Решение № 8889 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 59/2014 г.

Решение № 8889 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 59/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Р. против решение № 37 от 15.11.2013 г., постановено по адм. д. № 370 по описа за 2013 г. на Административен съд – Русе. Решението се оспорва като недопустимо, като постановено по ненадлежно упражнено право на жалба, поради просрочие на същата и алтернативно като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209 т. 2 и 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – П. Р. И. чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Русе е отменил по жалбата на П. Р. И. заповед № 5-95-00-929/14.08.2013г. на областния управител на област Р., с която е разпоредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, за който е съставе А. № 760 от 14.11.2001г., представляващ жилище – апартамент в [населено място] на [улица], ет. 2, ап. 213 от фактическата власт на жалбоподателката, поради това че същата се осъществява без правно основание. Съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен администраативен акт, който, макар издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия и издаден в изискуемата писмена форма, е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът, в мотивите си е развил съображения досежно срочността на оспорването и е приел, че същото не е просрочено, като се е обосновал с обстоятелствата, установени от представените в праписката писмени доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възражението, че жалбата против индивидуалния адиминистративен акт е просрочена е наведено още пред порвата съдебна инстнация, която го е обсъдила и е взела под внимание представените пред нея писмени доказателства. Обоосновано и в съответствие с представените в праписката доказателства съдът е приел, че в случая , когато административният орган не е указал на страната в административното производство пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, в съответствие с разпоредбата на чл. 140 от АПК, срокът за обжалване се удължава с два месеца. Така броен срокът за подаване на жалбата се удължава с два месеца , считано от датата на съставяне на протокола от 21.08.2013 г., т.е. изтича на 31.10.2013 г. Жалбата, подадена на 16.09.2013г. не ее явява просрочена, а правото на обжалване по чл. 126 е упражнено надлежно. По изложените съображения основният довод, касаещ недопустимостта на съдебното решение , се явява нееоснователен. В мотивите си съдът е развил съображения, че нарушението на административнопроизводствените правила, допустано от адиминистративния орган в рамките на производството по издаване на акта се заключава в това, че не са представени доказателства за надлежно връчване на предизвестие от наемодателя до наемателя за предсрочното прекратяване на наемното правоотношение , което обстоятелство е от значение за квалифициране на държането на имота от жалбоподателката като такова без правно основание. Правилно е прието от съда, че след като адиминстративният орган е прибегнал към предсрочно прекратяване на наемното превоотношение на основанията, визирани в договора, то следва да представи доказателства, че е изпълнил задължението си да отправи до наемателя едномесечно предизвестие по чл. 20 , ал. 3 от договора от 01.03.2007 г. Същите доказателства са необходими с оглед обстоятеллството, че адиминистративният орган е предприел изземване на имота, като е предприел преди това прекратяване на договора именно на това основание. Въпреки съдържащите се в жалбата доводи, че срочният наемен договор на основание чл. 236 от ЗЗД се е трансформирал в безсрочен, които са обсъдени и възприети от съда, основанието за прекратяване на договора е това по чл. 20, ал.3, т.3 от същия. Разпоредбата е в полза на наемодателя и му предоставя правото едностранно да прекрати договора при лошо стопанисване , което поврежда имота. Настоящата инстанция не е съгласна с изразените от съда мотиви, че срочният наемен договор, страна по който е държавата, съгласно чл.. 24, ал.1 от ЗДС и на основание чл. 236 от ЗЗД се е трансформирал в безсрочен такъв. Нормата на чл. 24 от ЗДС препраща към ЗЗД само досежно основанията за прекратяване на наемните договори , сключени на основание ЗДС. Възникването на наемното правоотношение е изрично регламентирано в ЗДС и препратка към ЗЗД за това няма. По тази причина, разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД не намира приложение в случаите на изтичане на срока на наемните договори. След изтичане на срока на наемния договор , за да възникне ново наемно правоотношение за същия имот, макар и между същите страни е необходим нов правопорождащ юридически факт – сключване на нов наемен договор. Доколкото обаче в рамките на адиминстративното правоотновшение по изземване на имота- частна държавна собственост административният орган е предприел прекратяване на договора на основание чл. 20, ал. 3, т. 3 от същия, то в неговозадължение е доказването, че законосъобразно е осъществено прекратяване на договора на това основание. Правилно съдът се е позовал на липсата на доказателства, че предизвестието е надлежно връчено на жалбоподателката, тъй като именно срещу тези факти същата се брани в съдебно-административното производство. По изложените съображения Върховният административен съд намира обжалваното решение за правилно и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът