Решение № 4647 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2010 г.

Решение № 4647 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2010 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Иванчо Симеонов Петков от гр. Монтана, против решението от 07.04.2010 г., постановено от Административен съд-Монтана, III състав, по адм. д. № 88/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Иванчо Симеонов Петков-наследник на Иванка Петкова Върбанова от гр. Монтана, за прогласяване нищожност на Заповед № 2026/26.05.2006 г. на Кмета на община Монтана, като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба от Иванчо Симеонов Петков с искане за прогласяване нищожността на заповед № 2026/26.05.2006 г. на кмета на община Монтана, с която е признато на ползувателя Тодор Евлогиев Цеков от гр. Монтана, правото да придобие собственост по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кад. план на имотите, предоставени за ползване, с № 3436,местност "Парта", землище гр. Монтана. Жалбата е подадена след издадена от кмета заповед № 2088/2009 г., с която е определена оценка на 600 кв. м. от въпросния имот, която се обжалва в производство по адм. д. № 725/2009 г. по описа на Административен съд-Монтана. Жалбоподателят е наследник на Иванка Петкова Върбанова, на който заповед № 2026/26.05.2006 г. на кмета на община Монтана, е съобщена чрез неговата съпруга - на 11.07.2006 г. Жалбата е за обявяване на нищожност на същата заповед, поради което на основание чл. 149, ал. 5 от ГПК не е ограничена със срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в жалбата са бланкетни, а изложените в съдебно заседание доводи се отнасят преди всичко към незаконосъобразността на обжалваната заповед, като жалбата в тази част е недопустима. Изложените от жалбоподателя доводи са от такова естество, че дори и да се установи наличието им, биха довели до извод за незаконосъобразност, но не и за нищожност . Тези доводи не следва да бъдат разглеждани, тъй като жалбата е подадена след срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като съобщението за заповедта е от 11.07.2006 г. При извършената проверка на издадената от кмета заповед № 2026/26.05.2006 г. съдът не констатира наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт като нищожен. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие със закона. На първо място, ползувателят е бил с преклудирани права, той е подал молба вх. № АОБ-94-Т-326/1992 г. за оценка на процесния имот, общинската администрация е изготвила оценителен протокол през м. ХI. 1992 г. на основание заповед № 2167/1992 г. на кмета на община Монтана/на л. 12 от делото/, но ползувателят не е заплатил имота до 1995 г. Той не може да се ползва от новирания срок по ПМС № 456/1997 г. и не е следвало да се допуска произнасяне по въпросната молба. На второ място ползувателят е починал през 1996 г. /лист 28 от делото/, преди издаването на ПМС № 456/2007 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, с което правото му на ползване е погасено със смъртта на ползувателя десет години преди издаването на оспорената заповед. Още едно основание за недопускане на произнасяне. На трето място, комисията е допуснала произнасяне по молбата без да изиска декларация по § 61, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Самата комисия по § 61 от ППЗСПЗЗ не е легитимна, протоколът и е без дата, без мотивирано становище, представлява някакъв списък с изброени ползуватели, дописвани и на ръка, без фактически обстоятелства, без каквито и да било мотиви. Въз основа на такъв протокол е издадена оспорената заповед и страда от същите пороци. Доводите за погасено право на ползване преди издаването на оспорената заповед не са разглеждани изобщо в обжалваното решение на съда, въпреки наличните доказателства в преписката. Неправилно съдът е приел, че"не намира опора в доказателствата по делото, че оспорената заповед няма съществени реквизити-адресат". Видно от доказателствата по делото като адресат на заповедта е посочен ползувател, който е починал 10 години преди издаването и. Аналогично е положението и с другия адресат-собственика на имота-Иванка Петкова Върбанова. Видно от удостоверението за наследниците и, тя е починала през 1959 г. Ответната страна-Кметът на община Монтана, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Латинчо Симеонов Петков, Петко Симеонов Петков, Христо Тодоров Филипов и Венетка Тодорова Кръстева - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Заинтересованите страни: Георгия Тодорова Петрова и Красимир Тодоров Цеков, чрез пълномощника си - адв. Петров, в съдебно заседание оспорват касационната жалба със следните доводи: Моля, да постановите решение, с което да оставите в сила решението на АС Монтана, като правилно и законосъобразно. Не са налице релевираните с жалбата касационни основания. Обжалваният административен акт не е нищожен. Не са налице императивно установените условия за прогласяване на един административен акт за нищожен, съобразно чл. 146 АПК, както и пред първата инстанция, така и пред ВАС са наведени единствено доводи, които евентуално сочат за незаконосъобразност на решението. Срокът за обжалване законосъобразността на обжалваната заповед е пропуснат по чл. 149, ал. 1 АПК, предвид което считам, че не са налице релевираните основания за касиране на обжалваното решение. Същото е правилно и законосъобразно, а обжалваната заповед на кмета на община Монтана не е нищожна, и моля да отхвърлите жалбата, а обжалваното съдебно решение да оставите в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е в срок, а по изразените доводи, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави без уважение. Искането за прогласяване нищожност на процесната заповед не релевира приетите в теорията и практиката съществени пороци, водещи до изначална невалидност на акта. Правилно е прието, че оплакванията са за незаконосъобразност, които извън срока не подлежат на контрол по чл. 168 вр. чл. 145 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е спазил разпоредбите на чл. 168 и чл. 171, ал. 4 от АПК, не е направил необходимото за изясняване на релевантните за спора обстоятелства и не се е произнесъл по направените от жалбоподателя доводи, относими към произнасянето по искането за обявяване нищожността на акта. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при приложението на чл. 122, ал. 2 от АПК. Съдът не е изложил никакви съображения относно установения по делото факт, че в оспорената заповед като адресати са посочени отдавна починали лица, а не техните наследници и съответно произнасянето на адм. орган е по отношение на несъществуващи субекти. Адресати на оспорената заповед от 26.05.2006 г. са: Тодор Евлогиев Цеков-починал през 1996 г., т. е. 10 години преди издаването и и Иванка Петкова Върбанова, която видно от представените удостоверения за идентичност на имена и за смъртта и наследниците и, е починала през 1959 г. - 47 години преди издаването на адм. акт. С един ред в решението на съда не е обсъден и приложеният по делото оценителен протокол по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с изискванията на § 4а от ЗСПЗЗ от м. ХI.1992 г. на Комисията, назначена със заповед № 2167/02.11.1992 г., в който е отразено съществуването на постройка и е определена оценката на 600 кв. м. от предоставения за ползване имот и доводите на жалбоподателят за нищожност на издадената повторно по същото искане заповед на кмета, предмет на жалбата. Съдът е следвало да задължи адм. орган да представи цялата преписка по издаването на този протокол, включително данни за връчването му на ползувателя, с оглед разпоредбите на посочения § 5 в редакцията му към момента на извършването на оценката и съответно- с оглед на разпоредбите на чл. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентиращи заплащане от ползувателя в посочения законен срок на оценката на земята и съответно-при неплащане в този срок-преклудиране на правото на закупуване на имота от ползувателя и възникващото право на бившите собственици да възстановят собствеността си при съответното заплащане от тяхна страна на ползувателя на построената в имота сграда. В съдебно заседание на 17.03.2010 г. жалбоподателят е поискал от съда във връзка с твърдението си за нищожност на заповедта да задължи общината да представи пълната административна преписка, включително относно представеният оценителен протокол от 1992 г. Направил е довод, че има разлика в представените преписи от оценителния протокол от 1992 г. в двете дела/образувани при разделянето на производството по жалбата срещу двете заповеди на кмета на общината - № 2088/2009 г. и № 2026/26.05.2006 г. с определението на съда от 10.02.2010 г. по адм. д. № 725/2009 г./. Съдът неоснователно е приел, че тези искания на жалбоподателя са неотносими към твърденията за нищожност на оспорената заповед и не ги е допуснал. При приключило производство по отменения § 5,повторна заповед по същото искане е недопустимо да бъде издавана. Разпоредбата на § 61, ал. 1 от ППЗСПЗЗ регламентира правото на ползувателите с права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са ги заявили, да подадат заявление до кмета на общината с искане за трансформиране на правото им на ползване в право на собственост на предоставения им за ползване имот, чрез заплащането му. Освен това към момента на влизане в сила на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ползувателят е починал и няма данни неговите наследници да са предявили такова искане. Оспорената заповед обаче е издадена на основание § 61 от ППЗСПЗЗ и то с адресат - починалия ползувател. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IVIто отделение,