Решение № 591 от 12.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 638/2008 г.

Решение № 591 от 12.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 638/2008 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по протест от съответния прокурор срещу оправдателната част от второинстанционната (въззивна, нова) присъда, която Софийският апелативен съд издал спрямо подсъдимия И. С. И. Присъдата в първата инстанция е постановена на 13 ноември 2007 г. по наказателно от общ характер дело № 2429/2007 г. на Софийския градски съд е в едната си част също оправдателна: по обвинението, че подсъдимият И е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс - на 19 януари 2007 г., при условията на т. нар. професионална непредпазливост причинил смъртта на работещия при него на строителен обект М. А. Ю., доколкото тя има връзка с правилата за безопасност на този вид труд, отнасящи се до провеждането на инструктаж и осигуряването на предпазни средства при работата, както и че не е направил всичко, зависещо от него, за да спази, по смисъла на чл. 123, ал. 4 НК, пострадалия. Присъдата срещу И. е осъдителна, доколкото смъртта на Ю. е свързана с други правила за безопасност на труда, осигуряващи ефективен контрол върху работата на Ю., включително допускането му на 19 януари да я извършва без необходимите предпазни средства и без предварително да оборудва по съответния начин конкретното му работно място. Осъждането от СГС е по-леко наказуемата ал. 4 на чл. 123 НК: 6 месеца лишаване от свобода, условно за 3 години. На наследниците на пострадалия работник, предявили искове за причинените им неимуществени щети (съпруга и една от дъщерите му), са присъдени обезщетения по 10 000 лева. Присъдата във втората инстанция - № 31 от 9 юни 2008 г. по внохд № 80/2008 г., е постановено след въззивно обжалване от името на подсъдимия. Отменянето на наказателно-осъдителната част на първоинстанционната присъда и пълното оправдаване на И. е било предшествано от отменяне още в съдебното заседание, и на гражданско-осъдителната й част, и от прекратяване на делото в същата част поради отказ от исковете. Касационният протест е основан на първите две отменителни основания, а искането е за ново разглеждане на делото в САС, при което да бъдат отстранени допуснатите нарушения на материалния и на процесуалния закони. В допълнението към протеста са изложени доводи, които подателят му е отнесъл и към двете основания. В съдебното заседание на касационната инстанция протестът е поддържан от участващия прокурор, а подсъдимият и защитникът му са за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери протеста за основателен поради следното. I. Основателна е онази част от допълнението към него, в която подателят му е принуден всъщност да припомни позицията на прокурора, взел участие по делото в първата инстанция; още тогава (вж. на л.104 от делото) категорично е отхвърлен опитът на защитника на подсъдимия да застъпи тезата, че пострадалият е извършвал самоволно, не по разпореждане на работодателя си дейността, при която е настъпило увреждането му. СГС на свой ред не е имал никаква причина да сподели тази защитна позиция, след като сам подсъдимият е дал пред него достатъчно уклончиви обяснения по въпроса и още повече следизричното му изявление пред дознателя, непосредствено след злополуката (т.I, л.16): "Следобяд възложих на М. работа по полагане на кабели на втори жилищен етаж на обекта". Защитната позиция за самоволни действия на пострадалия е изглеждала крайно неубедителна на фона и на резултатите от разследването на злополуката, извършено по линия на Националния осигурителен институт (досъдебно дело, т.I, л.98 от сл.), по време на което е нямало защо да бъде прикривана недисциплинираността на Ю. Никаква подкрепа въпросната защитна позиция не е намирала също така в показанията на работниците - колеги на загиналия; въпреки зависимостта им от техния работодател, т са си позволили твърдения, най-много, че не си спомнят, не са чули или не знаят обстоятелствата, които компрометират подсъдимия (особено красноречиви в това отношение са показанията на Р. П., който в началото не само е потвърдил нареждането на И. към Ю. да започне полагането на електрически кабел, но е разкрил и нарежданията на първия към него, изпълнението на които дало възможност по-късно, при огледа на местопроизшествието да има вече импровизирани перила на балконите и двураменната стълба да бъде открита подпряна на вътрешна стена в обекта - вж.протокола за разпит от 19 януари 2007 г., т.I, л.18). Съпоставянето на резултатите от досъдебното разследване и съдебното следствие в първата инстанция, с резултатите от съдебното дирене в апелативния съд, изобщо не обяснява какво е позволило веднъж отхвърлената защитна теза да бъде поставена в основата на новата присъда - преразпитът на свидетелите, работили (и работещи!) при подсъдимия е в общи линии повторение на казаното от тях в Градския съд. Впрочем, разликата в решаващите изводи на двете съдебни инстанции остава необяснима и след запознаването с мотивите към въззивния акт - в тях липсва критика на грешките, които съдът в първата инстанция е допуснал, осъждайки подсъдимия, но въпреки това е прието обратното по съществения въпрос за неговата отговорност. II. Невъзможността да се обясни различието между осъдителната присъда на Градския съд и оправдателната присъда на апелативния съд, не означава в случая нищо друго, освен че оправдаването на подсъдимия е станало при порок във вътрешното убеждение на съда - една и съща, общо взето, доказателствена съвкупност в двете инстанции, съвкупност, която контролната инстанция не оспорва (и е нямало как да оспори) от гледна точка на процесуалните изисквания, може да доведе до противоположни изводи само при изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК. Затова е необходимо и ново разглеждане на делото в контролната апелативна инстанция, а не за да се събират нови доказателства в подкрепа на нейната оправдателна присъда, каквато алтернатива е предложена в допълнението към протеста. От друга страна, налице е именно съществено нарушение на процесуалните правила за оценка на доказателствата, а не нарушение на материалния закон, щом прокурорът смята, че приложението на НК изисква най-напред "правилен анализ на доказателствата" (с. 2 от допълнението). Ръководен от изложеното и съобразно чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК (защото спазването на процесуалните правила - принципи, основни начала, е гаранция и за упражняване на процесуалните права, в случая - на правата на обвинението като страна), ВКС - I наказателно отделение