Решение № 463 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2011 г.

Решение № 463 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Събев Тодоров и Петранка Енева Тодорова от гр. Велики Преслав против решение № 46 от 10.05.2011 г., постановено по адм. дело № 35/2011 г. на Административен съд - Шумен. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се иска отмяната му ведно със законните последици. Ответната страна - Началника на РДНСК - Североизточен район, чрез юрк. Манолова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Красимир Събев Тодоров и Петранка Енева Тодорова срещу Заповед № ДК-02-СИР-10/11.01.2011 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна постройка с дървен навес", находящ се в ПИ 334 в землището на с. Ловец, Община Върбица. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Правилно е прието, че процесната постройка, с описаните в констативния акт и заключението на техническата експертиза параметри, попада в понятието за строеж по § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. След като обектът е строеж и същия е бил извършен в отсъствие на изискуемите строителни книжа и несъответствие с предвижданията на ПУП - в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 137, ал. 3 и чл. 12, ал. 2 ЗУТ, законосъобразно, както административният орган, така и съдът са приели, че той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Неоснователен е доводът на касационният жалбоподател, че процесната постройка е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ - това негово становище напълно е оборено от направената по делото СТЕ, от която се установява, че обектът не може да бъде преместен в цялост. Неоснователен е и доводът, че процесната постройка не попада в чашката на язовир "Тича", тъй като съгласно заключението на вещото лице същата се определя от най-високото водно ниво на заливаемата зона на язовира, която е 188.53 м, а постройката е изградена под това ниво. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,