Решение № 7769 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1657/2009 г.

Решение № 7769 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1657/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Димитрова Йотова, Николина Димитрова Пастушанска, Латинка Димитрова Атанасова и Александър Владимиров Димитров, всички от Благоевград, против решение № 1120/04.12.2008 г., постановено по адм. д. № 780/2008 г. от Административен съд Благоевград. В хода на производството Николина Димитрова Пастушанска е починала и вместо нея в процеса е встъпил правоприемникът й Илия Бориславов Пастушански. Навеждат се доводи за нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, на основание чл. 209, т. 2 от АПК, че обжалваното решение е недопустимо. Ответниците по жалбата не са взели становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност. Според него съдът правилно е отменил заповедта на кмета, тъй като е в противоречие с разпоредбата на §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество преценявайки доводите за неправилност на решението по наведените касационни основания, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното : Административният съд е бил сезиран с жалба от Светланка Георгиева Попниколова и Димитър Георгиев Атанасов срещу заповед на кмета на община Благоевград № 80/24.01.2008 г., издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Телкиев андък", землище с. Рилци, одобрен с две заповеди на областния управител. Със заповедта на кмета е наредено възстановяване право на собственост на наследниците на Димитър Стоилков Атанасов върху новообразуван имот № 2479 по плана на новообразуваните имоти с площ 3 424 кв. м. В жалбата е твърдяно, че двамата са наследници на Стоилко Иванов и като такива с двете заповеди на областния управител са засегнати техни права и интереси, поради което е следвало да бъдат уведомени за издаването им преди да се издаде заповедта на кмета. И тъй като това не е сторено, същите не били влезли в сила, поради което издадената заповед на кмета била незаконосъобразна, след като е издадена въз основа на невлезлите в сила заповеди на областния управител. Данните сочат, че твърдението съдържа неточности, тъй като същите са наследници не на Стоилко Иванов, а на Димитър Стоилков Атанасов, на когото със заповедта на кмета е възстановен имота. Корекция в тази насока е поискана от пълномощника им адв. Камбуров в съд. заседание на 02.09.2008 г., но съдът не е отразил това. Съдът е отменил заповедта, след като е установил, че заповедта на кмета е издадена въз основа на допълнен план на новообразуваните имоти, който не е влязъл в сила, тъй като заповедта, с която е бил утвърден от областния управител не е доведена до знанието на двамата жалбоподатели, които са били заинтересовани страни с правен интерес да я обжалват. Според касаторите решението на съда е недопустимо от една страна, тъй като оспорващите заповедта на кмета нямали правен интерес да я обжалват, тъй като същата била благоприятен акт за тях, поради което и жалбата им била недопустима. От друга страна решението било неправилно, тъй като планът на новообразуваните имоти по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ бил влязъл в сила. Позовават се на това, че по преписките на земеделските земи само един наследник получавал всички съобщения, тоест, който е заявителят, каквато в случая Мария Йотова, която е направила и искането за издаване заповед от кмета за възстановяване на новообразувания имот. Същата била уведомена за заповедите на областния управител, с които се утвръждавал плана на новообразувания имот и поправките към него, поради което следвало да се приеме, че са влезли в сила. Решението на Административния съд Благоевград е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 14