Решение № 11529 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение17.11.2025 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1001 от 17.03.2025г., постановено от Административен съд- Стара Загора, по адм. д. 309/2024 г.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА/п/ МИРА РАЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. П., чрез адв. М. Айдарова, срещу решение 1001 от 17.03.2025г., постановено от Административен съд- Стара Загора, по адм. д. 309/2024 г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед за изземване на общинския имот. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- кметът на община Братя Даскалови, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. П. П. против заповед РД-089/ 06.03.2024г. на кмета на община Братя Даскалови, издадена по заместване от заместник кмет въз основа на заповед за заместване 240А-2549/24.09.2024 г., с която e наредено изземване на недвижими имоти- частна общинска собственост, на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС. Определен е 7-дневен срок за доброволно изпълнение и е определен срок за принудително изпълнение- седем дни след изтичане на срока за доброволно изпълнение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил фактите по делото, твърденията на жалбоподателката и възраженията на ответника, достигайки до обосновани правни изводи. Накратко, спорните отношения между страните се свеждат до следното: Между тях са сключени договори за аренда на земеделска земя с 152 от 17.09.2016г., 153 от 17.09.2016г., 3 от 15.01.2018г. и 4 от 15.01. 2018г.; всеки от договорите е сключен за 15 стопански години и влизат в сила на първо число на месеца, следващ месеца на сключването им. Съгласно договорите, арендаторът заплаща годишна арендна вноска в определен размер, която се внася в сроковете, посочени в т.II.2.1. от договорите. Изпратено е уведомително писмо от 21.04.2023г. на кмета на община Братя Даскалови до Р. П., видно от съдържанието на което лицето е известено за съществуващо парично задължение- незаплатени арендни вноски по четири броя договори за аренда на земеделска земя, поради което е налице основание за прекратяване на тези договори. С това писмо П. е поканена да заплати доброволно задълженията си по договорите, като е предупредена, че в противен случай, същите ще се считат за прекратени, считано от 30.09.2023г. Във връзка с твърдението на П., че не е получила горепосоченото писмо, а положеният подпис за получател на известието за доставяне на същото не принадлежи на сочения за получател И. П., е изслушана съдебно- графологична експертиза. Нейното заключение е, че известие за доставяне с ИД PS6550 000Ш5СIA не е подписано от лицето И. П., а положеният подпис е имитация. Преценявайки съществуващите между страните договорни отношения в светлината на установяванията досежно визираното по- горе писмено доказателство /известие за доставяне/, административният съд е счел, че арендодателят все пак е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите с П.. Последната несъмнено е била известена за съществуващия дълг- обстоятелство, което се установява от съвкупната преценка на останалия доказателствен материал /заявление на лицето от 22.05.2023г./. Същевлеменно, тя не е била в невъзможност да ангажира доказателства, установяващи, че е изправна страна по наемния договор. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, основан на приложеното по делото заявление от самата П. до кмета на община Братя Даскалови с дата 22.05.2023г., в което жалбоподателката е заявила, че желае да изплати паричен дълг по четирите договора за аренда, възлизащ на сумата 11 507.97 лв., която е именно и сумата изрично посочена в писмото- уведомление от 21.04.2023г. Иначе казано, към датата 22.05.2023г. Р. П. несъмнено е знаела какво е съдържанието на писмото от 21.04.2023г., тъй като, след като е била поканена за заплати размера на дължимите арендни вноски, е поискала разсрочване на дълга. Именно предвид това е и предприела съответни действия, включително заплащайки една дължима вноска. Предвид липсата на пълно заплащане на дълга, съгласие за продължаване действието на договорите не е било постигнато, като дори срещу П. е издаден изпълнителен лист- все обстоятелства, които са установени по категоричен начин от първостепенния съд и въз основа на тях са изведени съответните обосновани изводи. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да е налице някоя от трите алтернативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОбС предпоставки 1) имотът да се владее или държи без основание; 2) имотът да не се използва по предназначение; или 3) необходимостта от използването на имота да е отпаднала. Основание за издаване на процесната заповед е предвидената в първата хипотеза предпоставка, а именно имотът да се държи без правно основание. С оглед установената по делото фактическа обстановка, тези изисквания на закона са изпълнени. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че имотите не са частна общинска собственост. Напротив, за всеки от имотите са издадени актове за частна общинска собственост, които са конкретизирани в мотивната част на оспорения административен акт с пълните им индивидуализиращи ги характеристики. Неоснователно е и твърдението, че административният съд е направил "повърхностен" анализ досежно компетентността на издателя на акта, който несъмнено е издаден в хипотеза на заместване, видно от Заповед РД-460/ 07.10.2024г. на кмета на община Братя Даскалови. При това положение функциите се изпълняват от името на замествания орган, поради което и страна в производството е именно замествания орган. Съдът законосъобразно е конституирал като страна по спора кметът на община Братя Даскалови, а не заместник-кмета. Що се отнася до спорното обстоятелство дали държането на имота е с правно основание, то първоинстанционният съд подробно и аналитично е обсъдил относимите факти и спазването на процедурата за издаването на процесната заповед. Неоснователни се явяват твърденията на касационната жалбоподателка, че договорите не са прекратени по всички изложени по- горе съображени, както и по мотивите на първостепенния съд, към които настоящият състав препраща, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, тъй като е налице пълен идентитет между поддържаните оплаквания в двете съдебни фази на спора. Решението, като съобразено с приложимите материално и процесуалноправни норми, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационната жалбоподателка не се дължат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд четвърто отделение