Решение № 7932 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2020 г.

Решение № 7932 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на сектор "Мобилни групи" в отдел "Оперативни дейности" - Б., дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол", против Решение № 165/17. януари 2020 г. на Пловдивския административен съд, II отделение, XII, състав, постановено по адм. д. № 3562 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 417 - 0344859/21.08.2019 г., издадена от Началник на отдел "ОД" - Б. при ЦУ на НАП, с която на "М и М ТУРС" ЕООД, притежаващо ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "С.", ..№..., ет. ..., ап. ..., е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - рецепция - хотел "О. сити", намиращ се в гр. О., ул. "И. В.", .№..., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с Решение № ГДФК - 106/09.09.2019 г. на Директора на Дирекция "ОД" в ГД "ФК" при ЦУ на НАП. Съдът е осъдил НАП да заплати на дружеството разноски в размер на 650 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че процесната ПАМ е мотивирана, вкл. относно срока на запечатване. Оспорва разноските. Моли за пререшаване на делото. Ответникът по КЖ - "М и М ТУРС" ЕООД я е оспорил с доводи, изложени от адв. Хаджиева в писмен отговор. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на КЖ и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. По делото е установено следното: На 14.08.2019 г. в 14, 05 г. е направена проверка в търговски обект - рецепция - хотел "О. сити", находящ се в гр. О., ул. "И. В.", .№..., стопанисван от "М и М ТУРС" ЕООД. Констатирано е, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговски обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. По - конкретно е установено, че на 14.08.2019 г. в 09. 07 г. е извършена покупка и е осъществено плащане на стойност 180 лева за резервация с № 5970/14.08.2019 г., без от наличния в обекта ПОС - терминал да е издаден фискален касов бон. В обекта е имало работещо ФУ. Съставен е констативен протокол. Наложена е ПАМ, потвърдена от Директора на Д "ОД" в ГД "ФК" при ЦУ на НАП. Административният съд е отменил оспорената пред него ЗНПАМ, приемайки, че в конкретния казус доказателствата не обосновават извод, че констатациите на приходните органи се основават на установени факти и обстоятелства, правните изводи не съответстват на материалния закон. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, предвиждащ, че ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага спрямо лице, неспазило реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Административният съд обаче, е посочил в решението си, че заповедта не е мотивирана, включително относно срока на запечатване. Липсвали данни въз основа на какво е определен средно - дневния оборот, не ставало ясно как са установени разходите за съответните години, недоказани били констатациите във връзка със съпоставката на местоположението на обекта, оборотите за този тип дейности и декларирания ФР. Съдът е допълнил мотивите си, че не е установена разлика в касовата наличност, както и, че при упражняване на оперативната си самостоятелност административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на относимите факти. Съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Извършването на процесното нарушение не е спорно, като спорът е относно мотивираността на процесната заповед. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен и неправилно е отменена от административния съд. В нея е посочено, че не е издаден документ от действащото ФУ за направеното плащане на сумата в размер на 180 лева; мярката е с превантивен характер, чрез нея се цели осуетяване възможността дееца да извърши други противоправни деяния в продължаващата си дейност на обект, който се намира на оживена улица; за констатираното нарушение е съставен протокол; задълженото лице е регистрирано по ЗДДС и са изчислени средно - дневните му обороти, съответните счетоводни резултати за няколко предходни години. Обосновал се е, че съдържанието и предпоставките за налагане на конкретната мярка, я определят като превантивна и преустановителна. В заповедта е посочено, че средно - дневният оборот е в на стойност 1092, 13 лева, а декларираните ФР от дейността на дружеството са както следва: за 2018 г. - данъчна печалба 00 лева; за 2017 г. - 00 лева; за 2016 г. - 00 лева; Оттук е направен извод, че декларираният ФР е нереално нисък, след съпоставката с местоположението и характера на обекта - Хотел "О. сити". Възражението на пълномощника на дружеството, че липсват доказателства в подкрепа на размерите, отбелязани от издателя на заповедта, са неоснователни. Преценката от административния орган е извършена само за нуждите на производството в което е наложена принудителната мярка, а не с цел установяване публични задължения на дружеството. Освен това, търговецът разполага със счетоводните си документи за съответните години и е могъл да опровергае цифрите, възприети от издателя на заповедта, но не го е направил. Съответно не може да черпи права от своето бездействие. Размерът на заплатената резервация - 180 лева също не е малък и е индиция за приходите от търговската дейност, осъществявана в хотел "О. сити". Спазен е принципа за съразмерност, т. к. мярката е наложена за срок под средния, предвиден в нормативната уредба и съобразно останалите относими факти и обстоятелства. Съвкупната им преценка, ведно с доказателствата по делото обосновават извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение