Решение № 6081 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 667/2010 г.

Решение № 6081 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 667/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Милена Вергилова Георгиева от гр. Видин, против решение № 152/17.11.2009 г., постановено от Административен съд - Видин, по адм. дело № 171/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-09-2/09.06.2009 г. на Началника на РДНСК-Видин, за забрана достъпа до строеж "Реконструкция на съществуваща жилищна сграда, в частта жилище на етаж "О"приземен и на първи етаж", находящ се в УПИ Х-3010, кв. 526 по плана на гр. Видин, ул. "Княз Борис I" № 10, собственост на жалбоподателката. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Стойкова и от съпруга си Орлин Георгиев, които поддържат жалбата по подробните съображения, изложени в нея. Твърди се, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, не е изяснено кои сгради кога са построени, през кой период от време е извършвано строителство, промяна в предназначението, пристрояване, надстрояване, премахване на стени, зазиждане на врати и други вредни деяния. Претендират се разноски по делото. От ответните по жалбата страни - физически лица, се явява лично само Норка Томова, представлявана и от адв. Фитковски, настояващ да се остави без уважение жалбата и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. С писмения отговор по касационната жалба представя като доказателство удостоверение за търпимост № 30/05.11.2009 г., издадено от община Видин. Началникът на РДНСК - Видин, чрез юрк. Тодорова, моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна, решението се счита обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Поддържа се депозираното по делото писмено възражение от юрк. Аврамов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Безспорно е извършен ремонт, при който обаче са засегнати конструктивни елементи, което налага да се изработи и утвърди инвестиционен проект и представи строително разрешение. Вещото лице сочи, че извършеното съставлява самодейно укрепване, което е довело до влошаване конструкцията на сградата. По отношение на визираната тераса на съсобственика Норка Томова е представено удостоверение за търпимост. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението не страда от твърдяните пороци - следва да бъде оставено в сила. За да постанови горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, обосноваващи законосъобразността на издадения индивидуален административен акт - процесната заповед за забрана достъпа до описания строеж, които изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е осъществяван основен ремонт - реконструкция, в собствен приземен и първи етаж в съсобствена сграда, изразяващ се в: премахване на дървено дюшеме, прекъсване на 6 бр. дървени носещи греди от дървения гредоред, изпълнена метална рамка (греди и колони от метални профили) и стоманобетонови фундаменти, понижено е нивото на приземния етаж, (с двустранно разкриване на ивичните основи под носещ тухлен зид на сградата), в който зид е избит отвор - неукрепен. Не се и оспорва, че така описаните СМР, конкретизирани в изготвените констативни актове и установени от допуснатата експертиза, засягащи конструкцията на сградата, са осъществени без одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Това действително прави строежът незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което правилно и с основание съдът е посочил, че изтъкваните като наложителни причини, довели до предприемането на строителните дейности, за процеса са ирелевантни. Относимите правни норми, изследвани от съда, действително не съдържат изключителни хипотези, на които и пред тази инстанция се базират оплакванията срещу решението - строежите следва да се осъществяват законно, съобразно изискванията, което е в интерес и на осъществяващите ги, с оглед тяхната сигурност. Несъстоятелни и голословни са доводите, че решението е постановено в противоречие с материалните норми и съдопроизводствените правила, както и в противоречие със Закона за културното наследство. Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,