Решение № 12933 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Добрич срещу решение 351 от 28.02.2025 г., постановено по адм. д. 70/2024 г. по описа на Административен съд Добрич в осъдителнителните му диспозитиви, с които са уважени предявените от Р. Д. Р. от гр. Добрич искове срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Добрич /ОД на МВР гр. Добрич/ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за транспорт, за периода от 01.05-2023 г . 02.06.2023 г., за сумата от 258, 79 лв. и неимуществени вреди в размер на 780 лв., в резултат от отменена Заповед 357з-747/ 17.03.2023 г. на директора на ОД на МВР гр. Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Касаторът твърди неправилност на решението в атакуваните части поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителните му диспозитиви да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковете на Р. като неоснователни с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. Д. Р. искове против ОД на МВР гр. Добрич за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400 лв., представляващи дневни пари за 20 присъствени дни, за периода от 01.05-2023 г . 02.06.2023 г. и неимуществени вреди за разликата от 780 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., е предявена втора касационна жалба от Р. Д. Р. от гр. Добрич. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в атакуваните от него части като постановено в противоречие с материалния закон и моли решението в тези части да бъде отменено, а исковете на Р. за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло. Касационният жалбоподател, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Добрич, редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Вторият касационен жалбоподател, Р. Д. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същия по делото е депозиран писмен отговор на първата касационна жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на решението в осъдителните му диспозитиви. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ОД на МВР гр. Добрич и неоснователност на касационната жалба на Р. Д. Р., съответно за неправилност на съдебното решение в осъдителните му части. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на ОД на МВР гр. Добрич е частично основателна, а касационната жалба на Р. Д. Р. е неоснователна по следните съображения : С обжалваното решение Административен съд Добрич е уважил частично обективно съединените искове на Р. Д. Р. срещу ОД на МВР гр. Добрич за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 258, 79 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за транспорт, за периода от 01.05-2023 г . 02.06.2023 г. и сумата 780 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил тези искове над присъдените суми до пълния им предявен размер, както и иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400 лв., представляващи дневни пари за 20 присъствени дни, за периода 01.05.2023 г . 02.06.2023 г. Имуществените и неимуществените вреди се претендират от ищеца като настъпили в резултат на отменена Заповед 357з-747/ 17.03.2023 г. на директора на ОД на МВР Добрич, с която е възложено на Р. да изпълнява функционални задължения на младши експерт, той и водач на оперативен автомобил в група Криминална полиция към РУ Тервел за периода 01.04.2023 31.12.2023 г. За да стигне до този правен резултат, АС-Добрич, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявените обективно съединени искове за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за транспорт и неимуществени вреди претърпени неудобства, болки и страдания са доказани по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен административен акт на директора на ОД на МВР гр. Добрич, който е отменен по административен ред с влязъл в сила акт Заповед с рег. 8121з-885 от 02.06.2023 г. на главния секретар на МВР, за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени и неимуществени вреди - направени разходи за транспорт, изчислени с приетата по делото съдебна автотехническа експертиза , както и настъпили неимуществени вреди - претърпени емоционални страдания от всекидневното пътуване от гр. Добрич до гр. Тервел, довело до ограничаване на контактите му със семейството и приятелите му. Налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. Предявения иск за присъждане на имуществени вреди, представляващи неизплатени дневни пари за 20 присъствени дни съдът е счел за неоснователен поради обстоятелството, че отменената като незаконосъобразна заповед не съставлява такава за командироване на лицето, а дори и да беше такава, командировъчни се дължат само въз основа на влязла в сила като законосъобразна заповед за командироване. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел, че претърпените от Р. имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи, сторени поради необходимостта всеки работен ден да пътува от гр. Добрич до гр. Тервел и обратно, са доказани само за част от претендираната сума, а именно: 258, 79 лв., доколкото само за част от дните в исковия период същият действително е изпълнявал служебните си задължения на територията на РУ Тервел съгласно отменената заповед, поради което е присъдил тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. От изслушаните по делото свидетели, установяващи негативните преживявания на ищеца от незаконосъобразната заповед за претендирания период и въз основа на чл. 52 от ЗЗД, АС - Добрич е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 780 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. I.По касационната жалба на ОД на МВР срещу осъдителните диспозитиви на съдебното решение: Съдебното решение в тези му обжалвани части е валидно и допустимо, но частично неправилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АС - Добрич за доказаност по делото наличието на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменена като незаконосъобразна заповед, издадена от орган на ответника при упражняване на административна дейност, от незаконосъобразния акт реално са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи, сторени поради необходимостта ищецът всеки работен ден да пътува от гр. Добрич до гр. Тервел и обратно , както и неимуществени вреди неудобства, дискомфорт и други негативни изживявания, като вредите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка именно с незаконосъобразната заповед. Правилно съдът е осъдил ОД на МВР гр. Добрич да заплати на Р. имуществени вреди в размер на 258,79 лева, съставляващи доказаните разходи за транспорт, сторени от ищеца за дните от исковия период, в които действително е изпълнявал служебните си задължения в РУ-Тервел. Неоснователни са развитите от касатора ОД на МВР гр. Добрич твърдения за недоказаност на тези вреди. Видно от събраните писмени и гласни доказателства безспорно ищецът е пътувал от гр. Добрич до гр. Тервел и обратно 20 присъствени дни , за които не му е осигурен адекватен служебен транспорт, чрез който да може да стига до новото работно място в другото населено място, а едновременно с това наличния обществен междуградски транспорт се явява неудобен, тъй като ползването му би довело до неспазване на установеното за ищеца работно време. Напълно логично е, след като е бил поставен в такава ситуация, Р. да ползва личния си автомобил за пътуване, а не да търси алтернатива, изразяваща се в споделено пътуване с други негови колеги или да наема чужд автомобил с по-малък разход. Отделно от посоченото, предвид липсата на фактически и правни основания за издаването на заповедта на директора на ОД на МВР Добрич за ищеца липсва възможността да се възползва от правото си на компенсация по чл. 236 от ЗМВР, която има за цел обезщетяването на сторени имуществени разходи във връзка с преместването на служителя в другото населено място. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че в административния акт на по-горестоящия орган, с който е отменена заповедта, от която се претендират вредите, е налице признание, че ищецът е претърпял вреди от пътуването си до РУ-Тервел, изразяващи се в пътуване до тази дестинация с личния му автомобил, каквото пътуване по-горестоящия орган е приел за нормално и допустимо в случая. ВАС, трето отделение не споделя обаче преценката на АС-Добрич за справедлив размер на присъденото обезщетение. Основателни в тази връзка са оплакванията на касатора ОД на МВР гр. Добрич за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. При преценка на интензитета на вредите и най-вече на срока, в който същите са търпени - около месец, настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от отменената като незаконосъобразна заповед, би отговаряла най-пълно на изискванията на понятието "справедлив размер на обезщетението" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид гореизложеното съдебното решение в частта му, с която ОД на МВ Р- гр. Добрич е осъдено да заплати на Р. Д. Р. от гр.Добрич обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна Заповед 357з-747/ 17.03.2023 г. на директора на ОД на МВР Добрич сумата от 780 лв, следва да бъде отменено за сумата над 300 лв с произтичащите от това правни последици. II.По касационната жалба на Р. Д. Р. от гр. Добрич срещу отхвърлителните диспозитиви на съдебното решение : Решението в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за транспорт за сумата над 258,79 лв. до пълния претендиран размер от 376,30 лв. не е обжалвано и е влязло в сила. Правилен е решаващият извод на съда, че искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи неизплатени дневни пари за 20 присъствени дни е неоснователен, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на ОД на МВР гр. Добрич на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са развитите от касатора Р. твърдения за доказаност на тези вреди. От съдържанието на отменената заповед, дори и да се приеме, че ищецът е бил командирован, то след като същата е приета за незаконосъобразна липсва основание да му се дължат пари за лични разходи. Следва да бъде посочено и че заповедта за възлагане на Р. изпълняването на функционални задължения на младши експерт, той и водач на оперативен автомобил в група Криминална полиция към РУ Тервел за периода 01.04.2023 31.12.2023 г. не е мотивирана със служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и същата не подлежи на предварително изпълнение по реда на чл. 165, ал. 6 от ЗМВР. С изложените по-горе мотиви , водещи до намаляване на присъденото от административния съд обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав на ВАС обосновава извода си за неоснователност на претенцията на този касационен жалбоподател за увеличаване размера на това обезщетение. При този изход на спора и , предвид непредставяне на доказателства за извършването на съдебни разноски в касационната инстанция, и на двамата касатори не се дължи присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение