Решение № 12936 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2011 г.

Решение № 12936 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Анета Салмова, Светлана Дянкова, Димка Величкова и Димитър Салмов срещу решение № 30 от 9.02.2011 г. по адм. д. № 409/2010 г. на Кюстендилски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата. Ответниците по жалбата физически лица вземат становище да се остави в сила решението. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Кюстендилският административен съд е отменил заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта относно кадастралната карта и кадастралния регистър за имоти 41112.503.220 и 41112.503.221 и преписката е изпратена на административният орган за произнасяне. За да постанови решението си съдът е приел, че липсата на регулационна граница, която да разделя имота, обуславя заснемането му като един. Решението е правилно. Действащият регулационен план е утвърден със заповед № 1643/17.09.1992 г. и с него теренът е заснет като един имот с пл. № 1494 и е образуван един парцел I - 1494 с площ от 620 кв. м. Този регулационен план е приложен с уредени регулационни сметки със съседните имоти и оградите с тях следват регулационните линии. В такъв случай е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/2005 г. Правилно съдът е приел, че двата имота следва да се заснемат като един, тъй като няма материализирана граница между тях по т. 1 и 2 от същия текст. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение,