Решение № 16775 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2011 г.

Решение № 16775 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кооперация "Напредък", с. Саранско, обл. Ямбол, срещу решение № 395 от 28.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2242 по описа за 2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 1000747 от 18.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-317/11.10.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на РА в частта, потвърдена от директор Дирекция "ОУИ" - Бургас, както и присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас е бил РА № 1000747 от 18.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-317/11.10.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 14 655 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер 1 875.27 лв. за данъчните периоди от 01.09.2008 г. до 30.09.2008 г., от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. и от 01.10.2009 г. до 31.10.2009 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С обжалваното решение на Административен съд - Бургас е отхвърлил изцяло жалбата на Кооперация "Напредък" срещу така издадения РА. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В касационната жалба няма конкретни доводи, които биха били относими към правилността на съдебното решение, като принципно се оспорва преценката на събраните доказателства в съдебното производство. Възраженията са неоснователни. Съдът е обсъдил всички налични доказателства подробно и е приел, че те не са достатъчни да обосноват друг извод, различен от вече направения от органите по приходите. Извършените процесуални действия по установяване на обективната истина от страна на ревизиращия екип са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. Съдът е установил, че с РА за данъчните периоди м. 09 и м. 11.2008 г. и м. 10.2009 г. не е признато право на данъчен кредит по пет броя фактури: № 59/05.09.2008 г., № 63/29.09.2008 г., № 65/30.09.2008 г., № 66/30.09.2008 г., № 72/14.10.2008 г., издадени от "Люмиер 07" ЕООД, с предмет на доставката "амониева селитра" и "амониева селитра и транспорт" и по фактура № 1/20.10.2009 г., издадена от "Фиш мастерс" ЕООД с предмет на доставката "амониев нитрат". Съдът обстойно е обсъдил резултатите от извършената насрещна проверка на "Люмиер 07" ЕООД, дадените писмени обяснения от управителя на последното дружество, както и тези на гл. счетоводител на ЗПК "Напредък", обстоятелствата около твърдяния извършен превоз от ЕТ "Диан-Диан Стоев" и "Роведи агро" ООД и ангажираните в тази насока писмени доказателства, както и констатациите на извършената съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на така обсъдените факти, обстоятелства, писмени доказателства и експертно становище са направени обосновани изводи, че фактическата установеност по делото налага преценка за недостатъчност на представените доказателства, удостоверяващи релевантния в случая факт на реално осъществени доставки. Верни са изводите на съда, че в случая както прекият доставчик, така и жалбоподателят не са представили доказателства за мястото, на което са извършени описаните във фактурите доставки, приемо-предавателни протоколи между страните относно предаването и получаването на суровината - амониева селитра, както и документи, удостоверяващи извършен транспорт, а именно товарителници, с вписан в тях изпращач "Люмиер 07" ЕООД и документи, удостоверяващи товаро-разтоварни дейности, съответно завеждането на стоките по стоковите сметки на доставчика или друга, оформена между страните документация, удостоверяваща фактическото изпълнение на описаните във фактурите доставки. Съдът правилно е съобразил проявеното съществено противоречие в писмените обяснения на доставчика и на получателя по фактурите относно датите на извършване на доставките по тях, както и вписването в представените товарителници на лице, различно от "Люмиер 07" ЕООД като изпращач на суровината. Правилно при обсъждането на спорните доставки по фактури № 59 и 66/2008 г. в светлината на относимите писмени доказателства - товарителница и пътен лист, представени от ЕТ "Диан- Диан Стоев", съдът е счел, че претендираното право не възниква, тъй като доставките не са извършени в месеца на отразяване на фактурите в дневника за покупките, а в следващия месец, а фактурирането на доставката не може да предхожда фактическото прехвърляне на собствеността върху стоката, предвид нейния родов характер. Изложените допълнителни аргументи все в подкрепа на изложената теза се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Тази теза не се опровергава и от съдебно-счетоводната експертиза и това обстоятелство правилно е отчетено и мотивирано от съда. Правилно са потвърдени и констатациите в РА за неналичие на предпоставки за признаване на данъчен кредит по фактура № 1/20.10.2009 г., издадена от жалбоподателя на "Фиш Мастерс" ЕООД, гр. Бургас. Обосновано съдът е констатирал, че е установено по несъмнен начин, че посоченият пряк доставчик не разполага с кадрова, техническа и технологична обезпеченост на доставката. От страна на дружеството няма подадени уведомления по чл. 62 КТ, не са представени доказателства за складиране и съхранение на амониевия нитрат, както и за предаването му, дружеството не разполага с транспортни средства, с които да превози стоката, не са фактурирани и транспортни разходи. Всъщност, тези изводи на съда са оспорени бланкетно с касационната жалба, като настоящият състав намира, че поддържаните оплаквания са неаргументирани и не почиват на доказателствата по делото. И в тази част от спора съдът е изложил задълбочени мотиви относно съществуващите противоречия в товарителниците № 001420 и № 001421, в които за товар е посочено "амониева селитра", докато предмет на доставка по фактурата е "амониев нитрат". Наред с това правилни са и изложените мотиви от съда, че пътните листи (които при това не са представени в тяхната цялост) и приемо-предавателните протоколи от 6.10.2009 г. и 7.10.2009 г. между "Фиш Мастерс" ЕООД и ЗПК "Напредък". Въпросните доказателства са частни документи и като такива те нямат обвързваща съда доказателствена сила. Същите нямат и достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Принципно вярно е твърдението в касационната жалба, основано на първото изречение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ (визиращо легитимното очакване за ефективно възползване от право на собственост), че Кооперация "Напредък" не би могла да контролира поведението на доставчика си и в този смисъл да търпи неблагоприятни последици за себе си, изразяващи се в отказ да й бъде признато правото на данъчен кредит по доставките. При липса, обаче, на реални доставки по данъчните фактури, издадени от доставчика, каквато се установява в конкретния случай, получателят по фактурите е със съзнанието за обективната ситуация, поради което не следва да има "законово легитимно очакване" за ефективно възползване от правото на приспадане на начисления ДДС по тези фактури. В обобщение следва да се посочи, че са законосъобразни правните изводите на съда, че признаването на материалното право на приспадане на данъчен кредит винаги е обусловено от реално осъществена облагаема доставка. При неналичие на категорични доказателства за реалност на процесните доставки, дори да са налице останалите предпоставки по чл. 68 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не следва да се признава. Това е така, защото законът позволява признаване на това право не само ако са издадени съответните данъчни документи и данъкът е начислен, но и когато е установено, че доставката е реално осъществена по смисъла на чл. 6 ЗДДС. След като е стигнал до тези изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,