Решение № 7606 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2015 г.

Решение № 7606 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 225 от АПК, във връзка с чл. 208 - чл. 224 от АПК. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на "Никми" АД, представлявано от изпълнителните директори М. Б. и Н. Д., представлявани от процесуалния им представител юрисконсулт М. Д. - Панова. Касационната жалба е подадена срещу решение № 5725 от 23 септември 2015 г., по адм. дело № 4172 от 2015 г., по описа на Административен съд С. - град, постановено след касационна проверка по реда на чл. 235 от АПК, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против заповед № РД-09-50-877 от 16 декември 2013 г. на главния архитект на Столична община. Със същото решение дружеството касатор е осъдено да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 600, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Релевират се доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакуваното съдебно решение - по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Претендират се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Частната жалба е подадена против определение № 4336 от 06 август 2015 г., постановено по адм. дело № 4172 от 2015 г., по описа на Административен съд С. - град, в частта му подлежаща на съдебно оспорване, с което е оставено без разглеждане искането на "Никми" АД за обявяване нищожността на решение на Столичен общински съвет № 697 от 19 ноември 2009 г. и е прекратено производството по делото в тази му част. Излагат доводи за неговата недопустимост като се прави искане за обезсилване, а при условията на евентуално - за неговата отмяна. Ответникът - Главният архитект на Столична община не изразява становища по допустимостта и основателността на касационната и на частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура застъпва становище за недопустимост на касационната жалба, респективно за неоснователност на същата. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което я счита за процесуално допустима. Относно допустимостта на касационното производство съдът съобрази мотивите дадени в определение № 6538 от 02 юни 2016 г. по адм. дело № 4590/2016 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по аналогичен случай. По съществото на спора, настоящия съдебен състав прие за установено следното от фактическа и правна страна: Решението, предмет на настоящия инстанционен контрол, е постановено от Административен съд С. - град при повторно разглеждане на делото след отмяната на първоначалното решение № 5319 от 04 август 2014 г., постановено по адм. дело № 360/2014 г. С решение № 4712 от 27 април 2015 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение, касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като са дадени задължителни указания по приложение на материалния закон. Обжалваното решение № 5725 от 23 септември 2015 г., постановено по адм. дело № 4172 от 2015 г., по описа на Административен съд С. - град е постановено по жалба на "НИКМИ" АД срещу заповед № РД-09-50-877 от 16 декември 2013 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано одобряването на проект за подробен устройствен план за регулация с промяна профила на улицата между о. т. 505в и о. т. 505б; създаване от съществуващ УПИ I - 57, 58, 59 и 60, общ от кв. 7 по плана на гр. С., м. "бул. България", район "Триадица" - СО на нови УПИ I - 1185 "за обществено обслужване, жилищно строителство, ТП, подземни и надземни гаражи" и III - 58 "за обществено обслужване, жилищно строителство, ТП, подземни и надземни гаражи"; изменение на плана за застрояване и работен устройствен план със сключено застрояване между УПИ. Първоинстанционният съд е обсъдил всяко едно от дадените указания от Върховния административен съд, а именно да се извърши проверка за изпълнение на задължителните по отношение на органа указания на съда, посочени в решение № 2696 от 22 април 2013 г., по адм. дело № 184/2013 г. на Административен съд С. - град, дали органът е изследвал каква част от имота на "НИКМИ" АД може да бъде застроен при променените условия с ОУП на СО от 2009 г., дали органът е дал указание до дружеството да уточни в какво се състои бъдещата промяна и в какъв смисъл следва да промени заявлението си, като издаде ново мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, в което съобразно променените условия, да разреши преработка на внесения проект за изменение на ПУП, като посочи допустимото застрояване в имота на дружеството или върху части от него, с конкретните параметри, съгласно ЗУТ при възможности за застрояване на части от имота, попадащи в УЗ "Смф" и "Жг" по ОУП на СО от 2009 г., съгласно заключенията на СТЕ по адм. дело № 184/2013 г. на Административен съд С. - град, както и че органът е бил длъжен да изследва и разгледа различни възможности за обособяване от тези части на отделни, самостоятелни УПИ - та, със собствен режим на застрояване, като уведоми дружеството. Приел е, че по отношение на тези указания, съдът е установил само, че административният орган е дал указания на дружеството да промени искането си, което е сторено с писмо с изх. № ГР -70-00-1135 от 23 юли 2013 г., но не са посочени какви са недостатъците на проекта и предвижданията му с ОУП, но от изслушаните по делото експертизи се установява, че са налице несъобразявания с предвижданията, заложени в ОУП досежно процесните имоти, както и противоречие с чл. 21, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ по отношение на свързаното застрояване в УПИ II - 57 и УПИ III - 58. Въз основа на приетия доказателствен материал, първоинстанционният съд е посочил, че неизпълнението на указанията, в останалата им част се дължи на липсата на волята на дружеството - жалбоподател. По отношение на другата част от указанията на Върховния административен съд - произнасяне по направеното за първи път пред касационната инстанция оплакване за нищожност на акта по приемане на изменението на ОУП на СО от 2009 г., приет с решение № 697 от 19 ноември 2009 г. на Общински съвет - С., одобрен с решение на МС № 960 от 16 декември 2009 г., по отношение на УПИ I - 57, 58, 59, 60, кв. 7е, по плана на гр. С., м. бул. "България", р-н Триадица, във връзка със задължителния характер на т. 2 от Решение № 14 от 04 ноември 2014 г. на КС на РБ. При новото разглеждане на делото съдът формално е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд. С определение от 11 май 2015 г., по адм. дело № 4172/2015 г., по описа на Административен съд С. - град е насрочил дата за провеждане на открито съдебно заседание и е призовал вещото лице Б. Г. В., което е отговорило устно на поставени допълнителни въпроси към изготвената от него съдебно-техническа експертиза, която е била назначена и използвана вече за целите на друго административното дело, образувано под № 360/2014 г., по описа на Административен съд С. - град. Съдът не е обсъдил останалите доказателства и не е изяснил относимите по спора факти и обстоятелства в тяхната цялост, които следва да се преценяват към предмета на спора и са от съществено значение за изхода на делото. Неизясняване на спорния предмет, към който са насочени и задължителните указания на касационната инстанция, са довели до друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което винаги има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК, решение. От мотивната част на съдебния акт не личи преценката на съдебния състав кои са установените факти, какво е приложението на закона към тях, както и неизпълнение в цялост на дадените указания за решаване на спора. Тази част на решението се изчерпва с изброяване чрез разпределението им в подточки на указанията и посочване кои не са изпълнени, без да са обсъдени конкретните оплаквания, изложени в жалбата и посочените в нея доказателствени искания. Липсата на мотиви в изложения по-горе смисъл, освен че съставлява съществено процесуално нарушение, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на решаващия извод за законосъобразност на обжалваната заповед. След като не са изяснени напълно спорните моменти, указани от касационната инстанция, се налага повторна отмяна на първоинстанционното решение. Настоящият съдебен състав намира, че след повторната отмяна на решението на първоинстанционния съд следва да реши делото по същество. Тъй като обаче спорът по отношение на обжалваната заповед не е изяснен от фактическа страна, не са събрани релевантните доказателства за формиране на правилен извод, следва след отмяна на оспореното решение, делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание, съгласно разпоредбата на чл. 227, ла. 2 от АПК. За решаването на спора по същество е необходимо събирането на нови доказателства, които са били предявени с жалбата пред административния съд - лист 20 от първоинстанционното дело, а именно: 1. да се задължи Столичен общински съвет да представи в 14 дневен срок от съобщаването да представи цялата административна преписка по приемане на решение № 697 от 19 ноември 2009 г. на Общински съвет - С.; 2. да се задължи Министерски съвет на Р. Б. да представи в 14 дневен срок от съобщаването пълната административна преписка по приемане на решение № 960 от 16 декември 2009 г. на МС на РБ; 3. да се назначи съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след запознаване с делото и изисканите писмени доказателства от Столичен общински съвет и Министерски съвет на Р. Б. да извършат справка на място в Столичен общински съвет, след което да отговори на въпроси относими към предмета на доказване. Без събирането на тези доказателства, делото ще остане неизяснено от фактическа страна, което прави невъзможно постановяване на решение по съществото на спора. По отношение на частната жалба подадена от "Никми" АД срещу определение № 4336 от 06 август 2015 г., постановено по адм. дело № 4172 от 2015 г., по описа на Административен съд С. - град. Н. касационна инстанция счита, че е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес срещу съдебен акт, в частта му подлежаща на съдебно обжалване. Разгледана по същество е основателна. С отменителното си решение, Върховният административен съд изрично е посочил, че при новото разглеждане първоинстанционният съд дължи произнасяне в мотивите си и по направеното искане за незаконосъобразност на заповедта, на основание нищожност на акта по приемане на изменението на ОУП на СО от 2009 г., приет с решение № 697 от 19 ноември 2009 г. на Общински съвет - С., одобрен с решение на МС № 960 от 16 декември 2009 г., по отношение на УПИ I - 57, 58, 59, 60, кв. 7е, по плана на гр. С., м. бул. "България", р-н Триадица, във връзка със задължителния характер на т. 2 от Решение № 14 от 04 ноември 2014 г. на КС на РБ. В изпълнение на тези указания, инстанцията по същество е посочила в решението, че вече се е произнесла с определение № 4336 от 06 август 2015 г., по същото дело като е разделила производството по искането на "Никми" АД за обявяване нищожността на решение на МС № 960 от 16 декември 2009 г. от производството по оспорване на заповед № РД-09-50-877 от 16 ноември 2013 г. на главния архитект на Столична община и е изпратил по подсъдност делото в тази му част на Върховния административен съд като е оставил без разглеждане искането за обявяване нищожността на решение № 697 от 19 ноември 2009 г. на Общински съвет - С. и е прекратил делото и в тази му част. Определението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Предмет на съдебния спор е искането на търговското дружество за отмяна на заповед № РД-09-50-877 от 16 ноември 2013 г. на главния архитект на Столична община, а Върховният административен съд е посочил като част от задължителните указания при решаване на спора при повторното му разглеждане от административния съд, че последният следва да се произнесе в мотивите си и по направеното за първи път пред касационната инстанция оплакване за незаконосъобразност на цитираната по-горе заповед, на основание нищожност на акта по приемане на изменението на ОУП на СО от 2009 г., приет с решение № 697 от 19 ноември 2009 г. на Общински съвет - С., одобрен с решение на МС № 960 от 16 декември 2009 г., по отношение на УПИ I - 57, 58, 59, 60, кв. 7е, по плана на гр. С., м. бул. "България", р-н Триадица, във връзка със задължителния характер на т. 2 от Решение № 14 от 04 ноември 2014 г. на КС на РБ. При постановяването на определението, съдът превратно е тълкувал дадените му указания от Върховния административен съд и е излязъл извън очертания предмет на спора. Произнесъл се по искане, което акционерното дружество не е предявило пред него, нито е включено в мотивите на отменителното касационно решение. Като е постановил процесното определение, съдът е оставил без разглеждане искане, което не е било част от оплакванията на "Никми" АД и по него не е следвало да се формира диспозитив. Това налага обжалваното определение да бъде обезсилено. С оглед изложените съображения, решението следва да бъде отменено и в осъдителната му част досежно присъдените разноски от първостепенния съд. По разноските, направени както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата касационна инстанция, съдът ще се произнесе с окончателния съдебен акт. На основание чл. 227 от АПК и чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав,