Решение № 10255 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 391/19.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Добрич, постановено по адм. дело № 275/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 изх. № 02-080-2600/2255 от 01.06.2025 г. (УП изх. № 02-080-2600/2255 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е извършено намаление на финансовото подпомагане със сумата от 30508.20 лева по интервенция Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП); преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН 08/110723/40762 за кампания 2023 г. в частта за поисканото финансово подпомагане по интервенция Еко – НИП от ЕТ „ЛОЛОВ – С. ЛОЛОВ“, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; определен е 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от датата на получаване на преписката след влизането в сила на съдебното решение; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Разяснява нормативната уредба предвиждаща как се доказват земеделските практики. Счита, че посочването на забранен за употреба продукт за растителна защита (ПРЗ) в нарочната декларация по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.) било достатъчно основание да се откаже плащане, тъй като това било облекчен ред за доказване използването или не на такъв ПРЗ. Не било възможно да се установи дали препаратът е ползван или не е ползван, след като е било установено, че е бил закупен. Счита, че съдът не се е мотивирал, защо изключва като доказателство декларацията и попълнения в нея препарат, както и че не е изследвал защо е бил закупен препаратът. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена молба и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Марчева. Ответникът по касация – ЕТ „ЛОЛОВ – С. ЛОЛОВ“ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Димитров. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени УП изх. № 02-080-2600/2255 от 01.06.2025 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, в обжалваната му от ЕТ „ЛОЛОВ – С. ЛОЛОВ“ част, решаващият съд е приел, че УП е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка е посочил, че подпомагането е отказано и е извършено намаление, на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., поради неспазването на изискванията за неизползване на ПРЗ от първа професионална категория „ПИКТОР СК“, който е неподходящ за Практика 1, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 43, ал. 3 от същата наредба. След анализ на разпоредбите на чл. 41 и чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е посочил, че основното изискване за доказване на екологичните земеделски практики е проверката на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, каквато административният орган не е извършил. В тази връзка е посочил, че констатацията на органа за използването на неподходящ препарат за растителна защита се основава единствено на декларацията, описа и приложената към тях фактура за закупените продукти, като не са изследвани записите в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Съдът е установил, че през процесната 2023 г. ПРЗ „ПИКТОР СК“ не е бил използван от жалбоподателя за обработка на процесните площи. В тази връзка е приел за неоснователни възраженията на ответника, че не можело да се гарантира точността и коректността на фигуриращите в дневника данни. Посочил е, че ПРЗ „ПИКТОР СК“ според заключението на вещото лице след 20.09.2023 г. е преминал от първа професионална в допустимата втора професионална категория, като гратисният период за употребата му (след последваща издадена заповед за прекратяване на разрешението) е изтекъл чак на 31.07.2024 г.; по времето, когато е подадена декларацията пред органа за закупуването му, а именно 18.12.2023 г., препаратът е бил в допустимата втора професионална категория. Посочил е, че според вещото лице съставките на препарата са били идентични по времето, когато същият е бил първа и втора професионална категория за употреба; освен това уваженото впоследствие заявление на производителя за промяна на категорията от първа във втора професионална е подадено още на 05.07.2023 г., което било видно от Заповед №РД11-2169/20.09.2023 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, т.е. преди последния ден на срока по чл.12 ал.1 от Наредба №4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, който е бил 21.07.2023 г. Решението е правилно по следните съображения: Правилен е изводът на съда, че УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Правилен е изводът, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително административният орган не е изпълнил задължението си да даде възможност на земеделския стопанин, кандидатстващ за подпомагане по Еко-НИП, да докаже дали е прилагал земеделски практики, подходящи за заявената Практика 1, чрез представянето на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата ѝ редакция (преди изменението с бр. 47/04.06.2024 г. на основание § 50 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции) е предвидено, че кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. В чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е посочено, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Следователно, за да се предостави подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Изложените в касационната жалба съображения относно това как се установява спазване на изискванията за Практика 1 относно ПРЗ не се подкрепят от нормативната уредба. Административният орган дължи проверка както на разходооправдателните документи, така и на дневниците за растителнозащитни мероприятия, по аргумент от чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По делото от ДФЗ е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. В касационната жалба се твърди, че е имало такава възможност, но доказателства в тази връзка не са представени. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания за кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП как следва да доказват спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. В случая изпълнителният директор на ДФЗ, преди издаване на акта, е извършил проверка само на разходооправдателните документи и е отказал подпомагане само въз основа на посоченото в декларацията по чл. 46 от ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Следва да се отбележи, че в образеца на декларацията, текстът „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“ е подвеждащ и при липса на дадени ясни указания към земеделските стопани как следва да се отговори, ако няма да се използват забранени ПЗР (с „ДА“ или с „НЕ“), декларираният отговор, в случая „НЕ“ не може да се тълкува еднозначно. Поради това неправилно административният орган е изградил констатациите си само въз основа на посоченото в декларацията и представените разходооправдателни документи. Административният орган е бил длъжен да предвиди възможност за представянето на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия на кандидата за подпомагане по Еко-НИП, за да извърши проверка от документите по чл. 41, ал. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г., дали са приложени земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в случая Практика 1 – т. 1 и т. 2). От разясненията под Таблица 19.1 и Таблица 19.2 въобще не е ясно кога (извън случаите при извършена проверка на място, каквато безспорно на ЕТ „ЛОЛОВ – С. ЛОЛОВ“ не е извършвана) следва да се проверява дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и защо не следва винаги да се проверява. Само от закупуване на ПРЗ не може да се направи категоричен извод, че същият е използван и върху площите заявени за подпомагане по Еко-НИП, при положение, че по други интервенции, употребата на този препарат не е забранена. Наредба № 3 от 10.03.2023 г. посочва как се доказва спазването на изискванията на еко схемата – Еко-НИП и в случая административният орган не е направил преценката си съобразно изискуемите от нормативната уредба документи. При това положение след връщане на преписката административният орган следва да укаже на земеделския стопанин да предостави Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, за да извърши проверка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, дали заявените площи са допустими за подпомагане, съответно дали земеделският стопанин спазва изискванията на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата за кампания 2023 г. редакция. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 1585 евро договорен и заплатен адвокатски хонорар. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение