът по приходите възложил ревизията е определен от директора на ТД на НАП град Варна съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК От изложеното следва, че оспореният ревизионен акт е издаден в резултат на ревизия, възложена от компетентен орган по приходите и от надлежно овластен орган по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, поради което не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,