Решение № 13233 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 783/2020 г.

Решение № 13233 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 783/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Пловдив против решение № 2259/08.11.2019 г. по адм. д. № 1278/2019 г. на Административен съд – Пловдив в осъдителната му част. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Пановски, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, по същество е частично основателна. Обоснован е изводът на съда, че искът е доказан по основание. Налице са законовите предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необоснован е изводът на съда, че интензитетът на породените страдания и негативни преживявания, е бил в значителна степен завишен, включително и с оглед конкретното им въздействие и възприятие от ищеца. В тази връзка съдът е посочил зрялата възраст на ищеца и отзвукът от задържането в малкия град. Същевременно е следвало да се отчете краткия срок на задържането и липсата на сериозни психически и физически травми. Процесната заповед за задържане е била отменена след три месеца, което е сравнително кратък срок, като това обстоятелство също би следвало да се узнае от съгражданите на ищеца в малкото населено място. Размерът на обезщетението следва да бъде намален съобразно критериите за справедливост. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от М. Пановски срещу ОД на МВР – Пловдив за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, създаден у него психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред близки и познати в [населено място], притеснение и страх от извършения полицейски произвол, в резултат на издадена Заповед за задържане на лице рег. № 273 зз-11/15.02.2019 г., от оперативен работник в РУ на МВР [населено място] при ОД на МВР [населено място], отменена с Решение № 1/09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за периода от 15.02.2019 г. до завеждане на исковата молба – 30.04.2019 г. Съдът е осъдил Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на М. Пановски сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 1000 лева. Присъдил е и разноски в размер на 250 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Приел е, че искът е допустим, предвид отменената по съдебен ред Заповед за задържане на лице рег. № 273 зз-11/15.02.2019 г., издадена от оперативен работник в РУ на МВР [населено място] при ОД на МВР [населено място]. Като е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, съдът е приел, че са налице и предвидените в закона материални предпоставки. Според съда, самият престой в помещение за временно задържане в резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. Конкретните негативни последици за ищеца в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане съдът извежда от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Пановски – син на ищеца и А. Недев. Касационната жалба е частично основателна. По делото е установено, че със Заповед за задържане на лице рег. № 273 зз-11/15.02.2019 г., издадена от оперативен работник в РУ на МВР [населено място] при ОД на МВР [населено място], е задържан ищецът за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ на МВР [населено място]. Видно от данните по делото, ищецът е престоял в ареста 24 часа. Освен че заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение, по делото е приложена служебна бележка от Районна прокуратура Пловдив, че срещу ищеца няма образувано досъдебно производство. Предвид показанията на разпитаните свидетели, ищецът е изживял тежко задържането си в ареста и е изпитвал страх и притеснение два месеца след освобождаването му. Неприятните изживявания се дължат и на изпитаното неудобство от познатите си в града, които са узнали за задържането му. Административният съд подробно е обсъдил доказателствата по делото и е изложил обосновани изводи. Касационната инстанция споделя напълно изводите на административния съд за допустимост и основателност на предявения иск. Но намира решението за неправилно само в частта на размера на присъденото обезщетение. Сумата от 800 лв. е прекомерно голяма спрямо изживените притеснения и страдания от ищеца за срока на задържането от 24 часа и за периода до отмяната на заповедта за задържане – два месеца. С оглед на това размера на присъденото обезщетение следва да се намали на 400 лв., като в тази част решението следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,