Решение № 7384 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2017 г.

Решение № 7384 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба (наречена "въззивна") на Ц. С. Н., чрез пълномощника му адв. С. Г., срещу решение № 7696 от 05 декември 2016 г., постановено по адм. д. № 2633/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на заповед № РД-30-228/20 октомври 2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" (Д"ОСК") при Столична община. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - директорът на Д"ОСК", чрез юрк. Х. Г., и С. П. В., чрез пълномощника си адв. С. П., намират за неоснователна касационната жалба. Претендират присъждането на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Ц. С. Н. срещу заповед № РД-30-228/20 октомври 2015 г. на директора на Д"ОСК", с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна масивна пристройка към съществуваща жилищна сграда - западна фасада", находящ се в УПИ IХ-9,10, кв. 32, м. "Бул. Ц. Б. III" по плана на гр. С. С влязло в сила определение съдът е приел, че жалбата на Ц. Н. в частта й, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, е просрочена и поради това - недопустима за разглеждане. Съдът е разгледал направеното искане за обявяване нищожността на оспорената пред него заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената по закон форма, както и това, че при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Поради това съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на оспорващия и след подробен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи за това, че оспорения пред него административен акт не е нищожен, като изложените доводи се споделят напълно от касационната инстанция. Съдът подробно е мотивирал становището си относно това кои пороци на административния акт водят до неговата нищожност, въз основа на което е направил законосъобразния извод, че оспорената заповед на директора на Д"ОСК" е валиден административен акт. Неоснователни са възраженията на касатора относно компетентността на органа, издал оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) заповедите за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория се издават от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Компетентността на директора на Д"ОСК" да издава заповеди със съдържание като оспорената произтича от заповед № РД-09-1423/05 декември 2012 г., с която кметът на Столична община е предоставил свои функции на директора на Д"ОСК", сред които е и издаването на заповеди за премахване на незаконни строежи. Това правомощие на кмета на общината произтича от разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Обратно на твърдяното в касационната жалба, компетентността на органа - в случая на директора на Д"ОСК", произтича именно от посочената заповед на кмета на общината, а не от пълномощно, предоставено от него. Неоснователно е и възражението за липса на компетентност на органа, издал оспорената заповед, предвид обстоятелството, че административното производство по издаването й е започнало далеч назад във времето, когато компетентен да издава заповеди за премахване на незаконен строеж е бил само началника на ДНСК или упълномощено от него лице. Във връзка с това възражение касаторът се позовава на § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ, който сочи, че започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред. Този закон е влязъл в сила на 26 ноември 2012 г., а административното производство по премахване на установения незаконен строеж е започнало значително по-късно - при действието на закона, предоставящ на кмета на общината издаването на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Позоваването в касационната жалба на преписки, започнали значително по-рано и приключили с влезли в сила заповеди - № 14/30 януари 2001 г. и № 485/10 декември 2002 г. - и двете на началника на Столична РДНСК, е неоснователно. Независимо от обстоятелството, че и тези преписки се отнасят до същия строеж, касае се за различни производства, като настоящото не е продължение на предишните. Останалите възражения, направени в касационната жалба, касаят законосъобразността на административния акт, поради което не следва да бъдат разглеждани в това производство. С оглед горното обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направените от ответниците по касация искания, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на С. В. направените пред настоящата инстанция разноски за адвокат в размер на 300 лева. С касационната жалба решение № 7696 от 05 декември 2016 г., постановено по адм. д. № 2633/2016 г. по описа на Административен съд С.-град и в частта му, с която е осъден Ц. Н. да заплати на ответника и на заинтересованата страна направените по делото разноски, за което в текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е предвиден специален ред. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая отзивния ред не е осъществен. Доколкото по съществото си в тази си част касационната жалба представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото в тази му част ще следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,