Решение № 9788 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14492/2018 г.

Решение № 9788 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14492/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юриск. Д. Петрова като процесуален представител, против решение № 4956 от 23.07.2018 г., постановено по адм. дело № 11156/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна негова заповед № РД-09-50-148/27.02.2015 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Д. Давидова, чрез пълномощника си адв. Ножарова и И. Добриков изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Н. Куртева, Б. Борисов и "Имоти Престиж" ООД не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Пред административния съд е оспорена с искане за прогласяване за нищожна заповед № РД-09-50-148/27.02.15 г. на главния архитект на Столична община, с която служебно, на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ и чл. 32 АПК, е допуснато: 1. допълване на заповед № РД-09-50-988/12.12.14 г., като производствата по адм. преписки ГР-94-00-181/2014 г. и ГР-94-00-71/2013 г. се свързват в едно производство, и 2. изработване на ПУП-ИПРЗ с териториален обхват: м. "Младост 1", кв. 28, УПИ І- "за ожс и паркинг" по действащ ПУП, ПИ с идентификатор 68134.4082.530, 68134.4082.623, 68134.4082.6234, 68134.4082.6241, 68134.4082.6244, 68134.4082.6245, 68134.4082.6293, попадащи под отменения от ВАС УПИ VІІ-за озеленяване, район "Младост", както и УПИ ХVІ-529 "за ОДЗ" и ХVІІ-528, 623 "за ОДЗ", ПИ с идентификатори 68134.4082.529, 68134.4082.5962, 68134.4082.528. За да обяви нищожността на заповедта, съдът приема, че е издадена в рамките на изначално недопустимо административно производство, образувано недопустимо чрез служебно обединяване на две самостоятелни преписки. Сочи, че двете преписки не са свързани, тъй като видно от оспорената и допълваната заповеди, те не обхващат територията на цял квартал (кв. 28), а техен предмет са няколко ПИ/УПИ. Излага съображения, че не е налице хипотезата на чл. 32 АПК за обединяване на преписките, нито тази на чл. 62, ал. 1 АПК за допълване на административния акт. Според съда диспозитивът на заповедта е хибрид от взаимно изключващи се разпореждания, лишена е изцяло от законово основание по АПК и не изпълнява изискванията на чл. 22, ал. 4 ЗУТ. Излага съображения, че изразената от органа воля за служебно допускане изработването на проект за ПУП - ИПРЗ за УПИ ХVІ-529 "за ОДЗ" и ХVІІ-528, 623 "за ОДЗ" е неясна и противоречива, тъй като се произнася и по заявление на оспорващите от 2013 г., а не на актуалното от 2014 г. На следващо място приема, че заповедта не съдържа всички задължителни реквизити по ЗУТ (височина на сградите, срок за изработване на ПУП и др.) и се различава от мотивираните предложения по двете заявления на оспорващите. Решението е неправилно. Изводът на съда за нищожност на оспорената пред него заповед не се споделя от настоящия състав поради следните съображения: В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорно административният акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. На главния архитект на Столична община е предоставено от кмета на общината на основание § 1, т. 3 ПЗР ЗУТ правомощието да издава заповеди по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. В правната теория и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Актът е нищожен в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като освен липсата на компетентност, такъв порок би бил липсата на форма или на волеизявление, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава, когато e налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, актът е изцяло лишен от законово основание, има предходен акт със същото съдържание. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на много тежък порок, до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В настоящия случай не се установява нито един от посочените пороци, които да са толкова тежки, че да обосноват нищожност. Това е така, тъй като безспорно заповедта е издадена от компетентен орган. Спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за постановяването й. По делото е установено, че със заповедта от 12.12.2014 г. на главния архитект на Столична община служебно е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП - ПРЗ на територията на ж. к. "Младост 1", кв. 28, УПИ І "ОЖС и паркинг". Имотите, собственост на оспорващите в първоинстанционното производство, не попадат в обхвата на тази заповед. Те са предмет на оспорената заповед, с която видно от разпоредителната й част в териториалния обхват за изменение на ПУП - ПРЗ са включени УПИ ХVІ- 529 и УПИ ХVІІ - 623, 528, двата с отреждане "за ОДЗ". По отношение на тези имоти през 2013 г. оспорващите са направили искане за изменение на ПУП - ПРЗ, за което са представени две скици-предложения, второто от които е от 03.11.2014 г. Действащият ПУП - ПРЗ за имотите е одобрен с решение № 551/29.07.2009 г. на Столичен общински съвет. Те попадат в устройствена зона "Жк" по Общия устройствен план на Столична община. Неправилен е изводът на съда, че волята на органа относно реда, по който е процедирал в случая е напълно неясна и противоречива. Заповедта е издадена от главния архитект на Столична община служебно - на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ (редакция, ДВ, бр. 98/2014 г.). Не е издадена по искането на жалбоподателите, въпреки че в мотивите й са обсъждани подаденото от тях заявление от 2013 г., както и допълнително депозираното такова от 2014 г. за урегулиране на имотите им с предвидено жилищно застрояване. Органът обаче не се е произнесъл по тези искания, за да се извършва преценка дали допуснатото изработване на изменението на ПУП – ПРЗ по отношение на двата УПИ съответства на параметрите на направеното в заявленията предложение. Действително в случая органът незаконосъобразно е обединил административните преписки по две производства и е допълнил предходната заповед от 22.12.2014 г., като с оспорената заповед е разширил териториалния обхват с двете УПИ, собственост на оспорващите. Незаконосъобразно изработването на проект за изменение на ПУП- ПРЗ е допуснато при условията на чл. 32 АПК. Допълнената заповед е влязла в сила и спрямо имотите, включени в обхвата й, не е налице висящо административно производство по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. По същността си оспорената заповед представлява друго мотивирано предписание на същото правно основание с различен предмет. Мотивираното предписание е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Обединяването от органа на две отделни производства в едно с мотив за целесъобразно устройствено планиране на кв. 28, м. "Младост 1" с позоваване на чл. 22, ал. 4 ЗУТ, не обуславя извод за толкова опорочено провеждане на процедурата, което да води до нищожност на заповедта само на това основание, както неправилно приема съдът. Нарушението на административнопроизводствените правила с прилагането на чл. 32 АПК би било основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, но не съставлява основание за обявяването му за нищожен. Независимо от това нарушение, в случая органът е процедирал при условията на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като волеизявлението му е за служебно изработване на проект за изменение на действащия устройствен план по отношение на посочените УПИ. Доводите относно разминаването между фактическите констатации и посоченото в заповедта правно основание, както и за липсата на предпоставките по чл. 22, ал. 4 ЗУТ касаят законосъобразността на оспорената заповед, но не и нейната нищожност, в които рамки в този случай е ограничен съдебният контрол. С такива последици са и останалите доводи на оспорващите срещу административния акт. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното решението е неправилно, поради което следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Д. Давидова, Н. Куртева, Б. Борисов и "Имоти Престиж" ООД с искане за обявяване нищожността на заповед № РД-09-50-148/27.02.2015 г. на главния архитект на Столична община. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане на касатора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,