Решение № 3382 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16516/2011 г.

Решение № 3382 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16516/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "БЕТА ФОРЕСТ" ЕООД - гр. София, "МИРТА ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД - гр. София и "МЕТ РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕАД - гр. София, всички чрез пълномощника им адв. Радостина Константинова, против решение № 14032 от 01.11.2011 г., постановено по адм. дело № 13243/2010 г. на Върховния административен съд - V отделение. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени оспорената от тях заповед № РД-751/16.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Калугеров счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според него тричленният състав на Върховния административен съд правилно е приел, че при издаването на процесната заповед е спазен законът. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд - V отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК е отхвърлил жалбата на "Бета форест" ЕООД - гр. София, "Мирта инженеринг" ЕООД - гр. София и "Мет Риъл Истейт" ЕАД - гр. София, срещу заповед № РД-751/16.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за извършване на определени дейности, изброени в нея, по отношение на имотите, посочени в заповедта, в това число имоти, собственост на жалбоподателите, за срок от една година, но не по-късно от влизане в сила за заповедта на министъра по чл. 12, ал. 6 ЗБР за обявяване на защитена зона BG0000116 "Камчия" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. За да постанови решението си, съдът приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Тричленният състав на Върховния административен съд е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт с оглед наличие на някое от основанията за неговата незаконосъобразност съгласно чл. 146 АПК, изложил е подробни мотиви след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните и е извел обосновани правни изводи, а именно, че оспорената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 2 ЗБР, преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите със заповед, обнародвана в "Държавен вестник", забранява или ограничава отделни действия в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили. Според чл. 10, ал. 2 ЗБР на основание на постъпили документации по чл. 8, ал. 1 от с. з. Министерството на околната среда и водите изготвя списък на защитени зони, който заедно с документациите се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологично разнообразие, а според ал. 2 от същия законов текст Националният съвет по биологично разнообразие разглежда документите по ал. 1 и предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка по ал. 1 за разглеждане от Министерския съвет; според ал. 4 решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в "Държавен вестник". Съгласно чл. 12, ал. 6 ЗБР, в едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 5 министърът на околната среда и водите взема окончателно решение по постъпилите становища, възражения или предложения и издава заповед за обявяване на съответната защитена зона. Правилно съдът е приел, че за налагане на мярката по чл. 19, ал. 1 ЗБР е необходимо и достатъчно да се установи, че имотите, предмет на заповедта, са част от територия, включена в списъка по чл. 10, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, и че съществува потенциална опасност от увреждането или унищожаването й. По делото не се спори, че към момента на издаването на оспорваната заповед зона BG0000116 "Камчия" е включена в одобрения с Решение на Министерския съвет № 802 от 04.1.2007 г. списък от защитени зони по чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, за която предстои издаване на заповед на министъра на околната среда и водите за обявяването й за защитена зона. Също така е безспорно, че имотите, собственост на касаторите, попадат в същата територия, която е включена в списъка по чл. 10, ал. 2 ЗБР, както и че за тази територия има одобрен подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ) на иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности. При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 ЗБР за издаване на обжалваната заповед. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно оплакването на жалбоподателите за недоказана опасност от увреждане или унищожаване на територията, тъй като липсвали инвестиционни проекти за посочените в заповедта имоти. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, самият факт на наличие на одобрен подробен устройствен план с предвидено строителство в тези територии налага извод за наличие на опасност от увреждането им, независимо че не са налице инвестиционни предложения към датата на издаване на заповедта, тъй като с евентуалното строителство ще се промени необратимо предназначението на същите тези територии, включително и естествените условия на природните местообитания на дивата флора и фауна. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕИО от 2 април 1979 г. относно опазване на дивите птици са транспонирани в националното ни законодателство по силата на § 68 от ДР на ЗИД на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 94/2007 г.) и издаването на заповедта по чл. 19, ал. 1 от ЗБР изцяло съответства на целите на посочените директиви по отношение на мерките, които всяка държава-членка следва да приложи, за да гарантира опазването на околната среда в защитените територии. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 2, т. 1 от Директива 92/43/ЕИО, настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез опазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите-членки, за които е валиден Договорът, а съгласно т. 2, мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността. Според § 1, т. 2 от ДР на Закона за биологичното разнообразие, "Благоприятно състояние на природно местообитание" е, когато: а) площта на неговото естествено разпространение е постоянна или се разширява и б) неговата структура и специфични функции осигуряват дългосрочното му съществуване. При това положение осъществяването на дейностите, предмет на забраната на министъра на околната среда и водите, в това число осъществяването на жилищно, курортно и вилно строителство, несъмнено би довело до ограничаване площта на естественото разпространение, с което би се нарушило благоприятното състояние на природното местообитание, което е в пряко противоречие с целта на директивата. Позоваването на Директива 79/409/ЕИО и Директива 92/43/ЕИО чрез цитирането на отделни абзаци, извадени извън общия контекст на преамбюла на директивите, по никакъв начин не обосновава основателност на твърдението на касаторите за липса на потенциална опасност от увреждане или унищожаване на територията, предмет на заповедта, при евентуално осъществяване на строителство или други дейности, предмет на забраната, нито води до извод за нарушаване правото на собственост на касаторите и неспазване на принципа на пропорционалност. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, с издадената заповед временно е ограничено правото на извършване на определени действия в имотите, собственост на жалбоподателите, тъй като опазването на природата с нейната разнообразна флора и фауна е от по-голям обществен интерес от този на няколко на брой заинтересовани лица. С оглед изложеното не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото като правилно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,