Решение № 9230 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2015 г.

Решение № 9230 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Априлци чрез пълномощник адв. Лозанова против решение № 40/22.05.2015 г., постановено от Ловешкия административен съд по адм. д. № 82/14 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването от кмета на община Априлци на решение № 334/13.02.2014 г., в частта му относно т. 1.2 и т. 1.2.3; решение № 320/13.02.2014 г. и решение № 321/321/13.02.2014 г. на Общински съвет Априлци. Със същото решение Община Априлци е осъдена да заплати на Общинския съвет Априлци разноски в размер на 700 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че съдът не е изложил никакви мотиви по довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 37 ЗМСМА, както и мотиви по довода му за нищожност на решение от 09.06.2014 г. на ПКУКИ и по довода му за липса на мотиви на обжалваните решения на Общинския съвет. Твърди се, че съдът не е следвало да обоснове решението си с решението на КПУКИ, тъй като, то не е прието като доказателство по делото, а е представено само за сведение. Изтъква се, че за преценката на съда относно приложението на чл. 37 ЗМСМА, не е налице необходимост от предварително взети решения на КПУКИ, поради което дори въпросното решение да е станало част от доказателствата по делото, то е неотносимо към спора. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, както и присъждане на разноски. Ответникът - Общинският съвет - гр. Априлци оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, административният съд не е обсъдил заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, също така неправилно не се е произнесъл в мотивите на решението си относно валидността на решението на ПКУКИ, както и не е обсъдил събраните доказателства във връзка с чл. 37 ЗМСМА. Становището на прокурора е за отмяна на решението и връщане на делото на друг съдебен състав за ново произнасяне. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора, за която съдебното решение е неблагоприятно и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за обжалването му. По основателността на касационната жалба, настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема следното: Съдът е разгледал жалбите, с които е сезиран в производство по чл. 179 от АПК приемайки, че оспорването на трите решения на Общинския съвет е допустимо, тъй като те са с характер на решения, с които се приема общинския бюджет, за които ВАС се е произнесъл с ТР № 2/13 г. относно допустимостта на оспорването им. Съдът е посочил, че с решение № 334 по протокол № 40/13.02.2014 г. е приет бюджета на община Априлци за 2014 г., оспорените части 1.2 е по разходите и 1.2.3 е предвидените разходи за местни дейности в размер на 1 247 350 лева. Решение № 321 е по същия протокол от същата дата и с него е приет бюджета на община Априлци за 2014 г. - разходи за местни дейности в размер на 1 247 350 лв., а решение № 320 от същото заседание на Общинския съвет отново касае приемане на бюджета на общината за 2014 г., но е за разходите за допълнително финансиране на делегираните от държавата дейности със средства от собствени приходи и изравнителна субсидия в размер на 65 460 лева. Установено е, че със заповед на кмета на общината, посочените три решения на Общинския съвет са върнати за ново обсъждане, каквото е проведено и те са приети отново. Съдът е преценил, че обжалваните решения са издадени от компетентен орган, в предвидената форма и не е констатирал нарушение на административнопроизводствените правила при приемането им. Съдът е приел, че оспорените решения са издадени в съответствие с материалния закон и целта на закона. Съдът е обсъдил подробно в решението си, заключението на допусната по делото съдебно-икономическа експертиза. Съдът е възприел констатациите, че с решение № 334/13.02.14 г. на Общинския съвет е дофинансирана дейност 326"Професионални училища" със сумата от 40 690 лв., като вещото лице е изразило становище, че няма пречка да бъде дофинансирана държавната дейност "Образование" в частта й за заплати и други трудови възнаграждения, когато получените бюджетни средства са недостатъчни. От заключението се установявало, че професионалната гимназия по туризъм "Иван Марангозов" е общинско училище с маломерни паралелки, поради което е одобрено дофинансирането, като разпределението на субсидиите от централния бюджет и средствата за дофинансиране се извършва от директора на училището. Съдът е преценил като неоснователен довода в жалбата, че обжалваните решения са незаконосъобразни, защото в тях са гласували четирима общински съветници в нарушение на чл. 37 ЗМСМА. Според съда, твърдението се опровергавало от решение Постоянната комисия за установяване на конфликт на интереси, с което е прието, че въпросните четирима общински съветници при гласуване на бюджета на общината за 2014 г., не са се водили от частен интерес и лични облаги. В подкрепа на извода си, съдът е възприели обстоятелството, установено с решение РС-181-14-078/16.10.14 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което не е установен такъв конфликт за четиримата общински съветници при приемане на въпросните решения. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяната му. Неоснователно е оплакването на касатора, че в обжалваното решение липсват мотиви по наведени от жалбоподателя доводи. Видно от обжалваното решение е, че макар и кратки съдът е изложил съображения по направените от жалбоподателя доводи. Обоснован и правилен е изводът му, че обжалваните решения са в необходимата форма, която включва и мотивите към тях. От административната преписка, изпратена по делото става ясно, че бюджетът на община Априлци за 2014 г. е приет на заседание на Общинския съвет, проведено на 13.02.2014 г., като съобразно взето решение от общинските съветници, той е разглеждан и гласуван точка по точка. По този начин се е стигнало да приемането на обжалваните три решения, които всъщност са част от едно цяло-годишният бюджет на Община Априлци за 2014 г. От предложенията и разискванията на общинските съветници на заседанието, на което е приет бюджета става ясно, че предложеният проекто бюджет за 2014 г. в хода на гласуването му е претърпял изменения, които са направени във връзка с предварително взетото от общинските съветници решение, че Общинският съвет Априлци подкрепя развитието на Професионалната гимназия по туризъм "Иван Марангозов". Също така става ясна волята на общинските съветници, че разместването на паричните средства от предложения проекто-бюджет (намаляването на предвидените средства за разходите за местни дейности за сметка на увеличаването на разходите за допълнително финансиране на делегираните от държавата дейности със средства от собствени приходи и изравнителни субсидии)е с цел да се осигурят достатъчно средства за издръжката и функционирането, в това число и транспорта, от и до, професионалната гимназия по туризъм "Иван Марангозов". Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав преценява като обоснован извода на административния съд, че обжалваните решения са в необходимата форма, т. е. те са и мотивирани. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл по искането му за преценка на валидността и законосъобразността на решение от 09.06.2014 г. на ПКУКИ. Подобен инцидентен контрол за валидност и законосъобразност на административен акт е недопустим в съдебноадминистративното производство, образувано по повод оспорването на друг административен акт. Изводът на съда, че в случая не е нарушен чл. 37 ЗМСМА е правилен, макар и неправилно да е обоснован с решението на ПКУКИ и решението на КУПКИ. Разпоредбата на чл. 37 ЗМСМА не говори за "конфликт на интереси" и не препраща за установяването му към специалния за това закон. Наличието или не на основанията за отвод на общинския съветник, визирани в чл. 37 ЗМСМА се преценява от съда, сезиран с преценката за законосъобразност на съответното решение на Общинския съвет. В конкретния случай, обжалваните решения са за приемане на общинския бюджет за 2014 г., поради което те не са свързани пряко с имуществените интереси на въпросните четирима общински съветници, какъвто е смисълът на чл. 37 ЗМСМА. Обстоятелството, че трима от тях престират труд, както и съпругата на четвъртия в професионалната гимназия по туризъм, респективно получават възнаграждение за това, не означава, че решението за приемането на общинския бюджет, част от който са и разходите за издръжката на тази гимназия се отнася до техните имуществени интереси. Подобно разширително тълкуване на чл. 37 ЗМСМА е недопустимо. То би довело до случаи на невъзможност за взимане на решения от Общинския съвет, когато е по въпроси ( примерно относно размера на таксата за битови отпадъци), засягащи имуществената сфера на голяма част от населението на общината, част от което са и общинските съветници. От друга страна, от обсъжданията в рамките на заседанието, на което са приети обжалваните решения, не може по никакъв начин да се обоснове извод за личен мотив в изразените становища на въпросните общински съветници. По тези съображения, Върховният административен съд преценява, че не са налице сочените касационни основания. Решението на административния съд е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд