Решение № 3226 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2010 г.

ВАСIII отделение07.03.2011 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

Оставя в сила решение № 137 от 9.07.2010 г., постановено по адм. дело № 53 от 2010 г. по описа на Административния съд - град Добрич. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3226 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадени касационна и частна жалба от Калинка Вълчева Енчева от гр. Добрич, Петър Вълчев Ханджиев от гр. Добрич и Ирина Вълчева Топалова от София срещу решение № 137 от 9.07.2010 г., постановено по адм. дело № 53 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич. В жалбите се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната и частната жалба - община Добрич, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбите, констатира, че те са подадени от надлежни страни в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил предявените частични искове от Калинка Енчева, Петър Ханджиев и Ирина Топалова срещу община Добрич за обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед № 538 от 8.05.1985 г. на председателя на изпълкома на ОбНС - гр. Толбухин, прогласена за нищожна с влязло в сила решение по адм. дело № 242 от 2004 г. на Окръжния съд - гр. Добрич, в размер на по 33 333,33 лв. на всеки един от ищците, законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и частичните искове за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на обезщетението за вреди в размер на по 200 лв., считано от влизането в сила на заповедта за прекратяване на обезщетителната преписка до датата на предявяване на исковете. С решението е отхвърлен и искът на Петър Ханджиев в размер на 595,20 лв., представляващи обезщетение за изплатен от него наем като последица от прогласяването на нищожността на заповед № 538 от 1985 г. на председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС - гр. Толбухин. Със същото решение е било прекратено производството по делото в частта на предявените искове от Калинка Енчева, Петър Ханджиев и Ирина Топалова срещу община Добрич срещу незаконосъобразни действия по събарянето на къща и подобрения в имот, находящ се в гр. Добрич, отчужден със заповедта на председателя на изпълкома на ОбНС - гр. Толбухин, прогласена за нищожна, в размер на по 5000 лв. за всеки един от тримата ищци. Прекратено е било производството по делото в частта, с която Петър Ханджиев е претендирал заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за забава върху всеки платен от него месечен наем за ползваното общинско жилище вследствие обявената за нищожна заповед, посочена в исковата молба. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът е приел, от една страна, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между претърпените вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в издаване на нищожен административен акт. От друга страна, съдът е приел, че е основателно възражението на община Добрич за погасяване на задължението поради изтекла петгодишна давност на вземането, считано от датата на издаване на акта. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд. Съдът правилно е изследвал хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, изискваща наличието на три елемента: незаконосъобразен акт, издаден от държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност; същият да е отменен по съответния ред; причинна връзка между акта и вредоносния резултат. В конкретния случай не е била доказана именно връзката между акта и вредоносния резултат. Противно на твърденията в касационната жалба, представените по делото гласни и писмени доказателства, както и приетото заключение на вещото лице по извършената СМЕ не доказват предявената претенция по основание и размер. От съдържанието на заповед № 538 от 1985 г. на председателя на ИК на ОбНС - гр. Толбухин, прогласена за нищожна с влязло в законна сила решение, е видно, че тя не е съдържала каквито и да било разпореждания за премахване на къщата и подобренията в отчуждения имот, т. е. не е налице причинно-следствена връзка с твърдените от ищците претърпени вреди. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно е и решението в частта му, с която е било прекратено производството по делото. С разпореждане от 22.01.2010 г. административният съд е оставил без движение предявената искова молба, като е дал подробни указания на ищците в какво се изразява нередовността й. Посочил е, че е необходимо формулиране на петитума на всеки един от кумулативно предявените искове, като бъдат разграничени на сума за вреди, суми за лихви по вид, размер и период от време по отношение на всеки един от тримата ищци. С молбата на ищците от 1.02.2010 г. сочените недостатъци не са били напълно отстранени. Не е било посочено в какъв размер лихви се претендират, за какъв период от време. При тази фактическа обстановка изводът на съда, че не са били изпълнени точно неговите указания, е напълно законосъобразен, поради което прекратяването на производството по делото в тази му част е правилно. По така изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1