Решение № 36 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3386/2014 г.

Решение № 36 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3386/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Д. Р. С. от [населено място], чрез процесуални представител адв. В. С. -АК Д. обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение от 27.02.2014 г., постановено по гр. В. д. № 853/2013 г. на ОС-Кюстендил. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, предвид на незаконосъобразността на изводите на въззивния съд за липса на вложени лични средства, дадени от майката на ищцата и изцяло изплатения от същата заем към ДСК, в контекста на чл. 23, ал. 2 СК. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация К. М. С.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на въведените с касационната жалба основания за отмяна и доводи на страните, в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в качеството на въззивна инстанция в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 497 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 1399/2011 г. на РС- Дупница по отхвърления иск за признаване индивидуална собственост на апартамент в [населено място], придобит по време на брака на страните, в полза на Д. С. в резултат на трансформирани извънсемейни средства в придобиване на процесния недвижим имот по време на брака на страните. За да приеме, че не е налице индивидуална собственост на ищцата по отношение процесното жилище, закупено по време на брака на страните на името на двамата съпрузи, решаващият съд е приел, че след като двамата са участвали в сделката за придобиване на процесното жилище, то няма основание да се признае изключителен дял в резултат на трансформираното лично имущество. С т. 4 по ТР 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС мнозинството на двете колегии прие, че е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 на СК/ респ. по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 на СК от 1985 г. отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба, сключен на името на двамата съпрузи . В мотивите към така дадения отговор се приема, че могат да бъдат пренебрегнати разпоредбите на чл. 21 ЗЗД и чл. 24, ал. 1 ЗЗД и чл. 30 ЗС, тъй като СК/ очевидно се визира още първия СК от 1968 г. / е нов и специален закон. В мотивите на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС се приема, че искът по чл. 23 СК е положителен установителен иска за собственост, въпреки, че в съдебната практика по приложение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), който кодекс за първи път законодателно въвежда исковете за трансформация в резултат на вложени лични средства, никога не е имало спор относно характера на иска. Приема се, че същият е коректив на съпружеската имуществена общност, тъй като "бракът не може да е източник на неоснователно обогатяване ", поради което независимо на чие име е придобит един недвижим имот, законодателят с разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК дава възможност да се установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен- изследва се характера на вложените средства. Искът по чл. 23 СК е правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите. Ако придобивното основание на спорния недвижим имот е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи и волята им е била да го придобият съвместно, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването, без да се дава отговор на въпроса има ли възможност да се предяви иска за трансформация, ако волята на съпрузите към момента на закупуване на жилище да е била закупеното жилище да се придобие от двамата и затова и двамата са страни по сделката, но след развода, единият от тях, въпреки това да предяви иска си за трансформация ?. В мотивите към отговора по т. 4 на Тълкувателното решение се приема, че плащането в брой на цената към момента на придобиване / в ограничените хипотези на договор за покупко-продажба/ сочи че "съпрузите са разполагали с парични средства и трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата", но при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщане е поето солидарно, за задоволяване нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2 СК, респ. чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г.(отм.) между съпрузите възникват облигационни отношения и в този случай, изплащането на цената с лични средства на единия съпруг/ а още по -малко от страна на трето лице / не променя възникналото в режим на съпружеска общност вещно право. С оглед на изложеното по тълкувателното решение отговорът на материално - правния въпрос за предпоставките за признаване на основание чл. 23, ал. 2 СК/ респ. чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. отм./ личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице, когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи, в смисъла на изложената задължителна практика налага извод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. След като в решаващите мотиви на обжалваното решение, въззивният съд приема, че когато двамата съпрузи са купувачи при сключване на договора за покупка на процесното жилище по време на брака, собствеността се придобива на основание чл. 21 ЗЗД, а не на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), произходът на средствата е без значение, тъй като в тези хипотези не може да се дови иск по чл. 21, ал. 1 и/или ал. 2 СК от 1985 г.(отм.), предвид на цитираното тълкувателно решение, съдебният акт се явява незаконосъобразен от гл. т. на неточно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен. Тъй като съдът не се е занимал по същество с релевираното възражения за трансформация на лични средства, липсва анализ на събраните в тази насока доказателства в правомощията му на втора първа инстанция, то това налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което бъдат съобразени дадените с ТР 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения по приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1-3 ГПК, Върховният касационен съд -състав на второ отделение на гражданската колегия