Решение № 159 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 295/2015 г.

Решение № 159 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 295/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 9687/2013 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се извежда от пропуска на съда при одобрение на споразумението да посочи и включи в наказанието "пробация", което осъдената Я. А. следва да изтърпи една от двете задължителни за всички осъдени на това наказание пробационни мерки, а именно "задължителни периодични срещи с пробационен служител". Моли се да бъде възобновено производството, отменено постановеното по него определение и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело по съображенията, изложени в него. Осъдената Я. О. А., редовно призована, не се явява и не взема становище по искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор, становището на представителя на ВКП, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С определение от 09.06.2014 г., постановено по нохд № 9687/2013 г., Софийски районен съд, НО е одобрил споразумение между защитника на подсъдимата Я. А. от една страна и прокурор от СРП- от друга, съгласно което Я. О. А. се е признала за виновна в това, че на 17.02.2013 г., около 00,25 часа в [населено място], по [улица]до Т. К. "Мебел", с посока на движение от ул. "401-ва" към [улица]управлявала МПС-л. а. "Рено-Туинго" с рег. [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си на 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК й е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично, за срок от шест месеца и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и е прекратил наказателното производство по нохд № 9687/2013 г. по описа на съда. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от РС-София определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между Я. А., защитника й и прокуратурата е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Направено е и в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. При одобряване на споразумението за решаване на делото по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК, Софийският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон. Престъплението, в извършването на което Я. О. А. се е признала за виновна по чл. 343б ал. 1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до една година. От описаното в съдебния протокол споразумение между подс. А., защитника й и прокурор от РП-София е видно, че е постигнато съгласие на Я. А. за извършването на посоченото по-горе престъпление да й бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК, а именно "пробация" със съответните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца, както и на основание чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Преди да одобри споразумението, съдът е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и само когато то не противоречи на закона и морала, съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК, да пристъпи към одобрението му. В конкретният случай е било налице нарушение на материалния закон, което обаче РС-София не е констатирал, поради което и не е предприел действия по предлагане на промени в споразумението и в крайна сметка е одобрил споразумение, противоречащо на закона. Доводите, изложени в искането на Главния прокурор относно допуснатото нарушение на материалния закон са верни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. В тази насока е необходимо да се отбележи следното: доколкото за престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода, споразумението в частта относно приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК е законосъобразно, тъй като при решаване на делото по глава ХХIХ от НПК, е възможно да се определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства. Налагайки наказание пробация обаче, само с една от пробационните мерки- тази по чл. 42а ал. 2, т. 1 от НК, е било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като съгласно чл. 42а ал. 4 от НК, мерките "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" се налагат задължително на всички осъдени. Ето защо, коментираното споразумение не е следвало да бъде одобрявано, доколкото определеното с него наказание е било в нарушение на закона. При това положение искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело, като основателно, следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение