Решение № 2312 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2010 г.

Решение № 2312 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тянков" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ 11586418, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Княгиня Евдокия", № 18, подадена чрез адв. Теодора Хр. Чочева-Василева против решение № 665/5.05.2010 г. на Пловдивски административен съд, ХIII състав, постановено по адм. д. № 1695 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Тянков" ООД срещу РА № 160900478/6.07.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 602/3.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 247,98 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът твърди, че при постановяване на решението съдът е формулирал изводи, които не се базират на достатъчно категорични доказателства. Лицата, извършващи ревизията трябвало да използват правомощията си с цел изследване и събиране на всички относими факти и обстоятелства, което в случая не е направено. Не е събрана информация за вида на доставките, за извършителите на рекламите, за периода, начина и обхвата на излъчването. Съдебните мотиви са изолирани и неподкрепени от събраните доказателства. Конкретни съображения са изложени в жалбата до административния съд. Касаторът моли за уважаване на неговата жалба. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Налице са предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като доставките са ползвани за осъществяване на безвъзмездни доставки по смисъла на § 1, т. 8 ПЗР на ДОПК. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е прието за установено следното: С оспорената част на ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит в размер на 39 899 лв. за извършените от "Тянков" ООД услуги, както следва: предоставяне и излъчване на телевизионен сигнал от кабелни оператори; приходи от излъчване на реклами и приходи от SMS поздрави. Съгласно т. 8 от § 1 на ДР от ЗДДС "безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. "Тянков" ООД е предоставяло на кабелни оператори правото на временно и безвъзмездно разпространение и излъчване на телевизионен сигнал от собствената му телевизия. Безвъзмездния характер на доставките е доказан от приложените и неоспорени договори за безвъзмездно предоставяне и излъчване на телевизионен сигнал. Същевременно "Тянков" ООД е заплащало ежемесечно суми за предоставените му от "Теленор България" ЕООД сателитни мрежови услуги, поради което съдът е възприел като законосъобразна констатацията на приходните органи според която дружеството не може да упражни правото на данъчен кредит за сателитно мрежовите услуги, тъй като лицето ги е ползвало за осъществяване на безвъзмездни доставки. Обсъдено е заключението по ССчЕ, което съдът е кредитирал в едната част. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакването на касатора за неправилно обсъждане на доводи на страната и на събраните по делото доказателства, е неоснователно. Първоинстанционното решение е мотивирано и разбираемо, съдържа изводи относно релевантните факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки. В § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието "безвъзмездна" доставка. Обоснован е първоинстанционният извод, че безвъзмездността на услугата е доказана с представените и неоспорени договори. Съдът не е допуснал процесуално нарушение при обсъждане заключението по ССчЕ. Вещото лице Върбинка Рогова е посетила счетоводството на "Тянков" ООД, но по време на проверката на експерта не са били представени договори за възлагане и излъчване на реклами по процесните доставки, включително справки и документи относно периодите и обхвата на излъчваните реклами. От издадените фактури не е ясно колко пъти и кога са били излъчвани рекламите, спазвана ли е програмна схема, по кое време са осъществени излъчванията, както и дали са направени разходи във връзка с изработване на рекламите. По делото също не са приложени такива документи. Вещото лице изрично е посочило, че архив на излъчваните предавания и програми се пази в продължение на три месеца, което е пречка в случая за направата на контролна проверка на архива. В този смисъл съдът правилно е кредитирал заключението в тази му част. В частта, относно осчетоводените приходи от получените SMS - си за поздрави и игри от "Тера Комюникейсънс" АД заключението на вещото лице не се подкрепя от останалите доказателства. Освен това извършената от експерта констатация е по правен въпрос. Обосновано е възражението на представителя на приходния орган, според което изплатеното по фактурите, които са издадени от "Тера Комюникейсънс" АД, е многократно по - ниско от това, което дружеството е изплатило по издадените му от "Теленор България" ЕООД фактури. При тези обстоятелства не може да се счита, че средствата, получени от реклама компенсират безвъзмездния характер на ползването. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Независимо от резултата по делото в полза на Д "Оуи" - Пловдив не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в която дружеството не е защитавано и представлявано. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,