Решение № 15468 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2020 г.

Решение № 15468 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 761 от 29.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1637/2019 г. Административен съд – Бургас, девети състав, е отхвърлил жалбата на "Зеда тур"-АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Хан Крум" № 12, против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 1286/28.12.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, потвърден с решение № 7/13.06.2019 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър. С решението съдът е осъдил "Зеда тур"-АД да заплати на Община Несебър разноски по делото в размер на 542, 42 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Зеда тур"-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Хан Крум" № 12, представлявано от изпълнителния директор И. Петкова, чрез пълномощника й адв. Д. Пеков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Зеда тур"-АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от изпълнителния директор И. Петкова, против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 1286/28.12.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, потвърден с решение № 7/13.06.2019 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, с който акт на дружеството за определени задължения за такса битови отпадъци за 2013 г. в размер на 2 296, 27 лв. за 2013 г. и в размер на 2 406, 27 лв. и общо лихви за просрочие в размер на 2 608, 05 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт, свързана с установяване на задължения за такса битови отпадъци за притежаван от дружеството недвижим имот на територията на к. к. "Слънчев бряг", Фрегата 1. Съдът е посочил, че по същество жалбоподателят не оспорва фактическото предоставяне на услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа, както и поддържане на териториите за обществено ползване, а възразява относно това, че таксата е следвало да бъде определена съобразно подадена декларация по чл. 26 от Наредбата според количеството на отпадъците, като за целта е декларирал ползването на един контейнер с вместимост 1, 1 куб. м. и възразява, че неправилно е определена основата за облагане. Решаващият съд е приел направеното възражение за неоснователно, а оспореният акт за правилен и законосъобразен, като систематизирани за целите на настоящето изложени мотивите му се свеждат до следното: 1. Прието е, че от данните по делото се установява, че жалбоподателят е поискал задълженията за ТБО за 2013 г. и 2014 г. да бъдат определени на основание чл. 25, т. 1 от Наредбата – според количеството битови отпадъци и заявените съдове за съхранение, като от заключението на вещото лице се установява, че не му е била предоставена за попълване заявка по образец за извършване на таксуването по този ред, въз основа на която се издават и талони, поради което при определяне на публичното задължение подадените две декларации не са взети предвид. Според съда това не опорочава издадения АУЗД, тъй като според описаната процедура в наредбата за приминаване към този начин на определяне на ТБО е необходимо и задължително не само подаването на декларация по образец за вида и броя на съдовете за отпадъци, а и подаване на нарочна заявка по образец, в която се определят вид и брой талони за съответната година, които се издават и заплащат само при липса на задължение към общината. От това е обоснован извод, че органът по приходите обосновано е преминал към друг ред за определяне на задължението – пропорционално в промили върху основата за облагане. 2. Решаващият съд е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя относно начина на определяне на данъчната основа. Посочено е, че начинът на определяне на задължението като процедура е разписан в Наредбата за администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър и при определяне на размера на задълженията този начин е бил спазен. Отбелязано е, че ако жалбоподателят е имал възражения в тази насока, е следвало да ангажира доказателства, което не е сторено. 3. Първоинстанционният съд е определил като неоснователно възражението за наличие на извършено плащане. В тази насока са изложени мотиви, че по делото е извършено заплащане само на първа вноска, която е приспадната от задължението, а останалите доказателства за извършено плащане не могат да се обвържат с погасяване на процесните задължения. 4. Административният съд е определил като неоснователно и възражението на жалбоподателя за изтекла давност за задължението за 2013 г. Посочено е, че давността за това задължение изтича през 2019 г., а оспореният акт е издаден през 2018 г. и това е прекъснало давността. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация и неоснователност на жалбата на "Зеда тур"-АД. Решението на Административен съд – гр. Бургас е не правилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на "Зеда Тур" – АД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания на касатора са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доводите на страната за неправилност на оспорения административен акт. Правят се по същество и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, свързани с това, че дружеството жалбоподател притежава недвижим имоти на територията на к. к. "Слънчев бряг", който е в териториалния обхват на Община Несебър, за които имоти се явява задължено лице за ТБО по смисъла на чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Спорът между страните се свежда относно размера на така дължимите ТБО за процесните две години. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че същият е правилно определен с издадения АУЗД. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за неправилен и необоснован на събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. С разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ се установяват два порядъка за определяне на размера на ТБО за конкретния недвижим имот, които са в отрицателна връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, определящ таксата като функция на количеството отпадъци. Изключение е редът по ал. 2. Той е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта да докаже предпоставките за прилагането на метода на чл. 67, ал. 1 или 2 от ЗМДТ е за администрацията. Недопустимо е с подзаконов административен акт, какъвто е наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, да се въведат ограничения за определяне на размера на ТБО по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Такова ограничение е било въведено в чл. 26, ал. 2 от Наредба № 11 на ОбС Несебър с поставянето на изискване за отсъствие на задължения към общината като условие за получаване на талоните, чрез които се осъществява определянето на ТБО по количеството отпадъци. Противоречието със закона е оценено от АС Бургас в решение № 1268/7.07.2017 г. по адм. д. № 852/2017 г. /в сила от 31.08.2017 г. /, с което е отменен чл. 26, ал. 2 от Наредбата в частта относно израза "и нямат задължения към Община Несебър". И преди частичната отмяна на нормата правораздавателната дейност на съда не съответства на правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, разрешаващо противоречието на нормативните източници с различен ранг със задължението за прилагане на актът от по-висока степен. Издателят на административния акт не е въвел твърдение за съществуването на пречки за определяне на размера на таксата по количеството на битовите отпадъци, поради което с арг. от чл. 8, ал. 2 от ГПК и чл. 154, ал. 1 от същия кодекс, респ. чл. 170, ал. 1 от АПК установяването им е извън предмета на доказване. По делото е установено / в тази насока се съдържат констатации в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза/ че въпреки подадените от жалбоподателя декларации, талони не са издадени заради наличието на публични задължения към общината. Въвеждането с Наредба № 11 на условие за прилагане на прилагане на реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за определяне на ТБО е contra legem. Пропускът на администрацията да издаде талони за прилагането на този ред не може да обоснове правомерното определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, тъй като администрацията недобросъвестно е попречила за издаването им /вж. чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. По тази причина не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционният съд, че задължението за ТБО за процесните години правилно е определено по този ред, тъй като липсват изискуеми документи – заявки и талони за ползване на другия ред за определяне на задължения – според количеството отпадък. Без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Обвързаност на администрацията е да определи коректно задължението на касатора. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници са у администрацията. Ясна е стойността на дейностите с отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети план-сметки за съответните години и е определен годишният размер на таксата от ОбС; издадени са заповеди от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването. Изчислените в заключението на ССЕ размери на ТБО според количеството на битовите отпадъци при съобразяване на декларациите на "Зеда тур" АД са съответно 277, 20 лв. лева за 2013 г. и 356, 40 лева за 2014 г. По делото са налице доказателства, че задълженото лице е заплатило и за 2013 г. и 2014 г. по 563, 73 лв. такса, поради което установяването на задължения за ТБО за довнасяне и лихви за забава е неправомерно. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на "Зеда Тур" – АД в останалата й част, Административен съд е постановил едно неправилно съдебно решението. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспореният акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 1286/28.12.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, потвърден с решение № 7/13.06.2019 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър следва да бъде отменен. При този изход на процеса Община Несебър, в съставя на което юридическо лице е включен административния орган, издател на акта, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 508, 49 лв., съставляващи заплатени държавни такси и депозит за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,