Решение № 7280 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1349/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. К. А. от [населено място], общ. Септември, чрез представител по пълномощие адв. Ч. Чавдаров от Адвокатска колегия - Пазарджик, против Решение 4582/02.12.2024 год. по адм. дело 1104/2024 год. по описа на Административен съд - Пазарджик. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявено е наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно на чл. 172а, ал. 2 от АПК, доколкото съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. По мнение на оспорващия, в хода на делото не е установено, че жалбоподателят при допускане на изпит реално да е представил неистински документ или документ с невярно съдържание, доколкото на ответния административен орган е било известно обстоятелството, че от жалбоподателя при подаване на заявление за започване на обучение и допускане до теоретичен изпит е била представена и в електронната система на Областен отдел Автомобилна администрация е било налично свидетелство за основно образование Серия 0-17, 053589 с рег. 1074-22/15.06.2017 год., издадено от ОУ Христо Ботев , [населено място], общ. Септември. С оглед на това, въпреки наличието на документ за притежавано основно образование и представената със заявлението декларация, административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди издаване на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това твърдение е заявено, че при данни за притежавана диплома за основно образование, представена още с първото заявление за обучение и явяване на изпит, администрацията на ответника е следвало да я съобрази и цени като годно, допустимо и достатъчно доказателство за изискуема образователна степен, без да се ангажира да изследва останалите документи за наличие на по-висок образователен ценз диплома за средно образование, какъвто не е необходим (ирелевантен) за случая. Заявено е, че изискванията за по-висок образователен ценз (завършен 10 клас) е прието с изменението на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, в сила от 26.09.2017 год., но от това изискване има изключение, в случаите в които лицата са придобили основно образование или завършили 10 клас по отменение Закон за народната просвета до влизането в сила на този закон тези лица получават свидетелство за управление на МПС по стария ред. По мнение на оспорващия, жалбоподателят попада именно в тази категория за придобиване на свидетелство за управление на МПС, доколкото е придобил основно образование (има завършен 8 клас) по отменения Закон за народната просвета, за което е представил и съответното свидетелство за основно образование. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулиран извод, че в случая не са налице основания за анулиране на резултатите от успешно положения изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. С оглед на това е заявено искане за постановяване на съдебен акт в посочения смисъл. В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Керчев представя писмен отговор по касационната жалба, в който заявява, че оспореното съдебно решение е законосъобразно и правилно и като такова следва да се остави в сила. Развити са подробни и обстоятелствени доводи, относно законосъобразността на оспорения пред първата инстанция административен акт, като е направено позоваване на относимата към спора разпоредба на чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба 38/16.04.2004 год.). Заявени са аргументи, че разпоредбата е императивна и при наличието на предвидените материалноправни предпоставка, административният орган, в случая Изпълнителна агенция Автомобилна администрация няма право на избор или свободна преценка дали да анулира изпита или не. В случая е установено по категоричен начин, че представената диплома за средно образование, която е представил касатора и се е позовал на нея в писмена декларация е неистински официален документ, което съставлява материалноправното основание за постановяване на процесната заповед. При така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответника не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на А. К. А. против Заповед РД-01-441/04.09.2024 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , с която на основание чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год. са анулирани резултатите на А. К. А. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В , съгласно протоколи 229/29.03.2023 год. и 301/27.04.2023 год. на Областен отдел Автомобилна администрация Кюстендил. Със съдебният акт, в тежест на жалбоподателя са присъдени и разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна следното: А. К. А. е подал заявление за явяване на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В . Към заявлението е приложил и нарочна Декларация Приложение 2а към, чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба 38/16.04.2004 год., в която е декларирал, че е завършил най-малко основно образование и притежава свидетелство/диплома за завършена степен на образование (или удостоверение за завършен гимназиален клас), рег. 1983, изд. на 05.07.1999 год. от НСОУ-София. С писмо рег. 100600-14445 от 31.07.2024 год., ВПД Директор на ОД на МВР Пазарджик е уведомил Изпълнителния директор на ИА Автомобилна администрация , че лицето А. К. А. е ползвал неистински официален документ - диплома за завършено средно образование с цел придобиване на СУМПС. Посочено е, че А. е подал всички необходими документи, като правоспособността е придобита с протокол 301/27.04.2023 год. на ОО АА Кюстендил. Посочено е също, че с Протокол по НОХД 1733/2023 год. на РС Пазарджик, срещу същия е наложено наказание пробация на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК. С оглед на това и предвид обстоятелството, че лицето е използвало неистински документ, настоящата информация е предоставена по компетентност с цел преценка за анулиране на резултатите от проведения изпит за категория В . В уверение на горното, към писмото е приложен Протокол по НОХД 1733/2023 год. на РС Пазарджик, от който се установява, че със съдебно Споразумение от 13.12.2023 го., постановено по НОХД 1733/2023 г. на Районен съд-Пазарджик, обвиняемият А. К. А. се признава за виновен в това, чe на 04.05.2023 год. в град Пазарджик, пред Н. Тодорова - системен оператор в Сектор Пътна полиция при ОДMBР - Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - Диплома за средно образование серия А-99 029289, рег. 1983/05.07.1999 год., на който е придаден вид, че е издаден от Национално средно общообразователно училище София - гр. София на името на А. К. А., като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК се съгласява да му бъде наложено наказание пробация при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК. Споразумението, като окончателно и неподлежащо на обжалване и протестиране е влязло в законна сила на 13.12.2023 год. Във връзка с така получената информация и след извършена служебна справка в информационната система на ИА Автомобилна администрация е установено, че А. К. А. е положил успешно теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В , съгласно протоколи с номера 229/29.03.2023 год. и 301/27.04.2023 год. на Областен отдел Автомобилна администрация - Кюстендил към Главна дирекция Автомобилна администрация - Пловдив. Предвид така установените фактически обстоятелства, с писмо рег. 16-00-00-4037/1/16.08.2024 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИИ АА ), на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 3 от АПК, А. К. А. е уведомен за започване на производство по анулиране на резултатите на жалбоподателя от успешно положените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В . В писмото е указана възможността по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, лицето да се запознае с документите по административната преписка и да изрази становище по тях, както и да заяви искания или възражения по производството. Предвид предоставената му възможност, А. е подал възражение с вх. 16-00-00-4037/2/26.08.2024 год., в което е заявил, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че същият разполага със завършено основано образование, в уверение на което към възражението е приложил копие от Свидетелство за завършено основно образование от 2017 год. от ОУ Христо Ботев , [населено място], общ. Септември. Като е приел възражението за неоснователно, изпълнителния директор на ИИ АА е постановил Заповед РД-01-441/04.09.2024 год., с която са анулирани резултатите на А. К. А. от положения теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Заповедта е постановена на основание чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38 от 16.04.2004 год. В заповедта, като мотиви е описана установената по-горе фактическа обстановка, въз основа на която е формиран извод, че при явяването си на теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В , А. К. А. е използвал неистински документ, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на законоустановените изисквания за писмена форма и съдържание, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. При формиране на този правен извод, съдът се е позовал на текста на чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год., както и обстоятелството, че с нарочна декларация от 27.03.2023 год., жалбоподателят е заявил, че има завършено средно образование и притежава Свидетелство за завършено средно образование, рег. 1983 от 05.07.1999 год. от НСОУ София. Посочено е, че със Споразумение от 13.12.2023 год. на РС Пазарджик, обективирано в Протокол от същата дата по НОХД 1733/2023 год. на РС Пазарджик безспорно е установено, че Диплома за средно образование серия А-99 029289, рег. 1983/05.07.1999 год. е неистински официален документ, на който е придаден вид, че е издаден от Национално средно общообразователно училище София гр. София. При тези фактически установявания, съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че същият е имал завършено основно образование, доказателства за което са представени с възраженията против откритото производство за издаване на заповед за анулиране. По мнение на съда, липсата на завършено основно образование е напълно различно правно основание за анулиране на резултатите за придобиване на СУМПС, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 от Наредба 38/16.04.2004 год. По мнение на съда, доколкото с влязъл в сила съдебен акт е установено, че Дипломата за завършено средно образование е неистински официален документ и именно този документ е представен от жалбоподателя за допускането му до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то в случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год. за анулиране на резултата от теоретичния и практическия изпит. При така развитите мотиви, съдът е приел оспорването за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбата и в тежест на жалбоподателя е присъдил разноски. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при постановяването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в". В изпълнение на предоставеното с цитираната разпоредба правомощие е издадена Наредба 38/16.04.2004 год. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити. С чл. 1, т. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год. се определят условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите по чл. 150а, ал. 2 и 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от нормативния акт, с изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС от определена категория се оценяват знанията, уменията и поведението за безопасно управление на кандидата и съответствието им с изискванията към водачите на МПС от съответната категория, определени в наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Следователно, с тази наредба се регламентират условията и реда за провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и осъществяването на ефективен контрол по такъв начин, че да не се допусне кандидати, които не отговорят на изискванията на законодателя с оглед на теоретичната им подготовка и практически умения, да придобият правоспособност за управление на МПС. В чл. 7, ал. 3 от Наредба 38/16.04.2004 год. е въведено като задължително условие за придобиване от кандидата на правоспособност за управление на МПС от категория В, полагането на теоретичен и практически изпит, а съгласно чл. 10, ал. 1 от същата, когато за придобиване на правоспособност за управление на МПС изпитът е теоретичен и практически, теоретичният изпит предхожда практическия изпит. Наредба 38/16.04.2004 год. предвижда основания за анулиране на резултатите от теоретичния и/или практическия изпит. Същите са изчерпателно изброени в чл. 56 от Наредба 38/16.04.2004 год., точки 1 - 6 включително. Наличието на една или няколко от предпоставките задължава административния орган да издаде акт, с който да анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. В случая соченото от органа правно основание е по чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год., съгласно която, резултатът от практическия изпит се анулира, когато за допускане до изпит на кандидата е представен неистински документ или документ с невярно съдържание или такъв документ е представен при записването или по време на обучението му по реда на Наредба 37. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че административния орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. налице ли е визираната в разпоредбата предпоставка, той е длъжен да постанови акт за анулиране на резултатите от проведените изпити. Твърдяните от органа факти отговарят на съдържанието на посочените разпоредби. Фактическите основания са изложени достатъчно подробно в мотивите на акта. Органът е посочил съдебният акт Споразумение от 13.12.2023 год. на РС Пазарджик, обективирано в Протокол от същата дата по НОХД 1733/2023 год. на РС Пазарджик, който по недвусмислен начин установява, че заявения от А. в подадената лично от него Декларация Приложение 2а към, чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба 38/16.04.2004 год., Диплом за завършено средно образование е неистински официален документ. В този смисъл, несъстоятелни са обективираните в касационната жалба доводи, че А. е разполагал и с Диплом за завършено основно образование, копие от който е приложен към възражението против образуваното административно производство по издаване на заповед за анулиране на изпитите. Както правилно е посочил и административния съд, в производството по допускане на изпит, кандидата А. се е позовал и е представил именно неистинската диплома, което обосновава наличието на хипотезата на чл. 56, ал. 1, т. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год. Обстоятелството, че същият е разполагал и с диплом за завършено основно образование е изцяло ирелевантен, доколкото този диплом не е бил елемент от производството по допускане на жалбоподателя до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, а е представен едва в производството по издаване на заповедта за анулиране на изпитите. Ирелевантно е и обстоятелството, дали А. е представил диплома си за основно образования при предходно подадени документи за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Относимо в случая е обстоятелството, че в настоящото производство, кандидата се е позовал и е представил официален документ с невярно съдържание. Така установените фактически обстоятелства са достатъчни, за да обосноват законосъобразността на административния акт и съответствието му с материалноправните разпоредби. Без опора в доказателствения материал е твърдението в касационната жалба относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно на чл. 172а, ал. 2 от АПК, доколкото съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Видно от мотивите на решението, съдът вярно и точно е установил релевантните за спора факти и като ги е обсъдил в тяхната пълнота, е формирал правния си извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Предвид изложеното, първоинстанционния административен съд е направил правилен извод за материалната законосъобразност на оспорената пред него заповед. С издаването й е постигната и целта на закона, а именно обезпечаване на изискването до изпит за придобиване правоспособност като водач, съответно като водачи на МПС да бъдат допускани единствено лица, които отговарят на нормативните изисквания за упражняване на дейността и които не се ползват от неистински официални документ с цел придобиване на права. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а постановеното от първоинстанционния административен съд решение, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от ответника искане и на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на административния орган следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,