Решение № 2894 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14196/2017 г.

Решение № 2894 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14196/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР- Кюстендил против решение № 144 от 27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 60/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което съдът е отменил негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000087/25.02.2017 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът необосновано е приел отсъствие на предпоставките за прилагане на принудителната мярка поради разминаване в показанията на техническото средство, с която е установено количеството алкохол в кръвта, и резултатите от медицинското изследване. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество на спора. Ответникът Ж. Николов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 25.02.2017 г. в [населено място] при извършена проверка контролните органи по безопасността на движението са установили, че Ж. Николов е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Мерцедес 190 Е", рег. [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта 0, 56 промила, установена с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510". След издаден талон за медицинско изследване и изготвена химическа експертиза № 09/27.02.2017 г. е установено количество етилов алкохол в кръвта 0. 64 промила. За тези фактически констатации е издаден АУАН № Г 828940/25.02.2017 г. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-1139-000087/25.02.2017 г. началникът на сектор""ПП", отдел "ОП" при ОД на МВР - Кюстендил е приложил на Ж. Николов принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". При така установените факти съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закон писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е обсъдил доказателствата, представени по административната преписка ведно със събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. Приел е, че в издадения АУАН са отразени и двата способа, по които е установено количеството алкохол в кръвта на водача - с техническо средство и медицинско изследване. Използването на техническо средство като начин на установяване е посочено както в АУАН, така и в заповедта за прилагане на ПАМ. В заповедта органът се е мотивирал и с резултата от проведеното медицинско изследване, което е извършено 2 дни след издаването на заповедта, видно от приложения протокол за химическа експертиза. При тези констатации съдът е приел, че определящ е резултатът от извършеното медицинско изследване. Но тъй като резултатите от него били готови на 27.02.2017 г., а актът е издаден на 25.02.2017 г., съдът е достигнал до извод, че оспорената заповед е антидатирана. Поради това я е отменил като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи някоя от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, се носи от жалбоподателя. В конкретния случай описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по Закона за движение по пътищата - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, са безспорно установени. Издателят на акта се е позовал на фактическите констатации, изложени в АУАН, които не са оборени. Действително, химическият анализ е извършен два дни след датата на издаване на заповедта. Но неговите констатации са неотносими, тъй като е достатъчно релевантният факт - количеството алкохол в кръвта на водача, да е установено по един от посочените в закона способи, който не е оспорен. Приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда алтернативни хипотези и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Всеки от двата законово установени способа има отделно практическо приложение и правно значение. Както начините за извършване на пробата, така и отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ. Нещо повече, установяванията на химическата експертиза не оборват констатациите на органа, осъществил проверката, които са обективирани в АУАН. Фактическите констатации са изложени подробно в АУАН и са възприети от органа в мотивите на оспорения административен акт. Ето защо настоящата инстанция приема, че при безспорно установена фактическа обстановка материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мярка са изпълнени. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е неправилен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което жалбата на Ж. Николов срещу заповед № 17-1139-000087/25.02.2017 г. на началник сектор "ПП" в отдел "ОП" при ОД на МВР - Кюстендил бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд