Решение № 7204 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 647/2014 г.

Решение № 7204 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 647/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Николета Иванова Трайкова-Джамбазова, представлявана от адв. Добрев, против решение № 2375/31.10.13 г. по адм. д. № 1904/13 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Началникът на РДНСК Южен централен район, ответник по касационната жалба, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил оспорването на касатора Трайкова-Джамбазова срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-206/17.09.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Южен централен район е наредил да се премахне незаконен строеж "основен ремонт на северозападната част от покрив на жилищна сграда на ул. "Константин Фотинов" № 1А". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е незаконен като извършен при отменени с влязло в сила решение по адм. д. № 1967/11 г. по описа на същия съд инвестиционен проект и разрешение за строеж.. В мотивите на решението е обсъдил данните в административната преписка и събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните. Обсъдил е и твърдяното от оспорващата нарушение на административнопроизводствените правила като е приел, че издаването на заповедта след изтичане период от две години след издаване на констативния акт по чл. 225, ал 3 ЗУТ /ред. ДВ бр. 61/07 г/ не сочи на съществено процедурно нарушение. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Действително констативният акт, поставил началото на административната преписка, е съставен на 16.09.10 г. и констатациите в него са за строеж, извършен в отклонение от строителните книжа. Тези констатации са безспорно потвърдени от съдебно-техническата експертиза, назначена по делото и изготвена след оглед на място. След съставяне на констативния акт е била издадена заповед по чл. 224, ал. 1 ЗУТ за спиране на строежа като извършен преди издаденото за него разрешение за строеж да е влязло в сила. Оспорването на адресата Трайкова-Джамбазова срещу тази заповед е отхвърлено с решение по адм. д. № 2035/10 г. на Административен съд-Пловдив. С окончателно решение /чл. 215, ал. 7 ЗУТ/ по адм. д. № 1967/11 г. на същия съд, постановено при участие на касатора, одобреният инвестиционен проект и разрешение за строеж за ремонта на покрива са отменени. Процесната заповед, с дата 17.09.12 г. е издадена след влизане в сила на заповедта по чл. 224, ал. 1 ЗУТ и отмяната на строителните книжа в производствата по оспорване на които касатора е участвала. В тези производства първоначалната констатация за отклонение на строежа от строителните книжа не е оборена. Ето защо, като се е позовал в мотивите на процесната заповед на новонастъпилото обстоятелство за отмяна на строителните книжа административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, нито на материалния закон. Устройственият закон не съдържа специални срокове за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи, в тези производства органът действа служебно, а предвидените в АПК срокове, отнесени към специалното производство по чл. 225 ЗУТ, следва да се считат инструктивни. С оглед изложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията за присъждане на разноски като неоснователна не подлежи на уважаване. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение