Решение № 2966 от 21.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от "Даймънд 2014" ЕООД, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адвокат И. Кемалов, срещу решение 1420/21.07.2022 г., постановено по адм. дело 1416/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, първо отделение, 4-ти състав. Изложени са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в нарушение на приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените от дружеството съдебно-деловодни разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Ламбрев в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Даймънд 2014" ЕООД, срещу решение 52/3/3121605/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-2600/996#14/20.04.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Правилата/, на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 48 418.09лв, определена като окончателен размер на подлежаща на възстановяване Безвъзмездна финнасова помощ /БФП/. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и в резултат съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства от съда е приета за установена следната, възприета и от настоящия състав, фактическа обстановка: На 25.02.2015 г. между ДФЗ, сдружение "Местна инициативна група /МИГ/ Тракийско-родопска яка" и "Даймънд 2014" ЕООД /в качеството му на ползвател/, е сключен договор 52/3/3121605/25.02.2015 г. за отпускане на БФП по мярка 4.1. "Прилагане на стратегии за местно развитие" от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Според клаузите на договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения срок, в съответствие с одобрения проект и изискванията по приложение 2 към договора и таблицата за одобрение на инвестиционни разходи /т. 4.17/, и да предостави на ДФЗ необходимата информация и документи, свързани с осъществяването й /т. 4.18/, да осигури достъп до помещенията си и всички останали обекти и документи, свързани с инвестицията на представителите на ДФЗ /т. 4.19/, както и да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора /т. 4.25.3/. Съгласно уговореното ДФЗ има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията, включващ проверки на място, проверки на дейността на ползвателя, проверка на оригинални документи, материални ценности и прочие, в това число да изисква от ползвателя специализирани доклади, справки, допълнителни документи и информация, необходими за обективната му оценка, включително и след предоставяне на помощта - за установяване целевото й използване, съобразно т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от договора. Според т. 4.4. "б" от същия, ДФЗ може да претендира от ползвателя, възстановяване на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато наред с други посочени в договора условия, последният не е изпълнил някое от задълженията си по договора и Наредба 23/18.12.2009 г. /пълно наименование - Наредба 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007-2013 г./, а според т. 8.1 от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях. След сключване на договора, определената в него /и анексите към него/ финансова помощ в размер на 48 418.09лв е изплатена изцяло на "Даймънд 2014" ЕООД на 13.07.2015 г. Във връзка с констатирани от органа нарушения от страна на ползвателя при извършени проверки на място в периода 05.02.2020 г. 17.02.2020 г., /а именно - нарушение на т. 4.19 от договора; неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост за период от четири пълни финансови години; непостигане на нивата на приходните показатели, предвидени в одобрения бизнес план за четири пълни финансови години - 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г./, от изпълнителния директор на ДФЗ е издаден акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 52/3/3121605/3/01/04/01, изх. 01-2600/996/ 22.07.2020 г., с който на дружеството е установено задължение в размер на 48 418.09лв. Впоследствие този акт е отменен с решение 156/25.01.2021 г. по адм. дело 2255/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с решение 245/13.01.2022 г., постановено по адм. дело 3671/2021 по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. След отмяната на АУПДВ и изпратено на дружеството уведомително писмо изх. 01-2600/996#11/14.02.2022 г. за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция, и представени в тази връзка на органа писмени възражения от "Даймънд 2014" ЕООД, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. /Наредба 29/11.08.2008 г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ, заглавие изм. по ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, изпълнителният директор на ДФЗ издава атакувания пред първостепенния съд акт, с който за нарушенията, установени по време на извършените през м. февруари 2020 г. проверки, на "Даймънд 2014" ЕООД е наложена финансова корекция в окончателен размер на 48 418.09лв. При тази фактическа установеност, административният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, при което постановява оспорения в настоящото производство съдебен акт, с който отхвърля жалбата на "Даймънд 2014" ЕООД и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 100лв разноски по делото. Според съдебния състав обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна. По аргумент от чл. 171, ал. 2 АПК във връзка с чл. 159, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, съответно - от чл. 148 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, изтъкнатите от касатора възражения за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Видно от протоколно определение от 12.07.2022 г. всички доказателствени искания на жалбоподателя в първоинстанционното производство са обсъдени от административния съд, за което в определението са посочени конкретни и законосъобразни, макар и кратки мотиви. Следва да се отбележи, че отказът да бъде допуснато събирането на неотносимо към правния спор доказателство не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, още по-малко - съществено такова нарушение. Не намират основание и релевираните от касатора оплаквания за противоречие на съдебното решение с приложимия материален закон. Установеното от фактическа страна налага именно формирания от първоинстанционния съд краен извод за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а оттам и за отхвърляне на предявената срещу него жалба като неоснователна. След като констатираните по време на извършените проверки през м. февруари 2020 г. нарушения на договорните задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на БФП, на "Даймънд 2014" ЕООД е наложена финансова корекция за всяко едно от констатираните нарушения и е определен окончателен размер на корекцията от 48 418.09лв на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата. Неоснователно е възражението, поддържано още пред първоинстанционния съд, за липсата на основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция, доколкото