Решение № 434 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2008 г.

Решение № 434 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата от които подадена от Алдин Силянов Кушев и Лидия Миленова Кушева - чрез пълномощника им адв. Татяна Пальова, а втората - от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), срещу решение № 28 от 11 февруари 2008 година, постановено по адм. д. № 282/2007 година по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена Заповед № КД-14-26-214/ 7 ноември 2007 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Хасково. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Неврие Исмаил Наим, Бехчет Бехчет Наим и Ниязи Ниязи Юмер, чрез пълномощника си адв. Юрий Манолов, намират подадените касационни жалби за неоснователни. Претендират направените пред касационната инстанция разноски. Останалите ответници - Яна Миткова Петрова, Румен Йорданов Запрянов, Аксин Силянов Кушев, Керана Вълкова Углешкова и община Хасково, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.I. По касационната жалба на Алдин Силянов Кушев и Лидия Миленова Кушева: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Хасково Неврие Исмаил Наим, Бехчет Бехчет Наим и Ниязи Ниязи Юмер са оспорили заповед № КД-14-26-214/ 7 ноември 2007 година на началника на СГКК - гр. Хасково, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за землището на гр. Хасково относно имоти с идентификатори: 77195.738.214, 77195.738.213 и 77195.738.218, като е променена границата между имоти с идентификатори 77195.738.214, 77195.738.218 и 77195.738.214, 77195.738.213 на основание кадастрален план, утвърден със Заповед № 378/1994 година и нотариален акт по регулация № 160/09 септември 1998 година. Съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й, допуснати са съществени нарушения на административно- производствените правила и е издадена в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразния извод, че оспорената пред него заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Посочената като правно основание разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР съдържа единствено указания за това кой е компетентния орган, който може да одобрява измененията в КК и КР. Други обстоятелства, установяващи необходимостта от изменение на КК и КР в заповедта не са посочени. Това е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, както е приел и административния съд. Налице са и останалите констатирани от съда нарушения при издаването на оспорената заповед, всяко от които представлява основание за отмяната й. В случая изобщо не е бил съставен акт за непълноти и грешки (каквото най-вероятно е основанието за изменението на КК и КР), нито оспорващите пред административния съд са били уведомени за започване на процедура по изменение на КК и КР, а това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Възражението в касационната жалба относно съставянето на Акт за съгласие е неоснователно. Преди всичко съставянето на такъв акт (вероятно касаторите са имали предвид акт за непълноти и грешки) не е предвидено в отменената разпоредба на § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, а в текста на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, който не е отменен. Аналогично е решен този въпрос и в разпоредбата на чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба D № 3 от 28 април 2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като изрично е предвидено, че при неподписване на съставения акт от заинтересуваните лица се издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в КК и КР. Позоваването на ал. 5 от цитираната норма е неприложимо в случая, защото не се касае за изпълнение на влязло в сила съдебно решение. При постановяване на оспореното решение съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. II. По касационната жалба на изпълнителния директор на АГКК: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е процесуално недопустима. Както беше посочено по-горе, производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на Неврие Исмаил Наим, Бехчет Бехчет Наим и Ниязи Ниязи Юмер са оспорили заповед № КД-14-26-214/07 ноември 2007 година на началника на СГКК - гр. Хасково. Като ответник в производството по делото е бил призован и е участвал издателя на акта - началника на СГКК - гр. Хасково. Изпълнителният директор на АГКК не е бил страна в развилото се съдебно производство. Касационната жалба е подадена от лице, което не е било страна в производството - от изпълнителния директор на АГКК. Последната е изпълнителна агенция - юридическо лице със седалище София и със служби по геодезия, картография и кадастър в административните центрове на областите. Службите по геодезия, картография и кадастър са териториални звена на АГКК съгласно чл. 10 от ЗКИР. Обстоятелството, че СГКК - гр. Хасково е териториална структура към АГКК, не дава правомощия на изпълнителния директор на АГКК да упражнява процесуално представителство пред съда в производство по обжалване на административни актове, издадени от подчинения му орган. Носител на процесуалната правоспособност да участва в съдебно административното производство е административният орган, издател на акта, независимо, че не е юридическо лице. Изпълнителният директор на АГКК не е участвал пред първата инстанция, поради което не разполага с процесуалното право да обжалва поставеното от съда решение. Правото на касационна жалба произтича от принадлежността на материалните права, засегнати от оспорения административен акт, и от постановеното по спора за законосъобразността му съдебно решение. Липсата на активна процесуална легитимация на лицето, подало касационната жалба обуславя недопустимостта на последната. Предвид изложеното, тази касационна жалба следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото в тази част. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъдат осъдени Алдин Силянов Кушев и Лидия Миленова Кушева да заплатят на Неврие Исмаил Наим, Бехчет Бехчет Наим и Ниязи Ниязи Юмер направените пред касационната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,