Решение № 5832 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16712/2009 г.

Решение № 5832 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16712/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс с предмет - оспорване на подзаконов нормативен акт. Образувано е по жалба на Искрен Маринов Йотов от гр. София, с която оспорва разпоредбата на чл. 44а / нов - ДВ бр. 101/2003 г., изменен - ДВ бр. 89/2008 г./ от Правилник за прилагане на закона за горите, приет с ПМС № 80 от 6.04.1998 г., обнародван в ДВ. бр. 41 от 10 Април 1998 г., с много изменения, последното-ДВ. бр. 7 от 21.01. 2011 г. С жалбата са релевирани доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената разпоредба поради противоречие на нейния текст с нормата на чл. 34, ал. 1, вр. с чл. 30, т. 4 от Закона за горите /ЗГ/понастоящем отменен/ и чл. 67, ал. 3 и 4 на Закон за лова и опазване на дивеча/ ЗЛОД /понастоящем изменен/, които нормативни текстове са от по-висок порядък. Мотивирани са съображения за несъответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Жалбоподателят прави искане да бъде обявен за нищожен, респ. отменен като незаконосъобразен оспорения текст от подзаконовия нормативен акт. В о. с. з на ВАС, освен на последното о. с. з., се явява лично и поддържа жалбата. Ответникът - Министерски съвет на Р. България, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова и в писмена защита оспорва жалбата с подробни съображения за неоснователност на оспорването, с искане жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция по горите, встъпила на основание чл. 189 ал2 АПК, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на искането за отмяна на оспорения текст по съображения, че противоречи на материалноправните норми от по-висока степен, а именно на чл. 34, ал. 1 от Закона за горите и чл. 67, ал. 3 и 4 на Закон за лова и опазване на дивеча. Предлага жалбата да бъде уважена. За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК са посочени предпоставките, при наличието на които се приема, че лицата имат право да оспорват подзаконов нормативен акт. Такова право имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С оглед твърдението, че оспорващият е законен ловец от 1988 г. и при осъществен на 22.05.2009 г. лов в землището на с. Лесидрен му бил съставен констативен протокол от ловен надзирател в държавно ловно стопанство /ДЛС/-Русалка за извършено от него в това ловно стопанство нарушение, следва, че жалбоподателят е подчинен на нормите на оспорената разпоредба и са засегнати неговите права на ловец, поради което има пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването й. В тази връзка настоящият състав съобрази задължителното за него и постановено по настоящото дело Определение № 7652/9.06.2010 г. по адм. д. № 4224/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което жалбата е допустима. По основателността на жалбата: Доводите за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт са неоснователни по следните съображения: С жалбата е оспорена разпоредбата на чл. 44а от Правилник за прилагане на закона за горите, в редакцията след изменението в ДВ бр. 89/2008 г., съобразно изричното уточнение на оспорващия в о. с. з., като първоначалният й текст е предвиден в новелата, публикувана в ДВ бр. 101/2003 г. С жалбата е оспорен текст от Правилника за прилагане на закона за горите, който е подзаконов нормативен акт акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 2 АПК, тъй като е издаден по прилагане на закон в неговата цялост. Оспореният правилник за приложение на ЗГ е издаден от Министерския съвет на основание законовата делегация на § 9 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за горите, съгласно която Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона. Горното обосновава извод, че МС е имал материалната компетентност съгласно чл. 76, ал. 1 предл. 2 АПК да издаде оспорения акт. Нормативният административен акт е валиден - издаден от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентности и в предписаната писмена форма, поради което възражението за нищожност е неоснователно. Възраженията за незаконосъобразност обаче на оспорения текст от правилника са основателни. Видно от приетата по делото административна преписка, тя съдържа предложение за изменение и допълнение на издадения нормативен акт/ППЗГ/, наименовано "Доклад", изготвен от заместник министър-председател, отправено до Министерския съвет на Република България, и е осъществена съгласувателна процедура. Това налага извод, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила по издаването му. Изпълнен е разписаният в чл. 77 от АПК административнопроизводствен ред, тъй като е обсъдил проекта/видно от Протокол № 38 от 2.10.2008 г./, а преди това и представените без възражения становища за съгласие на министрите. По доводите за материална незаконосъобразност съдът съобрази следното: Оспорената разпоредба на чл. 44а от ППЗГ е част от раздел III на глава втора на правилника, регламентиращ правомощията на служителите по горите. Съгласно нея служителите по горите могат да осъществяват своите правомощия върху територията на цялата страна и извън установеното работно време с цел предотвратяване или пресичане на нарушения, свързани с опазването на горите, дивеча и рибните ресурси, ползвани за любителски риболов. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 30, т. 4. на ЗГ/ вече отменен, в относимата за случая редакция - ДВ бр. 43 от 2008 г./ и досежно относимата за случая категория служители по горите, такива са лицата, които осъществяват дейност по трудови правоотношения в държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и заемат длъжности, за които е необходимо лесовъдско образование. Изрично следва да се посочи, по аргумент от нормата на чл. 196 АПК, предвиждаща субсидиарно прилагане за неуредените в раздел III на глава десета на АПК въпроси, препращаща към разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, и предвид нормата на чл. 142 АПК, както и обстоятелството, че съдът е обвързан от изложеното в жалбата, ВАС следва да прецени съответствието на оспорената норма с текстовете на ЗГ/вече отменен с § 2 от Преходни и Заключителни разпоредби на новия Закон за горите, /в сила от 9.04.2011 г., обн. ДВ. бр. 19 от 8 Март 2011 г., както и с тези на ЗЛОД, конкретно на чл. 67 в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Налага се още едно уточнение- констативният протокол за нарушение на оспорващия е съставен от ловен надзирател, като твърдението в жалбата визира правомощията на тези лица. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗЛОД в относимата редакция - ДВ, бр. 43 от 2008 г., опазването и охраната на дивеча във всички ловностопански райони се извършват лот държавните горски стопанства и ловните стопанства", като непосредствената охрана се осъществява от ловни стражари.