извършена след изтичане на мониторинговия период проверка не може да послужи на органа, като основание за издаване на атакувания акт, тъй като с изтичане на този период се преклудира и възможността му за извършване на проверки. Касационният състав счита за правилен изводът за неоснователност на това оплакване, направен от административния съд, но по различни от изложените в оспореното решение мотиви, а именно: Според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба /ДР/ на Правилата "мониторингов период" е период: а/ за договори, сключени преди 1 януари 2015 г. - от пет години, считано от датата на сключването им; б/ за договори, сключени след 1 януари 2015 г. - от пет, респективно три години /в зависимост от статута на предприятието по смисъла на Закона за малките и средните предприятия/, считано от датата на окончателното плащане. С оглед предмета на спора и в съответствие с чл. 7а, ал. 1 от Закона за нормативните актове, горепосочената норма попада в приложното поле на правото на Европейския съюз /ЕС, Съюза/ и при отчитане на принципите на примата и непосредствена приложимост на правото на Съюза, единствено прочитът й в неговия контекст може да разкрие в пълнота целите, съдържанието и правните й последици /справка - решение 5/14.06.2022 г. на Конституционния съд по к. дело 13/2021 г./. Също така, съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, при тълкуване на правото на Съюза винаги следва да се вземе предвид, че разпоредбите му са съставени на множество езици, като текстовете на различните езици са еднакво автентични и съответно - текст на правна разпоредба на Съюза на един от езиците не може да служи като единствена основа на тълкуване на разпоредбата или да му се отдава предимство пред текстовете на останалите езици, тъй като разпоредбите на правото на Съюза трябва да бъдат тълкувани и прилагани еднакво, с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. /в този смисъл решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19 Consorzio Italian Management/. Отчитайки изложените по-горе основни положения, в контекста на правната уредба, приложима към процесния спор и данните по делото, настоящият съдебен състав счита за неправилно застъпеното от първоинстанционния съд схващане, възпроизведено и в касационната жалба - че изтичането на мониторинговия период преклудира възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на БФП. ВАС приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. При това счита, че единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП / обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Посоченото съответства и на § 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл. 4, § 5 от същия регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието "контрол", включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /"monitoring" - английски език, "suivi" - френски език, "seguimiento" - испански език, "sorveglianza" - италиански език, "begleitung" - немски език и др./, сред които са Регламент /ЕС/ 1303/2013, както и новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент /ЕС/ 1306/2013, в сила от 01.01.2023 г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието "мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя, европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки/, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95. Изводът се вписва в логиката на пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, при която на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилагат Регламент /ЕО/ 2988/95 /в този смисъл - § 39 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент /ЕС/ 2021/2116/. Предвид това и безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения или поне две от тях /неспазване на показателите за устойчива заетост, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за четири цели последователни финансови години - 2016, 2017, 2018 и 2019 г./, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, независимо дали определен като изтичащ на 25.02.2020 г. /съгласно изявленията на органа/ или на 13.07.2018 г. /по тези на касатора/, то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. От значение в случая е не дали извършената през м. февруари 2020 г. проверка е извършена след изтичане на мониторинговия период, а дали нарушенията, установени от административния орган, са допуснати от дружеството преди изтичане на периода на мониторинг, както и че отговорът на този въпрос с оглед установеното по делото от фактическа страна, е несъмнено положителен. Още повече, че според клаузите на процесния договор ползвателят е поел задължението да спазва одобрения бизнес план за срок от 5 години, считано от момента на неговото сключване, тоест - до 25.02.2020 г. За пълнота следва да се посочи, че по аргумент от § 12, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП /ДВ. бр. 2 от 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г./ във връзка с § 1, т. 2 ДР на Правилата, изтичането на мониторинговия период има значение и за определяне на приложимия ред, по който административният орган следва да поиска възстановяване на недължимо получената от ползвателя БФП. Но доколкото този въпрос е разрешен с влязлото в сила отменително съдебно решение, с което първоначално издаденият от органа АУПДВ е отменен, като незаконосъобразен /именно поради неспазване на приложимия ред за възстановяване на сумите/, същият не може да бъде преразглеждан в настоящото производство. Не намира основание и възражението на касатора относно изцяло прогнозния характер на предвидените в одобрения бизнес план приходни показатели, доколкото само неспазването на посочените в бизнес плана и одобрени от ДФЗ финансови показатели представлявали неизпълнение на одобрените индикатори, а оттам и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Освен, че в тази насока е формирана последователна и безпротиворечива съдебна практика, въпросът е обсъден в мотивите на решение 245/13.01.2022 г., постановено по адм. дело 3671/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, послужило и посочено от административния орган като основание за издаване на процесния административен акт, с което изпълнителният директор на ДФЗ е бил длъжен да се съобрази. Административният орган не може да бъде упрекван, че с издаването на оспорения акт за налагане на финансова корекция на практика е изпълнил съдебното решение, като е спазил задължителните за него указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. По изложените съображения съставът приема, че не се установяват релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и съдебният акт като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила при отчитане на направената частична корекция в мотивите. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а тази на ответника - основателна. Поради това, "Даймънд 2014" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,