Решение № 125 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2011 г.

Решение № 125 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ж. А. М., С. С. К. и Н. С. К. са подали молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 138 от 26.06.2008 г. по гр. д. № 6/09 г. на Окръжен съд [населено място]. Това решение молителите считат за неправилно и молят за отмяната му поради открити нови писмени доказателства. Ответникът по молбата В. С. С. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Третите лица помагачи М. В. Б., Ф. В. Я. и Д. В. К. не вземат становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решението чиято отмяна се иска, е отменено решение № 224 от 10.05.2008 по гр. д. № 1077/07 г. на Районен съд [населено място] и е постановено ново решение, с което са отхвърлени исковете на Ж. М., С. К. и Н. К. срещу В. С. за собственост по наследство и давност на * ид. част от двуетажна жилищна сграда, както и на * идеална част от дворното място. С определение № 18 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 1117/09 г. ВКС II ГО не е допуснал касационно обжалване на решението. Като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства ВКС намира, че не е налице основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С молбата за отмяна молителите представят писмени доказателства, наречени от тях "протоколи от разпит". С тях целят да докажат че разпитаните свидетели в производството за издаване на акт за собственост по обстоятелствена проверка са дали неверни показания, което било установено при разпита им пред дознател. В случая не се касае за писмени доказателства по смисъла на закона, тъй като протоколите нямат издател, дата на съставяне на документите и не съдържат подписи. Но дори и протоколите да имаха изискуемото от закона съдържание, както е прието и в т. 4 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., което запазва действието си и при действащия ГПК, чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. От друга страна, както е посочено и в т. 13 от цитираното ППВС съдът не е обвързан от правната формулировка на заявеното основание за отмяна, а следва да се произнесе по изложените в молбата обстоятелства. В чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е предвидена възможност заинтересованата страна да иска отмяна на влязло в сила решение когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел във връзка с решаването на делото. Отмяна на това основание може обаче да се иска само ако престъплението е установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 4 ГПК, ако наказателното преследване е изключено по причините посочени в чл. 21 НПК. Не е достатъчно да се твърди че има извършени престъпни действия, а те трябва да са установени по надлежния съдебен ред. В случая молителите се позовават на данни в преписка № 1020/10 г. на РП [населено място], за която твърдят че епрекратена. Затова няма основание влязлото в сила решение да бъде отменено и на това основание. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,