Решение № 1333 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5390/2007 г.
ВКСV гражданско отделение24.03.2009 г.докладчик Елса Ташева
Диспозитив
Отменява решение № 388/2007 г. по гр. дело № 645/2006 г. на Д. окръжен съд, в обжалваната част и Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, в обжалваната част.
Мотиви
Решение № 1333 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5390/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на А. П. М. от гр. Д. срещу решение № 388/27.11.2006 г. по гр. дело № 645/2006 г. на Д. окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена възлагателната му претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му, в обжалваната част. Ответницата по касационната жалба Г. П. Н. от гр. Д. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна по следните съображения: делбеното производство е във втората си фаза, в която и двамата съделители са направили искания по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), за поставяне в дял на неподеляем жилищен имот, предмет на делбата, представляващ апартамент в гр. Д., находящ се на първия етаж от построената в парцел **** кв.9 по плана на града жилищна сграда, от който терен съделителите притежават в съсобственост 1/2 ид.ч., целият с площ 452 кв. м., заедно с построения в терена гараж и 1/2 ид.ч. от пристройката. Обсъждайки основателността на заявените от двамата съделители възлагателни претенции решаващият съд е приел неприложимост на нормата на чл. 283, ал. 3 ГПК за конкретният случай, защото се касае за два жилищни имота - този в гр. Д. и този в с. А., общ. Крушари, но въпреки това е изследвал критериите за "жилищна нужда" за двамата съделители, като предпоставка за възлагането на жилищния имот в гр. Д. О. е обстоятелството, че съделителката Г притежава собствено жилище в гр. Д., а в делбеният имот в гр. Д., находящ се на ул. "Б" № 15 живее синът на съделителя А, факт, който не бил спорен по делото. При тази фактическа обстановка е обоснован извод, че спорният апартамент е на значително по-голяма стойност от всички останали имоти, допуснати до делбата и взети заедно, затова приел неприложимост на извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК, която следва да се извърши по реда на чл. 287, 289 и 291 ГПК (отм.), затова приел за неправилно първоинстанционното решение в тази обжалвана част и го отменил, постановявайки да се допусне съдебно - техническа експертиза, със задача да определи пазарната стойност на делбените имоти понастоящем. Касационният съд счита, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствената норма на чл. 188 ГПК (отм.), довело до необосновани правни изводи, което налага отмяната му. Решаващият съд се позовава на показанията на св. И, депозирани пред първоинстанционния съд, според които се установявало обстоятелство, че съделителят-касатор не живеел в наследствения имот, в гр. Д., а в този в с. А. П. на това обстоятелство не кореспондира с данните по делото. Видно от проведеният разпит на свидетели, след първата фаза по допускане на делбата, такъв свидетел не е разпитван, а разпитаните свидетели освен св. С не са установявали такъв факт, за който неправилно съдът приел за доказан. Св. Х. установява при разпита си, проведен в съдебно заседание на 21.09.2005 г. противоположен на възприетия от решаващия съд факт, относно "живеенето в неподеляемото жилище". При новото разглеждане на делото съдът следва подробно и изчерпателно да се произнесе, въз основа на доказателствата по делото, относно задължителните изисквания на закона, регламентиращи делбени жилищни имоти, които са неподеляеми, а именно: съделителят да не притежава друго жилище и същият, при откриването на наследството да е живял в жилището на наследодателя, които условия са дадени кумулативно. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. намира за основателна касационната жалба срещу въззивното решение, в обжалваната му част, което отмени и