Решение № 83 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 174/2013 г.

Решение № 83 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 174/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия Ц. Н. П. и защитника му адв. З. срещу решение № 219/13.12.2012 г. по въззивно нохд № 476/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Поддържа се, че поради допуснати нарушения на процесуалните правила при оценка на индивидуализиращите обстоятелства наложеното наказание е явно несправедливо. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК се обосновава искането за изменение и определяне на наказание в справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 476/2012 г. потвърдил присъда № 79/03.10.2012 г. по нохд № 1145/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия П. за виновен в това, че в периода 14.10.2011 г. - 28.03.2012 г. в гр. Пл. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 620 лева от свидетелите Б. и М. без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това заплашване. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил на основание чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението да е употребил сила при извършване на престъплението. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК - "Съкратено съдебно следствие". Подсъдимият по предвидения ред е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и по изложените съображения е направил законосъобразен извод, че всички елементи от престъплението, за което му е повдигнато обвинение, с изключение на този за употреба на сила, са доказани, признал го за виновен и го осъдил на лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК след анализ и оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства е определил наказанието при условията на чл. 58А от НК в размер на 4 години. Въззивният съд, пред който е поддържан довод за явна несправедливост на наложеното наказание, е заявил по несъмнен начин съгласието си с решението на първоинстанционния съд да приеме, че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 54 НК, за каквито е определил данните за поведението на подсъдимия по време на наказателното производство като израз на съжаление за извършеното, социалното му положение и възрастта, както и тези за предходните осъждания, времето, мястото, обстановката, при която са извършени отделните деяния, личността на пострадалите. Направил е извод, че определеното съобразно разпоредбите на Общата част на НК и намалено с една трета наказание е при превес на смекчаващите обстоятелства и не е явно несправедливо. Неоснователно в жалбата се поддържа, че не са взети предвид и е подценено значението на обстоятелства като признание, съжаление, разкаяние и тези, които са улеснили извършването на престъплението. Видно от съдържанието на решението всички установени по делото, включително изброените, индивидуализиращи обстоятелства са отчетени и правилно оценени съобразно изискванията на чл. 107, ал. 3 НПК. Признанието не може да бъде определено с по-голяма тежест и значение на смекчаващо обстоятелство, защото поначало направено по време на съдебното производство има декларативен характер и е с определена цел - да се ползва от процедура по НПК, която да се отрази благоприятно при решаване на въпроса за отговорността. Останалите посочени в жалбата обстоятелства са взети предвид, правилно оценени с оглед тяхната действителна тежест. По-благоприятна оценка за обществената опасност на личността на подсъдимия и на извършеното престъпление ще доведе до нарушаване на правилата за индивидуализация и до определяне на наказание при очевидно несъответствие с целите на специалната и генерална превенция. Предвид изложеното, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал, относим към решаването на въпроса за отговорността на подсъдимия за конкретно извършеното и не е потвърдил наказание, което да е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК, поради което жалбите са неоснователни. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение