Решение № 7190 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив срещу Решение 444 от 15.01.2024 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2152/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение РД-02-36-906/03.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 -2020 г. (ОПРР), с което на Община Пловдив е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по договор от 20.08.2021 г. с Делчев Инженеринг ООД; договор от 23.06.2021 г. с Парсек Груп ЕООД; договор от 20.10.2021 г. с Пирс-Д ООД и договор от 23.06.2021 г. с Екодин ЕООД, за нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б) от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) за нарушението по т.1.1 от акта и на чл. 107, т. 2, б. а) във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП, за нарушенията по т. 1.2. (т. 1.2.1, т. 1.2.2, т. 1.2.3, т. 1.2.4), квалифицирани съответно по т. 11, б. б) и т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател Община Пловдив, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на първото установено от органа нарушение поддържа изцяло изложените аргументи в първоначално подадената жалба, като сочи, че методиката е в съответствие с чл. 70, ал. 7 ЗОП и дава възможност да бъде оценено нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, както и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Счита, че методиката осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, съответно не е ограничила участието на лицата в процедурата, т.е. не е породила разубеждаващ ефект, както и не е оказала влияние върху прозрачността при провеждане на процедурата. По отношение на установеното нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП, свързано с Обособена позиция 2, оспорва извода на първоинстанционния съд за несъответствие на линейния график на Делчев Инженеринг ООД с изискванията на възложителя. Сочи, че действително в представения от участника график за Етап III е посочено - 2 дни, а срокът за допълнен, поправен или преработен проект е 5 календарни дни след писмено уведомление от възложителя, като този срок от 5 дни е поставен под условие, чието сбъдване зависи единствено и само от възложителя - ако бъде поискана поправка при възражения и забележки по изпълнението на проекта. Дейностите по двата различни срока се припокриват частично, но освен това в линейният график липсва това допълнително условие. Твърди, че непълнота в линейния график не съществува, а предложените от участника дейности, методи и подход за изпълнение на поръчката напълно съответстват на изискванията на техническата спецификация и линейния график, като ги конкретизира, детайлизира и доразвива. По отношение на установеното нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП, свързано с Обособена позиция 3, твърди, че текстовете на английски език, които се съдържат в линейния график на спечелилия участник относно срокове, дни и взаимовръзки, се съдържат и на български език в предложението за изпълнение на поръчката, като по този начин участникът е успял да отговори на изискването на възложителя за работен език - български език, на който да бъдат представени съдържащите се в офертата документи. Според касатора няма несъответствия/липси на дейности, дефинирани и разработени от участника в предложения от участника цялостен подход за изпълнение. По отношение на установеното нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП, свързано с Обособена позиция 4, подробно мотивира извод, че участникът избран за изпълнител е представил строителна програма - организация и подход за изпълнение на дейностите, които съответстват на съдържащата се в линейния график информация. По отношение на установеното нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП, свързано с Обособена позиция 5 сочи, че текстовете на английски език, които се съдържат в линейния график относно срокове, дни и взаимовръзки се съдържат и на български език в предложението за изпълнение на поръчката, като по този начин участникът е успял да преодолее изискването на възложителя за работен език - български език, на който да бъдат представени съдържащите се в офертата документи. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 -2020 г., счита същата за неоснователна. Излага възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното: На 04.01.2021 г. между Община Пловдив и УО на ОПРР, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект Подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в град Пловдив -1 етап . На 17.11.2020 г., с Решение 20РОП81, кметът на Община Пловдив обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Проектиране и изпълнение на СМР в рамките на проект Подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в гр. Пловдив - I етап по пет обособени позиции . Документацията на обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/90128. На 23.06.2021 г. между Община Пловдив и Парсек Груп ЕООД е сключен договор по Обособена позиция 3 с предмет Проектиране и строителство, включващо изпълнение на обект: Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. Пловдив, бул. България 45, 47, район Северен , на стойност 413 750,00 лв. без ДДС. На 23.06.2021 г. между Община Пловдив и Екодин ЕООД е сключен договор по Обособена позиция 5 с предмет Проектиране и строителство, включващо изпълнение на обект: Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. Пловдив, [улица], 3, район Източен , на стойност 309 680,00 лв. без ДДС. На 20.08.2021 г. между Община Пловдив и Делчев Инженеринг ООД е сключен договор по Обособена позиция 2 с предмет Проектиране и строителство, включващо изпълнение на обект: Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. Пловдив, бул. България 196, район Северен , на стойност 529 920,00 лв. без ДДС. На 20.10.2021 г. между Община Пловдив и Пирс-Д ООД е сключен договор по Обособена позиция 4 с предмет Проектиране и строителство, включващо изпълнение на обект: Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. Пловдив, [улица], район Централен , на стойност 783 113,00 лв. без ДДС. На 26.06.2023 г. УО на ОПРР уведомява Община Пловдив за установени нарушения представляващи нередности и предстоящо определяне на финансова корекция по сключените договори. На 07.07.2023 г. Община Пловдив представя възражение. На 03.08.2023 г., с Решение РД-02-36-906, ръководителят на УО на ОПРР, определя на Община Пловдив финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по четирите договора с Делчев Инженеринг ООД; Парсек Груп ЕООД; Пирс-Д ООД и Екодин ЕООД, за нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП за нарушението по т.1.1 от акта и на чл. 107, т. 2, б. а) във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП, за нарушенията по т. 1.2. (т. 1.2.1, т. 1.2.2, т. 1.2.3, т. 1.2.4), квалифицирани съответно по т. 11, б. б) и т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приема, че актът е и материално законосъобразен. По отношение на първото нарушение съдът приема за правилни изводите на ръководителя на УО, че не са налице ясни и обективни критерии за оценка на показател П1, както и че същите са насочени не към изпълнение предмета на поръчката, а към нейното описание. Приема, че въведените допълнителни надграждащи критерии не оценяват предмета на поръчката, а пряко сравняват предложенията на всички участници на основа пълнота на описанието, което създава несигурност, доколкото никой от кандидатите не е запознат с останалите предложения за изпълнение на поръчката, а точките се поставят при извършване на сравнителен анализ между офертите. Обоснован е извод, че в случая е налице детайлизиране на минималните изисквания в техническата спецификация и съгласно методиката по отношение на начина и организацията на изпълнение на дейностите, а не надграждане на минималните изисквания на възложителя, в противоречие с чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б) ЗОП. Приема, че методиката противоречи и на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като предоставя възможност на комисията, оценяваща офертите, свободно да интерпретира заложените критерии за оценка и да определя тази оценка по свое усмотрение, без същата да е надлежно обоснована в утвърдената документация, ясна и предвидима за участниците в процедурата. По отношение на второто нарушение съдът приема за правилен извода на органа, че е налице несъответствието на офертите на участниците определени за изпълнители по Обособени позиции 2, 3, 4 и 5. Приема, че комисията по разглеждане на офертите на участниците в обществената поръчка е допуснала участници, които са определени за изпълнители, по отношение на които безспорно се констатира несъответствие на информацията, съдържаща се в отделните части на самия линеен график. Обосновава извод, че наличието на разлика между предварително обявените от възложителя условия и предложената от участника оферта, съставлява отклонение, което осъществява състава на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, доколкото участниците, определени за изпълнители по четирите обособени позиции е следвало да бъдат отстранени поради представяне на оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на обществената поръчка. Прието е, че е допуснато неравно третиране и допускане до класиране на оферта, която не отговаря на изискванията на възложителя , което, според съда, представлява нарушение на принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 ЗОП за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Въз основа на горното прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция. По нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. е чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, посочено в т. 1.1. от оспорения акт: В процесната методика е предвиден критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена. Комплексната оценка на офертите включва два показателя П1 - Техническо предложение за изпълнение на поръчката (Тп) с относителна тежест - 50 точки и П2 - Ценово предложение (Цп) с относителна тежест 50 точки. Оценката по показател П1 се формира въз основа на пет задължително изискуеми елемента и четири условия, надграждащи техническото предложение. Предложенията отговарящи на минималните изисквания се оценяват с 30 т., като за наличието на всяко от надграждащите условия се добавят по 5 т. към оценката по този показател. На първо място административният орган приема, че методиката предвижда участникът да получава допълнителен брой точки, ако в техническото предложение се съдържат определените надграждащи елементи, което е в противоречие на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, тъй като е предвидено оценката да се поставя на база пълнотата на информацията, която се съдържа в техническото предложение. Този извод е неправилен и не съответства на действителното съдържание на утвърдената методика. За да е налице нарушение на така посоченото изискване на закона е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването показател. От съдържанието на скалата за оценяване не може да се направи извод за оценка на пълнотата и начина на оценяване на информацията, защото ясно е определено оценяването на минималните изисквания и оценяването на надграждащите обстоятелства. Посочените обстоятелства не са свързани с пълнотата на представената информация. Ако се приемат доводите на административния орган, то следва да се счита, че всяка методика, предвиждаща надграждащи обстоятелства, независимо колко обективна е тя, води до оценка за начина и пълнотата на представената информация, какъвто явно не е смисълът на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. На следващо място, според ръководителя на УО, възложителят оценява с 30 точки предложения, които отговарят на минимално заложените изисквания към предложението, но доколкото това са минимално поставените изисквания за съдържание, то същите не би следвало да бъдат оценявани, а липсата им би следвало да се квалифицира като основание за отстраняване. От направената констатация не става ясно в какво се състои твърдяното от органа нарушение. Същата не е отнесена към конкретно нормативно нарушение, а е извод, който не е и спорен. Действително предложения, които не отговарят на минималните изисквания ще бъдат отстранявани, а няма нормативна забрана минималните изисквания да бъдат оценявани. Това по същество представлява базова оценка, която получават всички допустими предложения, която може да бъде надградена в зависимост от наличието на надграждащи условия. Съгласно даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 20 септември 2018 г. по Дело С-546/16 задължително тълкуване на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), в т. 27, решаващият състав е приел, че анализираната директива допуска в рамките на открита процедура по възлагане, каквато е и настоящата, възлагащите органи да предвидят минимални изисквания във връзка с техническата оценка. Съдът изрично сочи, че при съобразяване с принципите на прозрачност, недопускане на дискриминация и равно третиране, възложителите разполагат със свободата да определят в съответствие с потребностите им по-специално (техническо) качество, което подадените оферти трябва да осигурят с оглед характеристиките на предмета на поръчката, като за тази цел и в съответствие с чл. 67 Директива 2014/24/ЕС е допустимо предвиждането на минимален праг, позволяващ изключването на несъответните му оферти. Именно такъв минимален праг е предвидил възложителят в настоящия случай. Възложителят в съответствие с нормативната регламентация е определил минимални изисквания, съответствието с които се оценява на етап преценка на съдържанието на офертите, в частта им относно техническите предложения, което предвид и цитираната практика на СЕС, е допустимо. На следващо място според органа начинът на оценка на офертите не дава възможност да бъдат оценени обективно техническите предложения в офертите, тъй като в зависимост от наличието на различни надграждащи условия, комисията ще оцени с еднакъв брой точки технически предложения с различно качество, без възможност за обективно сравнение на техническите предложения в различните оферти. Т.е. чрез методиката за оценка не се предвижда да се оценяват преимуществата на крайния резултат, който ще се получи чрез тази оферта. Този извод също е неправилен. Член 70, ал. 7, т. 3, б. б) ЗОП регламентира задължението на възложителя в документацията да посочи методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. За качествените показатели, които са количествено неопределими, следва да посочи начина за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Видно от посочената разпоредба, задължението на възложителя се изчерпва единствено до това да посочи начина за оценяване на качествените показатели чрез конкретна стойност, но липсва изискване същите да имат различна стойност, в какъвто смисъл е тълкуването на административния орган. Действително четирите надграждащи условия не са еднакви по съдържание и обхващат различни етапи от процеса по изпълнение предмета на поръчката. Това принципно е обосновано от необходимостта на възложителя да се запознае в максимална степен с концепцията на участниците, както и с мерките, които биха предвидили, за да гарантират качеството на изпълнение и спазване на нормативните и екологичните изисквания. Но, както основателно сочи и касаторът, фактът, че надграждащите обстоятелства се различават и оказват различно влияние върху цялостния предмет на поръчката, не ги прави неравностойни от гледна точка на влиянието им върху качеството на изпълнение, в какъвто смисъл са изводите на органа. Както беше посочено по-горе, определянето на конкретна стойност на заложените качествени показатели е в оперативната самостоятелност на възложителя и в този смисъл е недопустимо административният орган или съдът да определят тежестта и/или стойността на надграждащите условия. В случая възложителят е определил еднаква тежест на всички надграждащи обстоятелства, като е приел, че същите имат еднакво значение за качественото реализиране на процесната процедура. В тази връзка нелогично е заключението на органа, че по този начин комисията ще оцени с еднакъв брой точки технически предложения с различно качество, без възможност за обективно сравнение на техническите предложения. Оценяването на двама или повече участници с равен брой точки не е незаконосъобразно и не означава, че техническите предложения на участници, предложили различни надграждащи условия и получили равен брой точки, не могат да бъдат сравнявани. Напротив, от избрания начин на оценяване, такива предложения ще бъдат оценени като равностойни. На следващо място органът приема, че голяма част от описаните от възложителя елементи за достигане на съответното ниво на оценка, вкл. минималните изисквания към съдържанието, не са ясни. Като примери са дадени - и дали в своята последователност гарантира навременното постигане на резултати , гарантира навременното постигане на резултати , не просто формално включване или поставяне на текстове , ключови моменти , навременното и качествено необходимите , по-добро качество , минимално необходими и др. Според органа тези условия правят предвидения критерий субективно оценим и неясен. Този извод също е неправилен. Всички посочени от органа неясни понятия следва да се тълкуват винаги в контекста на всички поставени изисквания към предмета на поръчката. Съдържанието им е напълно ясно и разбираемо, особено за разумно (добре) информираните и полагащи обичайна грижа потенциални участници, притежаващи опит в строителството. В тази връзка нелогичен е изводът на органа, че липсват предварително измерими и обективни критерии. Едва ли има по-обективни критерии от изрично поставените срокове, предвидени в документацията, както нормативните изисквания и изискванията на възложителя, които също са подробно и ясно описани в документацията за участие и приложимите за конкретните дейности нормативни актове. В цялата методика са използвани ясни и точни указания, фрази, които носят конкретна информация, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. б) ЗОП. Методиката съдържа достатъчно техническа информация, на базата на която в рамките на своята професионална строителна компетентност, всеки един участник да покаже възможността си да покрие, както базовите изисквания по спорния показател, така и евентуално способността му да отговори на някое или на всички от надграждащите и водещи до по-високо оценяване условия. Ясно са разграничени отделните компоненти, наличието на които би осигурило съответното по-високо оценяване на офертата, като същевременно така изготвената методика не дава прекомерната свобода на комисията при присъждането на точки, като се гарантира и реална конкуренция между участниците. Методиката е достатъчно ясна, точна и изчерпателна и предоставя достатъчно подробна информация за това какво трябва да съдържа една оферта, за да получи определена оценка. Видно от изложеното приетото от органа и потвърдено от първоинстанционния съд нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. е чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП не е осъществено от касатора. По нарушението на нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП по Обособени позиции 2, 3, 4 и 5 посочени в т. 1.2 от оспорения акт: Административният орган и първоинстанционният съд приемат, че са налице несъответствия между представените от избраните за изпълнители участници по Обособени позиции 2, 3, 4 и 5 различни части на техническото предложение и в частност - линеен график и цялостен подход за изпълнение. Прието е, че вместо да бъдат отстранени от участие, до оценка са допуснати участници представили техническа оферта, която не отговаря на изискванията на възложителя. Прието е още, че е налице неравно третиране на участниците, тъй като за сходни несъответствия други участници в процедурата са били отстранени. Обоснован е извод за нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП. Така мотивираните от фактическа страна нарушения органът е класифицирал като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Този извод е неправилен. Видно е, че процесното изискване за съответствие между различните части на техническото предложение възложителят е заложил в методиката за оценка на офертите и има отношение към начина на подготвяне на офертата на участника в частта на техническото предложение, съгласно чл. 39, ал. 3, т. 1, б. б) ППЗОП, но не е част от условията на обществената поръчка, съдържащи се в Техническите спецификации, по смисъла на § 2, т. 54, б. а) от Допълнителните разпоредби на ЗОП. Съгласно последната разпоредба, технически спецификации при обществени поръчки за строителство са всички технически предписания, които се съдържат, по-специално, в документацията за обществената поръчка, определящи изискваните характеристики на материалите, стоките или консумативите, така че да отговарят на предвидената от възложителя употреба; тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба и производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на строителните работи; характеристиките включват и правила за проектиране и ценообразуване, условия за изпитване, инспекция и приемане на строителство и методи или технологии на строителство, както и всички други технически условия, които възложителят може да наложи съгласно общи или специални нормативни актове по отношение на завършено строителство и материалите или частите, включени в него. Процесното изискване няма отношение нито към поставените от възложителя критерии за подбор, нито към техническите спецификации на поръчката, т. е. към условията за изпълнение на поръчката съобразно посочения от възложителя предмет. От това следва, че даденото от органа описание на нарушенията - определен като изпълнител участник, чието предложение не отговаря на изискванията в документацията, от една страна не съответства на сочената за нарушена правна норма на ЗОП чл. 107, т. 2, б. а), тъй като същата касае случаите, в които, на етап разглеждане на представените оферти от участниците, за които е установено, че не са налице основания за отстраняване, свързани с личното им състояние по чл. 54 и чл. 55 ЗОП и отговарят на критериите за подбор, поставени от възложителя, се установи, че подадена от участник оферта не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. В случай, че участникът не отговаря на критериите за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията, същият се отстранява на основание чл. 107, т. 1 ЗОП, но с оглед установените фактически обстоятелства органът не сочи за нарушена тази правна норма. От друга страна, нито даденото от органа описание на нарушенията, нито изложените от него фактически обстоятелства обосновават извода му за осъществена нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Не всяко несъответствие на техническото предложение осъществява състава на нередност по смисъла на т. 14 от Приложение 1, тъй като несъответствието следва да се отнася до конкретно посочените от възложителя изисквания, свързани с предмета на обществената поръчка, критериите за подбор и техническите спецификации, а не към начина, по който е подготвена офертата на участника в частта за техническото предложение, както неправилно е приел органът. Доколкото сочените от органа фактически обстоятелства не се отнасят нито до критериите за подбор, нито до техническите спецификации на поръчката, а до изискване към начина на подготовка на офертата, заложено в методиката за оценка на офертите т. е. друго поставено от възложителя условие към участниците, то не са изпълнени предпоставките от хипотезата на правната норма, очертаваща състава на нередността по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предвид неблагоприятния характер на актовете за финансова корекция правно основание за издаването им не могат да бъдат разпоредби, приложени по аналогия, нито е допустимо предвидените от законодателя основания за финансови корекции да се тълкуват разширително. Освен това органът не е посочил коя от всички хипотези на нередност от категорията по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата счита за осъществена. Тази нередност се отнася до случаите, в които критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Констатациите на органа, че е допуснато неравно третиране на участниците в процедурата в нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП също не попадат в обхвата на нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С оглед на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), не всяка нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ е основание за определяне на финансова корекция, а само тази, за която законодателят изрично е предвидил такава възможност в Приложение 1 на чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Несъответствието на нередността с приетата от органа квалификация на нередността прави извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на акта и в тази част неправилен. В този смисъл Решение 2716/07.03.2024 г. на ВАС по адм. дело 12132/2023 г. и Решение 3785/29.03.2024 г. по адм. дело 11761/2023 г. на ВАС. На следващо място по Обособени позиции 3 и 5 ръководителят на УО констатира, че представените линейни графици на участниците, избрани за изпълнители, съдържат информация на английски език (day/s, Predecessors, SS, tue, Dec, Jan и т.н.), което според органа е в противоречие с изискванията на възложителя работният език за изпълнение на възложените задачи да е български и всички документи да бъдат представени на български език. Приема, че участниците е следвало да бъдат отстранени от участие. Този извод също е неправилен. Посочената информация изписана на английски език се съдържа и на български език в предложенията за изпълнение на поръчката и не е налице неяснота при представянето на същата, независимо от посочването й на английски език в линейния график. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен, поради което решението му следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което решението на ръководителя на УО следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от направеното изрично искане и пред двете съдебни инстанции, претенцията на касатора е единствено за юрисконсултско възнаграждение, размера на което съдът определя на по 100,00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд