Решение № 6073 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2016 г.

Решение № 6073 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "А. Д. 7" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "Шести септември" 144, вх. ..., представлявано от управителя Д. Я. К., чрез адв. Бл. Петров, против Решение № 459 от 26.01.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 6465 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1113404-091-01/18.12.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП С., в частта му, потвърдена с Решение № 763/25.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"С. при ЦУ на НАП, с която на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 31 966, 32 лв. и съответни лихви за данъчен период м. 07.2011 г., при непризнаване на право на данъчен кредит в размер на 49 830,33 лв. по една фактура от 11.07.2011 г. с издател "М. П. С." ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон-пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. игнориране на събраните доказателства като заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяваща осчетоводяване на процесните метални халета като ДМА на ревизираното дружество, доказателствата за транспортирането и предаването на вещите и плащане на доставката чрез прихващане с авансово внесени от получателя парични суми за нереализирани доставки на селскостопанска продукция; 2/. необосновано съдът приел, че не е доказана реалността на фактурираната доставка при намирането на прекия доставчик, който е потвърдил извършването им и липсата на възможност и задължение за получателя да доказва реалността на предходни доставки; 3/. всички предпоставки за признаване на претендираното право били налице; 4/. без основание съдът приел, че в случая са налице обективни данни за данъчна измама, за която РЛ не е можело да не знае, както и че сделката е симулативна, при установената добросъвестност на РЛ. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., чрез юрк. Иванов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставката по една фактура с предмет "3 бр. метални халета" от 11.07.2011 г., издадена от "М. П. С." ЕООД, като първа предпоставка за признаване на 49 830,33 лв. данъчен кредит на ревизираното дружество-получател. В ревизионното производство към фактурата са представени договор от 01.07.2011 г., приемо-предавателен протокол от 11.07.2011 г., два договора, съответно от 09. и 10.07.2011 г. между физическите лица П. С. И. и В. Д. Т. и "М. П. С." ЕООД за продажба съответно на две и на едно метални халета, съответно за 16 000 и за 9 800 лв., както и предавателни протоколи. За плащанията по продажбите на физическите лица са представени разходни касови ордери. На връчено искане за представяне на доказателства на В. Т., с писмо са представени обяснение, потвърждаващо продажбата с описание на продадено хале, договора от 09.07.2011 г. и РКО за получена в брой сумата 9 800 лв. Съгласно обясненията вещта е купена от "К. И." ООД, в чийто склад е стояла до м. 07.2011 г., когато е била превозена с транспорт на "М. П. С." ЕООД до мелница в с. К. При проверка на П. С. И., лицето е представило договора от 01.07.2010, обяснения, потвърждаващи продажбата с получател прекия доставчик, протокол за предаване на два броя метални навеса и РКО за получаване на сумата 16 000 лв. от "М. П. С." ЕООД. Съгласно обясненията, вещите са закупени от ППК "Напредък" в с. Ш. и са докарани в гр. Д., откъдето са продавани на клиенти. В ревизионното производство е извършена инвентаризация, документирана с протокол и снимки на посочени от ревизираното лице бази, установяваща наличието на две метални халета с бетонни панели, немонтирани, в база на РЛ в с. О. и на един метален склад, също немонтиран в с. К., община В. Не е било спорно, че ревизираното дружество е завело вещите по фактурите като активи, макар халетата да не са монтирани, а също и от външния вид на складираните им части на приложените снимки да е видно, че тези части са били складирани по-рано от м. 07.2011 г. Не е било спорно също и че ревизираното дружество не разполага със собствени недвижими имоти, където вещите могат да бъдат монтирани. Според органите по приходите, реалната доставка на вещите не е доказана, защото не било доказано транспортирането им, нито монтажа им, както и използването им, в база на РЛ. Отделно от това, вещите били продадени от прекия доставчик на ревизираното дружество на много по-висока цена от тази на придобиването им от посочените физически лица. Фактурата е с невярно съдържание и това е форма на данъчна измама. За да потвърди РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество не доказало, че прекият доставчик е действителният доставчик на процесните родовоопределени вещи, а също, евентуално, процесната фактура служи на ревизираното лице да получи данъчно предимство, предвид обстоятелството, че прекият доставчик е придобил собствеността върху процесните вещи на цена многократно по-ниска от тази, на която ги е продал на ревизираното лице. Чрез тази фактура РЛ претендира право на данъчен кредит в многократно по-висок от действителния размер. Жалбоподателят не може да се позовава на гарантираното от европейското право право на приспадане, с измамна цел. По тези съображения съдът е приел, че РА в обжалваната част е законосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, но се нуждае от корекция на мотивите. Както разпоредбите на Закона за ДДС, така и тези на Директивата по ДДС, предвиждат реалността на облагаема доставка на стоки или услуги като първа предпоставка на право на данъчен кредит. Съгласно чл. 168, б. "а" от Директивата, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчно-задължено лице. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че процесната фактура не отразява реално осъществено данъчно събитие. Това е така, поради установеното в ревизионното производство с нарочен протокол от м. 01.2012 г. и снимки към него, че на посочените от ревизираното дружество адреси, на които не се осъществява стопанска дейност, се намират немонтирани части на метални халета, от чийто вид обосновано може да се заключи, че са складирани на тези адреси много преди датата на процесната фактура през м. 07.2011 г. От друга страна, не е опровергана констатацията на органите по приходите, че макар предметът на фактурата да са метални халета, на място, при ревизираното лице се намират немонтирани части за такива обекти на собственост, които очевидно не са били годни за използване, нито са използвани в икономическата дейност на ревизираното лице, както към момента на получаване на процесната фактура, така и до приключване на първоинстанционния процес. О., при това, органите по приходите и съдът са приели, че записването на фактурираните халета като активи в Инвентарната книга на ревизираното дружество към 03.01.2012 г. не отговаря на фактическото положение. Предвид изложеното, обоснован е главният фактически извод на първоинстанционния съд, че процесната фактура само привидно представя осъществена доставка на метални халета, за които не е доказано да са използвани или да могат да бъдат използвани в икономическата дейност на ревизирания получател. Косвен аргумент за този извод е и липсата на плащане на данъчната основа и начисления ДДС по фактурата в размер на 298 982 лв., при което приспадането на ДДС в размер на 49 830,33 лв. действително представлява за дружеството данъчно предимство, за което данъчно-задълженото лице не може да не знае. Представеното едва в съдебното производство и то със заключението на вещото лице споразумение от 01.12.2014 г. за прихващане на задължения на прекия доставчик към ревизираното лице срещу задължението на ревизираното лице към доставчика към фактурата, е без достоверна дата и очевидно цели оправдаването на недоказаното плащане на цената по процесната фактура, която действително е многократно по-висока от тази на придобиването на предмета на доставката от прекия доставчик и за която разлика не е представено никакво обяснение. При липса на плащане по фактури, по които се предават вещи, неизползвани в икономическата дейност на получателя, данъчното предимство, което получава получателят се състои в получаване на данъчен кредит за данък, който не е платен на доставчика и то в размер, който няма логическо обяснение. Предвид изложеното, макар и с коригирани мотиви, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 024 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение