Решение № 15734 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2012 г.

Решение № 15734 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Ванев от гр. Ивайловград против решение № 71 от 2.04.2012 г. по адм. дело № 47/2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-14/13.01.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: Вилна сграда, намираща се в чашката на яз. Ивайловград, местн. Голямата нива, земл. на с. Камилски дол, отдел 399з-ДГФ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответната страна началника на РДНСК - ЮЦР не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен, нетърпим и незаконен. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено и не се спори, че процесният строеж е извършен без изискуемите се строителни книжа и в територия ДГФ, за която няма действащ ПУП. Това е достатъчно да се приеме, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, защото не е търпим при условията на § 16 от ПР на ЗУТ и е неузаконим по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2003 г. При липсата на действащ ПУП за територията, в която е изграден строежа, която е и ДГФ без да е променено предназначението й, не може да се провери допустимостта на строежа, което е условие както за търпимостта, така и за узаконяемостта му. Неоснователен е и касационният довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради ненадлежно връчване на акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Правилно е приетото от съда, че дори и да е допуснато нарушение чрез нередовното връчване на акт, то не е съществено. Така е защото не е повлияло и не е могло да повлияе върху съдържанието на заповедта за премахване, а и защитата на оспорващия е реализирана чрез жалбата до съда и проведените съдебни производства, в които той не представя доказателства за законност и търпимост на строежа. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,